Вестник „Труд“ представя третата част на седмичната рубрика „Цар Борис III и спасяването на българските евреи“. В нея публикуваме мненията „за“ и „против“ ролята на монарха през Втората световна война за избавлението на българските евреи. Този своеобразен форум ще даде трибуна на експерти и историци, запознати с темата „Холокост“, които участват задочно и в спор, разразил се през последните години у нас и по света. А именно - отговорен ли е Борис III за депортирането на над 11 000 евреи от Беломорска Тракия и Македония? Трябва ли страната ни официално да признае за истина твърдението, че е могла да направи повече за изпратените в газовите камери? Или да остане с имиджа на държавата, която е спасила всички свои евреи през Втората световна война?

Днес публикуваме интервю с акад. Георги Марков, директор на Института по история към БАН (1993-2013) и един от най-добрите български историци.

-Академик Марков, трябва ли българската държава да поеме историческа отговорност за депортирането в лагерите на смъртта на над 11 000 евреи от Беломорието и Македония през 1943 година?

-България и цар Борис III нямат вина за случилото се. Тогава т. нар. нови земи, както се казвало на Беломорска Тракия и Вардарска Македония, са под управлението на българска администрация. Но по отношение на евреите Хитлер има желязно правило - те трябва да бъдат унищожени във всяка територия, завзета с германско оръжие. Това е отбелязано на 20 януари 1942 г. в берлинското предградие Ванзее, когато е взето окончателното решение на еврейския въпрос в Европа. Когато видите списъка, в графата срещу Царство България отбелязаната бройка за евреите у нас е 48 000. А другите, от новите земи, се водят за бивши поданици на Югославия и Гърция и подлежат на безусловно унищожение. Точно този списък е силният исторически документ. И заради това цар Борис III дава поданство на всички евреи в Южна Добруджа, но тя е присъединена към България по силата на договора от Крайова, подписан от нас с Румъния на 7 септември 1940 г. Докато Вардарска Македония и Беломорска Тракия са присъединени чрез споразумението между Йоахим фон Рибентроп (външен министър на Третия райх) и граф Галеацо Чано (съветник на Бенито Мусолини). Затова Борис III не може да даде поданство на евреите в новите земи.

-Как гледате на позицията на ваши колеги у нас и по света, които твърдят, че по време на Втората световна война България е можела да направи много повече за тези евреи и сега трябва да признае историческа вина?

-За мен тази позиция е неоправдана, защото е проява на максимализъм - или всичко, или нищо. Представете си как цар Борис III би могъл да убеди патологичен антисемит като Адолф Хитлер и да спаси и евреите от новите земи. Тогава щеше да се получи по-скоро нищо. Ако България не се беше присъединила към Тристранния пакт и всъщност бе окупирана, нямаше да ги има тези представители на еврейската общност, които сега призовават за поемане на историческа отговорност.

-Ваши колеги, основно от България, открито заявяват, че тези призиви за поемане на вина всъщност са част от мащабна кампания срещу страната ни от западните ни съседи. Съгласен ли сте?

-Западните ни съседи излязоха като победители от Втората световна война. Така че следват завета на Екатерина II Велика - „Победителите не ги съдят“. По този начин излиза, че само победените са извършвали военни престъпления. Тази теза съм оборил в книгата си „Друга история на най-голямата война“. А западните съседи просто не искат да признаят, че България е спасила евреите си. Това е в резултат от продължилата 45 години пропаганда по времето на комунизма. Според нея цар Борис III е водил политика на т. нар. монархофашизъм и е искал да унищожи евреите, но компартията начело с Тодор Живков не му позволила - имаше и книги, и филми на тази тема. А това е просто фалшификация. Трябва да сме наясно, че цар Борис III не е бил антисемит, както и неговият баща цар Фердинанд. Всички банкери на цар Фердинанд във Виена са били евреи. Не може да се говори за никакъв антисемитизъм. Цар Борис III е бил човек на реалната политика, на възможното. Убеждава Хитлер, че евреите у нас са необходими, защото при варианта за втори фронт на Балканите, предложен от Уинстън Чърчил, то у нас трябва да се строят пътища, теснолинейки. И наистина, евреите са изселени, мъжете работят в трудови лагери, но съгласете се, че тези места нямат нищо общо с „Аушвиц“. А някои се опитват да ни убедят, че било едно и също. Да, ставало е дума за по-тежък физически труд, но само така евреите у нас са можели да бъдат спасени.

-Тоест призивите към днешните ни официални власти да признаят историческа отговорност са абсолютно безпочвени?

-Да, защото не е имало начин тези хора да бъдат спасени. Вярно е, че българската администрация и полиция помагат за депортацията, но под ръководството на немската армия. Не отричам, че комисар Александър Белев (главен комисар в Комисарството по еврейските въпроси - б.а.) е подписал с Теодор Данекер (германски пълномощник - б.а.) споразумение за изселването на 11 300 евреи, но този брой е трябвало да бъде допълнен до 20 000 с евреи от старите територии. Тогава се изправят 43 депутати начело с Димитър Пешев, които не позволяват това да стане. Против са още много - Елин Пелин, който е в царската ловна дружинка, журналисти, църквата начело с митрополит Стефан, ВМРО, както и комунистическата партия. Не може да се твърди, че спасяването на евреите от старите предели е станало въпреки волята на Борис III, който е бил начело на монархофашистка диктатура. Това са глупости на Коминтерна.

-Целенасочено ли е смесването на история и политика в тази антибългарска кампания?

-Да, и за съжаление това продължава. В продължение на 45 години партията искаше да превърне историята в слуга на политиката. След 1989 г. други политически сили искат да кажат на историците как да пишат какво се е случило. Историята не трябва да се ползва за такива цели - това се прави от силните на деня и трябва да спре. Можем да изразим състраданието си към жертвите в нацисткия лагер „Треблинка“, да изразим съчувствие, да осъдим холокоста - всичко това е правено, но няма как да поемем вина за част от холокоста. Защото направеното от българската държава в онези години е наш капитал пред света. Не бива да позволяваме политиката да се намесва в историческата наука.