Държавата трябва да обезпечи сигурността на изборния процес, тъй като възлагането дейности на една външна фирма, които са свързани със сигурността на изборния процес, поставят под съмнение дали по някакъв начин няма да бъде повлияно върху изборните резултати, казва бившият председател на ЦИК Александър Андреев. Докато не анализираме проблема с недействителните бюлетини и действителните гласове, ние няма да можем да отговорим на въпроса има ли смисъл въобще от машинното гласуване, допълва още той. Андреев е на мнение, че е необходима ревизия на изборното законодателство, но след широко обществено обсъждане и не в навечерието на избори.

- Господин Андреев, отново сме пред избори, но ще бъдем ли свидетели на поредния предизвестен хаос с машини, липсващи протоколи, флашки или пък отмяна на машинното гласуване, както вече се случи на първия тур на местния вот и да се „изложим пред чужденците“?
- Надявам се, че както изборната администрация, така и политическите сили ще са си взели поука от последните избори през 2023 година и няма да допуснем това да се случи и по някакъв начин да бъдат компрометирани изборите, които тази година са и за членове на Европейския парламент от Република България. На тези избори ние не обръщаме кой знае какво внимание и няма такава засилена избирателна активност, както при останалите видове избори, тъй като обществото не чувства, че Европейският парламент по някакъв начин би могъл да реши непосредствените проблеми на хората, но въпреки всичко европейските избори са важни, тъй като може да се чуят интересите на страната ни. За мен лично това е много важен избор и е добре както изборната администрация, така и всички останали участници в изборния процес да се подготвят, за да може изборите да бъдат проведени и да върнем онова доверие в изборите, което в момента е стигнало своя най-нисък праг на доверие след местните избори. На местните избори имаше неразбории, на първия тур нямаше машинно гласуване, след което пък бяха загубени флашки, бяха установени доста нередности, както по отношение на преброяването на бюлетините от машините, така и при хартиените бюлетини. В тази връзка обаче е важно да се подчертае, че работата на изборната администрация и преди всичко на ЦИК трябва да е много сериозна. Трябва да бъде обърнато внимание на онези пропуски, за които ние знаем и за които и в самия доклад на Централната избирателна комисия бегло се отбелязва. По отношение на книжата там почти всичко вече е налично от предходни избори и няма нещо, което да промени до такава степен цялостния изборен процес.

- Дори в един от последните доклади на ЦИК за проведените избори през 2023 година от Комисията настояват да бъдат освободени от неприсъщи технически дейности, но законодателят не обърна внимание на аргументите, защо?
- Защото при приемането на Изборния кодекс въпросът за постоянна изборна администрация постави акцента върху това, дали тази администрация да бъде натоваряне с всички правомощия и задължения, свързани с осигуряването на изборния процес. Акцентът беше променен и не държавата в лицето на изпълнителната власт да осигурява цялостната техническа и организационна подготовка, а това да бъде стоварено или да бъде възложено на ЦИК и изборната администрация. Във времето от приемането на Изборния кодекс до момента се установи, че в рамките на организацията на изборите, ЦИК няма достатъчния технически и организационен капацитет като персонал, който да може да поеме ангажиментите по цялостния процес. И в тази връзка на първо място може да отбележим, че ЦИК дори не разполага със самостоятелна сграда, а се помещава в сградата на Народното събрание. ЦИК няма и достатъчно административен капацитет, който да позволи да бъдат поети тези ангажименти. А отделно – по отношение на машинното гласуване се видя, че трудно могат да бъдат привлечени специалисти по софтуер, хардуерното обезпечаване, които да се включат в работата на ЦИК и да могат да осигуряват тези дейности, свързани с машинното гласуване. Факт е, че към момента по отношение на осигуряването на машинното гласуване се възлага на външни фирми. До момента, до който този въпрос не бъде решен и не бъде обезпечена ЦИК условия, за да може да работи администрацията спокойно и да осъществява тези дейности, аз лично считам, че следва държавата, в лицето на изпълнителната власт, да се включи по-активно и да осигури всички онези дейности, които излизат извън рамките на методическото ръководство и организирането на изборите чрез Районните или Общинските избирателни комисии, в зависимост от вида избори. Има необходимост държавата да подпомогне работата на ЦИК, тъй като виждаме, че тя не успява да се справи сама и допуска съществени грешки, които пък водят от своя страна като последица недоверие в обществото в изборния процес. В резултат и политическите сили използват тези пропуски, за да обвиняват изборната администрация за несвършената работа.  

- Отново ще се позова на доклада на ЦИК, изречение, което беше цитирано многократно в медиите: а именно, че „всяка модификация на софтуера под различна форма се налага участието на представители на „Смартматик Интернешънъл Холдинг Б.В.“, което поставя българските избори в зависимост от една чужда компания, което създава предпоставки за недоверие в машинното гласуване“. Абдикира ли държавата от изборния процес?
- Точно така. Въпросът дали държавата абдикира или не – може да бъде казано и така. Но в крайна сметка държавата трябва да обезпечи сигурността на изборния процес, тъй като възлагането дейности на външна фирма, които са свързани със сигурността на изборния процес поставят под съмнение дали по някакъв начин няма да бъде повлияно върху изборните резултати. Разбира се, това е въпрос, който постоянно се обсъжда, но към момента не е намерил своите отговори. Още от времето, когато аз бях в ЦИК и когато бяха изпращани писма до институциите, които имат компетентността, всички поставяха въпроса, че те нямат правомощия да осигурят специалисти или самите те не разполагат с такива специалисти, които да могат да осигурят изработването на софтуер и съответно техническото обезпечаване на работата на ЦИК в рамките на машинното гласуване.  

- Как хрумна идеята за машинното гласуване и какво компрометира, според Вас, иначе толкова симпатичното машинно гласуване, което става лесно, обясняваше се за ползата му при недействителните гласове, резултатите се получаваха бързо?
- Машинното гласуване беше въведено поетапно като експериментално гласуване с оглед да може да се установят изборните предимства спрямо гласуването с хартиени бюлетини, както и да си изследва възможността да бъде въведено цялостно в изборния процес с една основна цел – противодействие на контролирания вот, борбата с купения вот и недействителните бюлетини. В тази му част на машинното гласуване бяха възложени прекалено много надежди, без да се вземат предвид онези проблеми, които ние често пъти наричаме „технически въпроси“. Цялостният процес изисква обаче да бъдат решени и техническите въпроси, защото виждаме, че нито държавата, нито изборната администрация успяват да се справят. А за да могат да извършат дейността, те я възлагат на външни изпълнители, които създават друг проблем в рамките на доверието в изборния процес. Липсва цялостен анализ на двата вида гласувания. Неотдавна беше представен доклад на Обществения съвет към ЦИК и там се видя, че недействителният вот в голямата си степен се дължи на слабата разяснителна кампания от страна на изборната администрация и тези недействителни бюлетини се дължат на грешки от страна на избирателите. Дали тези грешки са волни или неволни, това вече трябва да бъде преценено. Докато не анализираме проблема с недействителните бюлетини и действителните гласове, ние няма да можем да отговорим на въпроса има ли смисъл въобще от машинното гласуване и дали да остане в този си вид или да бъде променено. Този анализ е съществен, защото въвеждането на машинното гласуване беше свързано с решаването на тези проблеми. 

- Пословична е репликата „не е важно кой гласува, а кой брои“. В действащия Изборен кодекс има над 20 изменения и допълнения – текстовете са с толкова кърпежи, че самите членове на секционните комисии са казвали многократно, че работят трудно със закона. В същото време обаче и на местния вот видяхме във видео записите от броенето, че членове на комисии надписваха гласове за „чичо Гошо“, „за нашата партия“. Нов Изборен кодекс и професионално съсловие за изборите няма ли да бъдат решение на този хаос?
- При всички случаи отговорът за Изборния кодекс е – да, налага се преразглеждане на правната уредба на изборното законодателство, защото всички тези поправки „на парче“ преди провеждането на определени избори въвеждат редица недоразумения и несъответствия между отделните текстове, създават и объркване в членовете на Секционните избирателни комисии, водят и до объркване на самите избиратели. Нов Изборен кодекс е преценка на законодателя, дали ще става дума за изцяло нов закон или едни систематични промени в този, които да могат да позволят неговото прилагане, без да се питаме за какво става въпрос в дадена алинея и защо този текст противоречи на друг, има множество примери в действащия Изборен кодекс. Не е сега моментът да се променя Изборния кодекс, това е моето лично мнение, тъй като стоим на прага на едни избори, които са юни месец, но подготовката на изборната администрация започва два месеца преди това. Всяка една промяна в последния момент води до „шум в системата“, който не позволява правилно да бъде организиран изборният процес. Разбира се, след провеждането на изборите за членове на Европейския парламент би следвало с едно широко обществено обсъждане да бъде поставен отново въпросът за разглеждане на Изборния кодекс, да се вземат предвид всички доклади на ЦИК, на становищата на Обществения съвет, становищата от страна на наблюдателите, за да може да се прецени по какъв начин най-добре да бъде организиран изборният процес, как да бъдат решени онези проблеми, които виждаме и за които се говори системно. С видео наблюдението излязоха на преден план въпроси, за които преди само се коментираше, но това още повече създаде недоверие в провеждането на изборите. И Вие го казахте, излиза, че не е важно как се гласува, а по какъв начин се отчитат изборните резултати. Важен е въпросът дали реално се носи някаква отговорност от тези лица, след като са установени подобни нарушения. Видеонаблюдението позволи да се видят тези проблеми, но в същото време то трябва да намери своята по-добра уредба, а именно – на първо място да бъде изрично уредено, тъй като практиката на съдилищата показва, че не винаги се съобразяват със записите от видеонаблюдението. Необходимо е да бъде уредено, че то може да бъде използвано като доказателство в процеса на обжалването на изборните резултати. На второ място – не би следвало това видео наблюдение да притъпява вниманието на участниците в изборния процес, тъй като в него ние имаме фигури, които са натоварени точно с това – да следят правилното протичане на изборния ден. Такива фигури са наблюдателите, застъпниците на политическите партии, пълномощниците на партиите, но разчитайки на видеонаблюдението, до голяма степен тези лица не присъстват в изборните помещения през изборния ден, а разчитат на това, което ще видят на записа след края на изборния ден. Но точно в момента, в който се отварят избирателните кутии, точно тогава в този процес на преброяването трябва да се обърне внимание и ако се намерят нарушения, да се реагира своевременно, а не на един много по-късен етап, когато изборите вече са проведени и са отчетени резултатите.

Нашият гост

Д-р Александър Андреев е роден в София. Средното си образование завършва в Държавен италиански колеж „Е. Ферми” в Мадрид. Завършва Юридическия факултет при Софийски университет „Св. Климент Охридски” , защитава докторска дисертация на тема „Правен режим на Европейското дружество“. Завършва магистратура по специалност „Счетоводство и контрол“ към Финансово-счетоводен факултет към УНСС. Работил е в ЦИК от 2007 година, бил е два мандата говорител на ЦИК и председател ЦИК.