Когато моралът се превърне в разтегливо понятие, удобно моделирано според (без)принципността на върхушката, тогава и по низините се възцарява анархия

Обясненията на президента Джо Байдън, че хем вярва в съда, но хем синът му е жертва на политиката, са крайно нелепи

След като с едно от последните си решения като президент на САЩ Джо Байдън помилва сина си, който е осъден за незаконно притежание на оръжие, от много посоки заваляха критики към решението му. 

Дори да оставим настрана, че по този начин обезценява собствената си дума, която даде - че няма да използва извънредните си правомощия в полза на семейството си и че ще се съобрази с решението на съда, доста по-сериозният проблем касае престъпленията на Хънтър Байдън, както и моралния аспект от това действие.

Присъдата на сина на президента трябваше да бъде произнесена именно този месец, като само данъчните обвинения към него можеха да му донесат до 17 години затвор (той се призна за виновен по обвинения в неплащане на 1.4 милиона долара данъци), а по обвиненията, касаещи невярна декларация при закупуване на оръжие - до 25 години лишаване от свобода.

Обясненията на президента, че хем вярва в съда, но хем синът му е жертва на политиката, са крайно нелепи и биха имали смисъл, само ако на дневен ред стоеше и най-малкото съмнение дали Хънтър е невинен. А той не е. Нещо повече, тези две обвинения са просто капка в морето от стотици други, с които той можеше да се сдобие, ако баща му не се казваше Джо Байдън.

Нека да започнем от това, че помилването включва „всички предполагаеми извършени престъпления за времето 1 януари 2014 до 1 декември 2024“. Какво означава това и с каква цел е направено. В периода 2014-2019 г. Хънтър беше член на управителния съвет на украинската енергийна фирма „Бурисма“. Важно е да упоменем, че той никога не е имал необходимите компетенции за тази позиция, обаче по това време Байдън-старши е вицепрезидент, отговаря именно за Украйна, а в правомощията му влизат и едни крупни милиони, по-точно милиард долара, които трябваше да отидат като помощ за страната.

И именно в този период компанията, в която синът на президента се озова, беше разследвана, което не се понрави на Джо Байдън и той заплаши, че ще спре помощта, ако главният прокурор на страната не бъде... уволнен. Натискът върху Виктор Шохин, който преди това е разследвал и собственика на „Бурисма“, не беше тайна за никого. Впоследствие станаха ясни и незаконни сделки, които Хънтър е осъществил с китайски държавни фирми за около 20 милиона долара, които милиони... са били преведени по негови лични сметки. Как ви звучи въобще това? Като сценарий от американски филм ли? Не, напълно реална ситуация.

А фактите са ясни, колкото и дълги години неолибералната платена преса, включително и тук, да се опитваше да ги прикрива. Още от подрастващ синът на Байдън има сериозни проблеми с алкохола и с наркотиците, като многократно се е лекувал и в специализирани клиники. Тези му проблеми водят и до изхвърлянето му от военноморските сили на САЩ през 2014 г., когато в кръвната му проба са открити следи от наркотици. Явно в този период решава, че нищо не му пречи да се се занимава с енергетика.

В следващите години в нета започват да се появяват и скандални клипове с него, свалени от лаптопа му, в които клипове той, докато е надрусан, прави секс с малолетни, опрял пистолет в главите им. Наркоман, педофил, измамник, оказвал натиск и върху суверенна държава да отстрани главния си прокурор. Да не забравяме и мейлите на устройството, в които съвсем подробно се описва търговията с влияние в с участието на тогавашния вицепрезидент Джо Байдън по отношение на Украйна, както и че синът му се е възползвал от връзките му, за да заграби милиони от чуждестранни компании, включително и че той е запознал изпълнителен директор на „Бурисма“ с баща си, точно в периода, когато тогавашният вицепрезидент е отговарял за политиката на администрацията на Обама към източноевропейската държава.

Години наред беше упражнявана страшна цензура по медиите, които се опитваха да пишат и питат за изтеклите записи и мейли от лаптопа на Хънтър. Дълго време твърденията бяха, че няма такъв лаптоп, че това са фейкове, че на клипчетата не е синът на президента, че това е руска пропаганда. Всеки, осмелил се ясно да заяви, че това е истина, биваше моментално набеден за путинист, плоскоземец, идиот, тъпак и прочее. Години наред тези скандални разкрития бяха брутално заглушавани, като за тези усилия и подтискане на свободното слово биха завидели даже и тоталитарните режими. Стигна се дотам да има опасност цели сайтове да бъдат свалени, ако си позволяват да публикуват видеата на сина на президента, както и разпечатки от мейлите му.

През 2020 г., когато проговори и бившият бизнес партньор на Хънтър Байдън, Тони Бобулински, стана ясно, че не само, че всичко е истина, а е много по-фрапантно отколкото някой може да си представи. Но това не попречи Байдън-старши да спечели изборите за президент, с активната подкрепа на ФБР, които цензурираха тези разкрития. Самият собственик на Фейсбук Марк Зукърбърг призна, че е имал посещение от агенти, които са го предупредили да свали всички подобни данни от мрежата, мотивирайки исканията си с руска пропаганда.

И всъщност от разкритията стана ясно, че тези неща не касаят само Хънтър, а Буболински беше категоричен, че Джо Байдън е излъгал многократно, твърдейки, че няма нищо общо с бизнес сделките на сина си, а в мейлите става ясно, че е бил съпричастен към търговските отношения с китайски енергийни компании.

Това, уважаеми, е моралът на демократите, моралът на президента на САЩ Джо Байдън, моралът, който години наред се опитваха да проповядват присъдружните им медии, журналисти, анализатори и цялата сбирщина, която нанесе и продължава да нанася неимоверни щети върху САЩ, върху Западния свят, върху демокрацията, върху истината. Мейнстриймът, който завладя света, управляван като кукла на конци от неолибералния естаблишмънт. Този свят, в който черното е бяло, лъжата е истина, а всичко, което не импонира на актуалния наратив, автоматично бива заклеймено като фейк или пропаганда.
И макар че все повече хора проглеждат, включително част от демократите (както и конгресмени, и губернатори) демонстрираха недоволството си от решението на Байдън за помилването на сина му, остава въпросът кой и кога ще потърси сметка за всички решения, взети както от демократите, така и персонално от все още изпълняващия длъжността президент на Щатите. Кой и как ще компенсира Доналд Тръмп, срещу когото бяха ангажирани цяла плеяда медии, политолози, цялата държавна машина беше заета с репресиите срещу него, с опитите да бъде вкаран в затвора, с делата, с лъжите.
Кой и как ще върне доверието - както в съдебната система на САЩ, която дълго време беше доминирана от демократите, от подставени техни лица, работещи с действията и решенията си срещу обикновения американец. Кой и кога ще извика ясно и категорично „царят е гол“?

Защото както заяви самият Джо Байдън, законът е за всички, но когато хора като него се опитваха, опитват се, да изземат функциите на правосъдната система, не страдат само пряко потърпевшите от действията на Хънтър и баща му. Както стана ясно, страдат невинни, страдат политическите им опоненти, страда дори Украйна.

Доналд Тръмп ще успее, той успя да се възцари буквално от пепелта, успя да пробуди голяма част от американците, повличайки и подобна вълна в Европа, но последствията за света от управленията на неолибералните елити са трудно обратими. А когато моралът се превърне в разтегливо понятие, удобно моделирано според (без)принципността на върхушката, тогава и по низините се възцарява анархия.