Какво може да се случи, ако отпаднат таксите за студенти, които се обучават държавна поръчка, без за това да има ясно разписани критерии, е един от водещите въпроси, които задаваме на академик Трайков. От него научаваме, че Съветът на ректорите подготвя своето становище и то скоро ще бъде обществено достояние, а междувременно приоритетите на системата следват съвсем друг ред и казусите се трупат с години. Куца ли висшето ни образование, след като експертите имат отговорите, но политиците не задават въпросите – разговаряме с председателя на Съвета на ректорите и бивш ректор на Медицинския университет в София.

- Академик Трайков, изненадваща идея влезе в законопроект за промени в Закона за висшето образование - да няма такси за студентите държавна поръчка. Но по какъв начин ще се обезпечават университетите, ако такава поправка бъде приета?
- Мярката за отпадането на семестриалните такси на студентите и докторантите в държавните университети не е обсъждана предварително с ректорите на висшите училища. Съветът на ректорите би подкрепил финансовото облекчаване на студентите, защото някои от тях идват от райони, където има безработица и изпитват затруднения. Едно такова решение обаче, трябва да се обсъжда в контекста на цялостна промяна на модела на финансиране на висшите училища, както вече отбелязах. В конкретния случай, студентите трябва да платят таксата си за втория семестър, защото на този етап няма нормативен документ, който да отменя задължението им. След като промените официално влязат в сила, университетите ще върнат парите от таксите на студентите. Няма яснота и по въпроса в какъв размер ще се обезпечават университетите след първи януари 2025 година.

- А какво стана с идеята за 3-годишен бакалавър, която трябваше да влезе в промените в закона, която се е обсъждала и на работната група в МОН?
- Това е тема на работната група, която беше сформирана от МОН за промени в ЗВО. Въпросът е обсъждан от участниците в нея, но отсъства в крайния вариант на законопроекта.

- А да очакваме ли изненади и при академичните заплати, които бяха гласувани на първо четене, но трябва окончателно да бъдат обвързани с доходите в страната по модела на учителските? Как трябва да изглежда формулата за заплатите - направихте заявка пред „Труд news“ миналия път, че когато промените минат на първо четене работна група ще обсъди вашите искания. Какви са те?
- Обвързването на заплатите с доходите в страната и фиксирането им на нормативно ниво променя изцяло концепцията и модела на отношенията между държавата и висшите училища и техните ръководства. Ако досега, както правилно отбелязва Красимир Вълчев, те са били от типа възложител - изпълнител, с въвеждането на регулацията на заплатите по предлагания начин той изцяло се преобръща. Нашите възражения към този подход са изцяло в посока, че ако този принцип се прилага спрямо основното перо в разходната част на бюджетите на висшите училища, то те трябва да имат сигурността и предвидимостта на приходната част на този бюджет, защото в противен случай се стига до ситуация разход с постоянен характер, какъвто е този за трудови възнаграждения, да бъде компенсиран и дофинансиран на парче, година за година, на принципа просто да се запълват формираните дупки и дефицити във всяко отделно висше училище. Това не е правилен подход, той демотивира ръководствата да оптимизират дейността си, защото в крайна сметка държавата се намесва и компенсира недостига, наказвайки по този начин по-добре работещите звена за сметка на по-неефективните. Това е в противоречие с цялата политика на самата държава в сектора. Ангажиментът за създаване на подобна група бе поет от самите депутати при разглеждане на предложения законопроект в парламентарната комисия по образование и наука, като ние сме изразили голямото си желание да участваме в нея, но все още не сме поканени на подобно обсъждане.

- По ваши думи, моделът, по който се получава държавната субсидия, е исторически и морално остарял - водите ли разговори с МОН и докъде са те?
- Цялостната промяна на модела на финансиране е правилният подход, ако искаме да подходим отговорно към проблемите. Въпросите за заплатите, за студентските такси, капиталовите разходи и всичко, свързано с приходите и разходите на едно висше училище, са систематично свързани помежду си. Не може да се бутат и променят елементи от него без да се отчита влиянието им върху останалите. Всеки финансист ще ви даде подобен отговор. Затова апелираме отново към ръководствата на министерствата на образованието и науката и на финансите, както и към народните представители, имащи право на законодателна инициатива - започнете този разговор веднага, той е спешен и неотложен.

- Но как трябва да се финансира висшето образование у нас?
- На последното заседание на Съвета на ректорите ние представихме свой доклад, съдържащ идеи, около които да се изгради стройна система, която да отчита съвременните реалности. Независимо от това, че това събиране бе с тържествен характер, поради важността на темата u отделихме специално внимание. Задължително е, ако искаме да гоним качество в работата и обучението, бъдещата формула да намали преимуществената си обвързаност с броя на обучаваните студенти. Необходимо е да бъде включена и поддръжката на материалната база, защото цялата собственост на университетите всъщност не е тяхна, а е публична държавна собственост. Предложихме въвеждането на компонент, основан на принципа „парите следват учения/изследователя“. Работа е на експертите финансисти да обмислят тези идеи и да изградят върху тях нов работещ модел. Ние сме насреща като партньори в този разговор, но не можем да заменим държавата.

- Предстои ротация, очаквате ли да има сътресения или пък разбиране?
- Политическата несигурност в последните години води до трайно негативни състояния в системата. Вие говорите за ротация на девет месеца, ние говорим за консервативна система, която има нужда от предвидимост в перспектива на десетилетия, за да може да даде ползотворни резултати. Двете неща не са съпоставими. Това, което посееш в полето на образованието днес, се вижда след минимум от пет години време напред.

- Половината студенти у нас са концентрирани в 8 професионални направления, сочи обновената карта на висшето образование. Как да тълкуваме тази тенденция?
- Нека я тълкуваме като призив най-после да променим морално остарелия класификатор на научните области и професионални направления, нещо, което изискват редица европейски институции и което никой не смее да предприеме като реформа в системата на висшето образование, защото ще създаде колосална работа на администрацията. Цялата система изпитва нормативни затруднения пред класификатор, който очевидно не отчита съвременните тенденции. Създаден е преди повече от 20 години при действието на съвсем различни обществени условия и въобще не е пригоден да отчита съвременните тенденции за стремеж към интердисциплинарност и свързаност, както и даване преимущество на компетентностния компонент.

- Отново според картата, действащите студенти запълват едва 42,9% от общия капацитет на университетите ни - какъв сигнал е това и изобщо сигнал ли е за МОН?
- Тези цифри представляват тревожен сигнал към цялото ни общество - демографската зима чука на вратата ни и ситуацията в следващите години предвид поколенията, които завършват средното си образование и се явяват естествен ресурс за университетите, ще става все по-лоша и по-лоша. Иначе казано, ще имаме образователни мощности, които не можем да запълним единствено с младежи от България. Едновременно с лошите новини, това очертава и една голяма възможност - този капацитет да бъде запълнен с чуждестранни студенти, нещо за което ние в Съвета на ректорите отдавна апелираме да бъде превърнато в национална политика.

- Рейтинговата система нарича медицинските университети у нас „близнаци”, които упражняват успешен модел за привличане на чуждестранни студенти. Може ли той да бъде приложен за останалите висши училища у нас и как?
- Медицинските университети успяват да формират разпознаваем и търсен качествен продукт не заради друго, а защото са стъпили на европейския образователен пазар и следват неговите правила и логика. Това минава през създаване на механизми за саморегулация и взаимен контрол. Те внимават изключително много относно репутационните фактори, които формират доверието към тях. Това е правилният подход, но неговото въвеждане изисква много жертви в процеса на вътрешно преструктуриране. Ролята на държавата в този план би следвало да бъде да създаде правилата, по които този процес да се осъществи, а не да се меси пряко. За съжаление, не виждаме особени усилия в тази посока.

- А има ли усилия в посока да заработи новата методика за оценка на Националната агенция за оценяване и акредитация, не трябваше ли вече университетите да бъдат оценявани по различен начин и той да бъде по-гъвкав относно нови специалности?
- В контакт сме с ръководството на Националната агенция по оценяване и акредитация и от там идват добри идеи за промени в законодателството с цел оптимизиране на работата на институцията. Защо дневният ред на експертите не е дневен ред и на политиците не мога да отговоря. Идеята, която лансира професор Елиза Стефанова за апелативен орган, пред който да се обжалват акредитационните оценки, не е наша измислица, а е изискване на европейските акредитационни агенции и трябва сериозно да бъде обсъдено.

- Премахването на оценките от матури от бала за прием в направление медицина добро решение ли е или напротив?
- Опитите за експерименти в система, която работи, водят до ситуация на формиране на напрежение, неяснота, турбуленции. В момента медицинското образование очевидно е най-търсеното на пазара, както исторически преди това беше обучението при икономистите и юристите. В такива ситуации мъдрата политика е да сложиш ясно установени правила, чието следване да отсее най-добрите кандидати и да създадеш в тях усещането за предвидимост. Другото води до хаос.

- Вие сте невролог, откриваме Ви в Александровска болница“ между лекции на студенти и прегледи с пациенти, колко засегнати са българите от неврологични заболявания?
- Българите страдат от неврологични заболявания толкова, колкото и гражданите на останалите развити страни в Европа. Броят на пациентите в една страна до голяма степен корелира със степента на подготвеност на специалистите, в полза на ранна и точна диагноза. Когато говорим за моята специалност, рядко се срещат болни, които пътуват в чужбина за второ мнение по повод диагностика на неврологични заболявания. В този смисъл и изключително редките болести се диагностицират на много високо ниво в експертните университетски центрове.

Нашият гост
Акад. Лъчезар Трайков е роден през 1959 г. в София. Завършил е Френската гимназия, а след това - Медицинска академия. От 1991 г. асистент по неврология към МУ-София, от 2003 г. доцент, от 2007 г. - професор, а от 2018 г. е академик на БАН. В периода 1993-2000 г. работи в областта на нормалното и патологично стареене на мозъка в INSERM, Париж, Франция. Защитава докторска дисертация (еквивалент на дмн) в МФ на Университета Rene Descartes в Париж V. Квалифициран е за професор по “Невронауки” от Националния Съвет на Университетите, Франция. През 2004/2005 г. е гост професор по неврология в Университета Париж-XII. От 2020 до края на 2023 е ректор на Медицински университет – София. 
Публикувал е над 700 научни труда, от които 80 са статии в едни от най-престижните световни списания в областта на невронауките и 170 на български. Съавтор е в 67 монографии и учебници, от които 19 са престижни международни издания. В началото на юни 2022 година бе избран за председател на Съвета на ректорите, като наследи на поста проф. Анастас Герджиков.