Актьорът, певец и продуцент - Александър Сано е известен с колоритните прозвища „Среброто“, „Косъма“, „Дъвката“ и „Бохеми“, благодарение на перфектните му превъплъщения в различни роли, както и на участието му в култовата група „Братя Мангасариян“. Сано се е снимал в някои от най-успешните български филми и сериали, като „Под прикритие“, „Революция Х“, „Тилт“, „Диви и щастливи“, „В Сърцето на Машината“, „Привличане“, „Денят на бащата“, „Ягодова луна“, „С река на сърцето“, както и в популярни чужди продукции, като „Южен вятър“, „Gomorrah“ и „Le Bureau des légendes“. Въпреки многото успехи в професионален план, най-важна за него е житейската му роля на баща. Двамата с красивата му половинка Нели Атанасова са родители на 15-годишната Ава, а синът на Нели от връзката ѝ с Иво Карамански – Иво, също приема Сано за свой баща и дори прибави неговата фамилия към името си. Нели и Сано са заедно вече повече от 16 години, но той продължава да я нарича „Богиньо“ и не крие, че в нея е открил уникалното съчетание между красива визия и нежна душа.

- Сано, летните месеци бяха изпълнени с много ангажименти за теб. Какво можеш да разкриеш за амплоато ти на водещ на новия формат „Островът на 100-те гривни“ и за другите неща, които ти предстоят?
- Лятото преминава в интензивна работа. Първо снимахме новия риалити формат на другия край на света, във Филипините. Няма нужда да разкривам детайли за него, защото зрителите съвсем скоро ще могат да го гледат. Това, което мога да кажа е, че ги очаква много интересно приключение. Обратно в родината също ме очакваха много нови проекти. Започнах репетиции за ново представление по текст на Яна Борисова. Ще си партнираме на сцената с Мартина Апостолова, което много ме радва. С Луиза Григорова започваме да продуцираме следващите две пиеси на театралната ни компания „Брейк А Лег“, чийто премиери също ще излязат през новият сезон. Започнахме отново концертна дейност с Братя Мангасариян, а новината там е, че в момента записваме три чисто нови песни. С две думи, денонощно бачкане!

- На 27-ми юли се появи първото ви внуче с Нели, с което ви зарадваха Иво и половинката му Антоанет Пепе – честито! Още ли те държи еуфорията около появата на малката Беатрис и с какви емоции се зареждаш, когато си с нея?
- За всяко семейство появата на нов живот е огромна радост. Беатрис е толкова нежно и съвършено същество, че те изпълва с любов от пръв поглед. Определено ме държи еуфорията и прекарвам с нея всяка свободна секунда.

- Двамата с Нели шегувате ли се с това, че вече имате внуче, въпреки че изглеждате така, че по-скоро можете да минете за родители на Беатрис? Получихте ли много забавни честитки по този повод?
- Забавляваме се на учудването на хората. Иначе и двамата с Нели сме от семейства, в които нашите баби и дядовци са ставали такива дори по-млади от нас. Моят дядо например е бил на 43, когато става дядо, а баба ми на 41. Колкото до това как изглеждаме, мисля, че така е нормално да изглеждат хората на нашата възраст. (Смее се.)

- Как се почувства от признанието на Иво, че това, че е отгледан от теб и имате прекрасни отношения, му е помогнало да приеме децата на Антоанет с отворено сърце? Ти от кого си наследил твоя приемащ и щедър характер?
- Първо е важно да кажа, че по-красиво, ценно и смислено нещо от децата, няма. Те носят основно любов и смисъл. Биологията е от третостепенно значение. Произхождам от семейство с три деца. Имам много братовчеди и почти през цялото ми детство е имало бебета, около мен. От малък обичам децата и изключително много се радвам, че Иво много прилича на мен в това отношение и че е толкова грижовен и обичащ човек. Гордея се със сина си.

- А ти на какво се учиш от Иво, който показа толкова силен дух, че мотивира много хора, след тежкия инцидент, след който е с протеза на едната ръка? Ти самият изненада ли се от мъжкият начин, по който той прие това изпитание и от силата на духа, която показа?
- От децата можеш да учиш цял живот. То е двупосочен процес, от който и двете страни трябва да се развиват интелектуално и емоционално, за да живеят по-красив живот. Синът ми е великолепен млад човек, който определено излезе по най-правилния начин от тази ситуация.

- Ти позволяваш ли си понякога да униваш, или с такива хора около теб, това няма как да стане?
- В унинието, тъгуването и подобни състояния в негативния сектор, няма абсолютно никакъв смисъл. Не практикувам тези състояния. Безсмислени са, а и не помагат за решаването на проблемите. 

- Много зрители се вълнуват защо няма да те видят в продължението на „Под прикритие“?
- Не всичко е на всяка цена. Особено, когато става въпрос за нещо, в което си оставил огромна енергия и любов. Знам не само, какво ми е дал този сериал, но също така знам, какво аз съм му дал. Резултатът и удовлетворението на зрителя, които постигнах с работата си там са безценни и изискват от мен отговорност, все пак става въпрос за сериал със статут на „култ“ вече повече от 13 години. Не се припознавам в концепцията на новия сезон, това е. Няма драма, нито лоши чувства. Най-искрено желая на колегите си успех. В този случай предпочитам в последствие да съжаля, че не съм участвал, отколкото да съжалявам, че съм бил част от нещо, което не е постигнало нивото на предходните сезони. 

- Дъщеря ви с Нели – Ава, участва заедно с теб в сериала „Денят на бащата“. Тя има ли желание да продължи с актьорството? 
- Ава е почти на 15 години и други неща я вълнуват в момента. Образованието не ѝ е безразлично и се справя добре, но нямам идея дали ще продължи с актьорството. Тя има афинитет към изкуствата и се занимава с музика – това я привлича.

- А каква музика обича да слуша и фенка ли е на Братя Мангасариян?
- Единствената група, от която не се интересува е Братя Мангасариян! Преди няколко седмици имахме голям концерт в Бургас на един фестивал и като ѝ предложих да дойде, отговорът беше: „Не, в никакъв случай! (Смее се.)

- С Братя Мангасариян се завърнахте успешно на сцената, след дългото прекъсване. Какви са новите ви песни - с по-социален смисъл, или такива, с които хората да се забавляват и разсеят от всичките проблеми?
- И двете. Скоро публиката ни ще има възможност да чуе и види съвсем новата ни продукция. И да, темите са разнородни, но не изневеряваме на най-точният ни отпечатък – хумора.

- Ексцентричният изпълнител Иво Димчев преди време разкри в социалните мрежи, че получава заплахи за живота си, но властите не предприемат нищо. Наскоро се разбра, че на същия психичен тормоз е била подложена и Дара Екимова… Изглежда, че публичните личности у нас нямате почти никаква защита от такива психически нестабилни лица… 
- Има един много ефективен подход за неутрализиране на подобни действия – тотално игнориране. Ако не ги отразяваш - не им даваш допълнителен кураж и не подхранваш чувството им, че са значими, щом видиш ли „звездата“ им обръща внимание. Аз, в 99% от случаите реагирам така. Разбира се, ако някой прекрачи границата със заплахи например, ще сигнализирам нужните институции.

- На тазгодишните награди „Икар“ с твоята колежка Луиза Григорова спечелихте наградата на публиката за най-добър спектакъл, за „Пистолет в Торнадо“. С Луиза играете заедно и на сцената, в хитовата постановка „Отблизо“. Теб лично с какво те привлича този спектакъл?
- Темата и начинът, по който е разгледана от автора са нещата, които ми допадат в „Отблизо“. Освен това се събрахме идеалния каст за точно тази постановка, избрахме и правилните режисьор, сценограф, екип и резултатът е налице. Както споменах, с Луиза в момента работим върху две нови представления – изключително интересни и забавни. Нямаме търпение да ги покажем на публиката. 

- Предстоят ли ти нови роли в киното, или на телевизионния екран?
- Предстои един филм, в който ще си партнираме с Башар Рахал - той е в едната от главните роли, в другата съм аз. За първи път заедно ще направим комедия. Ще снимаме и един сериал с Марто Макариев, който е като мини филм - с четири главни женски роли и ще е изключително интересен.

- А какво е усещането да си партнираш с легенда като Цветана Манева в спектакъла на Яна Борисова – „За любовта“. Какъв човек е тя в твоите очи и какви уроци биха могли да вземат младите актриси и актьори от нея?
- Да съм на една сцена с легенда като Цветана Манева е повече от сбъдната мечта. Но да имаш късмета и извън сцената да имаш вниманието ѝ, това вече е абсолютно безценно. Обожавам тази жена, актриса, човек и личност. Късметлия съм, че се докосвам до света ѝ. За това, какво може да се научи от Цветана.., няма да ни стигнат страниците тук. 

- Личи си, че се гордееш с перфектния начин, по който изглежда твоята половинка Нели Атанасова. Какво, освен визията ѝ, успява да задържи любовта ви вече толкова години – трябва ли да се полагат усилия за това?
- Някак не мога да сложа в едно изречение думите „Любов“ и „усилие“. Любовта е нещото, което ни прави пълноценни, по-силни, смислени и тя носи лекота. По-скоро бих попитал хората, които бързо и с лека ръка се разделят, защо го правят и какво точно си представят, че е любовта и една връзка.

- Изглеждаш спокоен и невъзмутим. Какво в родната действителност може да те ядоса, или изнерви?
- От години ме „трови“ основно едно нещо – арогантната и безмозъчна бездарност, във всичките и проявления. Мисля, че няма да свикна с това, докато съм жив.

- Харесваш ли Виктор Орбан и споделяш ли мнението на много хора, че и на нас ни трябва един политик като него?
- Едно нещо разбрах за краткия си живот до този момент. Няма само черно и само бяло. Орбан има качества, които определено ми харесват, но не съм запознат с всичките му действия и страни на характера. Силните личности са винаги противоречиви. Ето вземете нашия роден Стамболов. Понякога, дори дистанцията на времето не е достатъчна, за да кажеш категорично – този беше 100% добър. Но в крайна сметка, мисля е важно, когато сложиш на кантара всичко направено от дадена обществена личност, все пак да натежи в посока на полезното направено. Тогава, заслужава уважение. Няма идеални хора и трябва най-накрая съвременният човек да го разбере това, за да се раздели с излишните илюзии и очаквания.

- Ще гласуваш ли на предстоящите избори на 27-ми октомври и какво мислиш за това, че се очаква избирателната активност у нас да е още по-ниска?
- Ще гласувам, разбира се. Не разбирам негласуващите, но не ги и съдя. Все пак, дори и бюлетина „не подкрепям никого“ е по-добре от отказ от гласуване.

- В какво вярваш и откриваш поводи за оптимизъм?
- В децата, в изкуството, в природата и в любовта. Това са доказани положителни елементи в човешката история.