Уникалната варненска формация „Феникс“ се разраства с клубове за деца и възрастни над 40 години

Театърът е успешна рецепта за двустранна интеграция - на хората с увреждания към обществото и на обществото към тях. В това е убеден 30-годишният варненец Иван Цветанов, ръководител на театрална формация "Феникс". Трупата е единствената у нас, в която участват хора с или без увреждания. От 2009 г. под вещото ръководство на актьора от ДТ "Стоян Бъчваров" Свилен Стоянов любителите жънат успехи по фестивали в страната и радват публиката в родния си град със спектакли, които винаги изнасят при вход свободен.

"Още в началото си обещахме, че няма да продаваме билети, защото в днешното трудно ежедневие е безценно да подариш час изкуство. Няма по-голяма награда от усмивките и овациите на публиката, която винаги пълни залата на Младежкия дом", споделя Иван. От малък той е прикован в инвалидна количка заради мускулна атрофия. Срещата му с театъра започнала случайно преди 16 г.

"Никога не съм мечтал да играя. Бях ученик в Търговската гимназия, когато обявиха, че набират хора с увреждания за група, която да се занимава с изкуство. Събрахме се пет души. Имаше много идеи с какво да се занимаваме, но надделя театърът и така се роди първата ни формация "Кой съм аз". Бях доста притеснен на първата премиера със "Славеят и розата", но магията на сцената неусетно ме превзе. Поставихме още 5 спектакъла, а трупата растеше и в нея се включиха и здрави хора. Задачата ни бе само да участваме в представления. Преди 8 г. обаче се наложи сами да поемем и цялата организация. Така се роди "Феникс". Избрахме името заедно, защото се наложи буквално да възкръснем. Не знаехме как се пишат проекти, с които да си осигурим финансиране. Но се намериха добри хора от общината и от Младежкия дом, които ни показаха пътя, по който сега уверено вървим", припомня си Иван.

Въпреки че и гимназията, и в Икономическия университет е учил счетоводство, той загубил интерес към тази професия и днес е отдаден на театралната формация и едноименното сдружение "Феникс 2009", което работи и за подобряване на условията за живот на хората с увреждания. Половината от 18-те му членове на възраст от 18 до 40 г. нямат такива проблеми, но са живото доказателство, че изкуството е универсален език, на който свободно общуват всички - независимо дали са в отлично здраве или животът им е отправил предизвикателство с някакъв недъг.

Актьорите любители вече имат зад гърба си 9 постановки, а за доайените като Иван те са 13. Любимата му роля е на Бай Ганьо в "Разни хора, разни идеали", а най-трудно влязъл в кожата на милиционера в "Добрият войник Швейк" и на Масларски в последния спектакъл "Милионерът". Усилията обаче си струват, категоричен е Иван. За по-малко от десетилетие "Феникс" има куп колективни и индивидуални призове. Сред тях са сребърният почетен знак "За заслуги към Варна", награди от фондация "Артист"-София, институт "Конфуций" към Великотърновския университет, Съюза на народните читалища и грамота от областния управител на Бургас. Зад славата обаче се крие упорит труд. Всеки от спектаклите се подготвя за около 6 месеца. Репетициите са по 3 пъти седмично, а преди премиерата - и по-често.

Освен творческата работа фениксите сами си осигуряват и финансирането за участия във фестивали. "Това е най-трудната част. Пишем и защитаваме проекти, набираме средства и чрез базари, на които предлагаме ръчно изработени в нашата арт-работилничка бижута, сувенири, декупаж, плетива. Винаги по Коледа, 1 март, Великден организираме благотворителни разпродажби. През лятото общината ни даде 2 кв. м пред Фестивалния комплекс, където също предлагахме наши творения. Налага се непрекъснато търсим спонсори. Практиката ни обаче показва, че малко фирми откликват, повечето дори не ни отговарят. Има обаче хора, които ни доказват, че доброто е живо", споделя Иван. И дава за пример момче, което подарило на ентусиастите стойка за бижута за летния базар. В края на миналата година, преди премиерата на "Милионерът" по Йордан Йовков възрастна дама дарила спестяванията си на трупата. "Феникс" има много покани за участия в страната и в чужбина, но всяко пътуване почти до края е под въпрос заради солидните разходи за транспорт. Причината е, че наредба на МТС забранявала адаптираните общински микробуси да напускат пределите на даденото кметство. "Борихме се упорито срещу тази наредба, защото тя буквално ни затваря. И ако Варна е голям град, в малките селища хората с увреждания направо бяха капсулирани. Успяхме, документът бе отменен, но нов още не е публикуван. До голяма степен от това зависи колко участия ще имаме през годината", обяснява Иван. Той признава, че много пъти е страдал заради проблеми с транспорта. Според него въпреки усилията на общината градската среда във Варна все още не е комфортна за хората в инвалидни колички. Трудно им е и да се качат на сцените в страната, защото не са адаптирани. В момента Иван е единственият член на трупата в количка, но и в неудобствата той вижда положителен елемент. "Колегите ми се научиха как да ми помагат, дори когато има много и стръмни стълби. Никак не е лесно, защото хората нямат информация как правилно да бутат инвалидна количка, да водят незрящ или да помогнат на глухоням. Работата обаче взаимно ни интегрира", казва Иван и с усмивка си припомня как на първото си турне извън Варна бил единственият мъж в трупата, но момичетата успели да го качат на сцената. Театърът отворил вратите към света и за друга негова колежка с умствени увреждания. Когато дошло в трупата, момичето почти не говорело, но след месеци преодоляло притесненията си и вече ходело на репетиции без придружител. "Така опровергаваме всички, които си мислят, че не можем да пълноценно да работим и да се забавляваме", твърди Иван. Според него успешният опит на "Феникс" трябва да се промотира и в други градове. Затова членовете на сдружението работят за национално турне, в което да се представят с няколко спектакъла във всеки град. "Така ще покажем на повече хора с увреждания, че не е нужно да се мрънка колко сме уязвими, колко са ниски пенсиите ни и как ни се подиграват здравите. Ако човек е достатъчно силен и има желание, винаги се намира начин", категоричен е Иван. "Феникс 2009" има амбиции да се разраства и във Варна с формации за хора над 40 г. и за деца - "Феникс БГ" и "Феникс джуниър". "Отворени сме за нови членове, които да излязат на сцената, да помагат зад нея и в арт-работилничката. Убедени сме, че магията на изкуството ще плени още хора за общата ни кауза", разпалено обяснява ръководителят на фениксите. Макар че поради липсата на офис е принуден да държи декорите в мазето си и да превръща скромния си дом в арт-ателие, Иван е убеден, че формацията е обречена на успех. Доказателство са многото запитвания кога ще е следващото представление на "Милионерът".

"Чакаме да мине грипната вълна и през февруари пак сме на сцената", уточнява неуморимият актьор. Според него премахването на думата "инвалид" от законодателството ни няма особено значение. "Тази дума обозначава човек с някакви ограничения и никога не ме е обиждала, защото всеки ден доказвам, че съм пълноценен. По-страшно е за онези, които са инвалиди в мисленето", заключва Иван.