Шведската дива Алисия Викандер покори Холивуд и скоро предстои да стане най-обсъжданата актриса в елитното кино. Причината – участието на атрактивната брюнетка в две страшно интригуващи заглавия - „Магьосникът от Кремъл“ и „Последният ден“. И двата филма се очакват в българските кина.

Родната публика вече гледа Алисия Викандер в една от най-интересните роли в нейната кариера в пищната костюмна драма Firebrand, където Викандер играе шестата и последна съпруга на Хенри VIII – Катрин Пар. Алисия Викандер е често е описвана като ценен артистичен износ от Швеция за англоезичния свят. Тя не е типичната руса дива от Стокхолм, но притежава това, което някои фенове на скандинавската красота определят като „Северно сияние”. Нейното стегнато и поетично грациозно тяло е оформено с години на балетна практика в Гьотеборг и Ню Йорк, тя притежава професионалната етика на сценично бижу, което с изящните си движения зарежда атмосферата с еротично електричество.

Елегантният и класен профил на Алисия я прави прекрасен избор за европейски костюмни драми - “Ана Каренина”, „Кралска афера”, „Момичето от Дания”,„Треска за лалета” и др. Викандер стана световна звезда с трилъра „Ex Machina: Бог от машината” на Алекс Гарланд и изигра прочутата екшън лейди Лара Крофт в новата екранни версия по играта Tomb Raider.

- Алисия, малко актриси имат вашия невероятен актьорски диапазон. Вие сменяте костюмни драми с научно-фантастични екшън трилъри и знакови роли като тази на Лара Крофт в суперпродукцията „Tomb Raider”. Как се почувствахте в образа, изигран преди това не от кой да е, а от Анджелина Джоли?
- Тази роля беше нечовешки изискваща във физическо отношение. Чист екшън, за който трябваше да тренирам като луда. И си струваше. Наистина е забавно, освен че е трудно. Да се снимам в такъв екшън - и то по легендарна игра - беше като осъществяване на детски фантазии. Върнах се в детството, когато търчахме сред открити пространства, представяхме си, че сме в опасност и всичко можеше да се превърне в приключение. Доволна съм. Търсех ново предизвикателство. Нещо, което да ми даде възможност да си почина от по-сериозните, драматични, емоционално и психологически натоварени роли, но в същото време да ме предизвика по друг начин. В случая - физически. 

- Освен в сцени с бой в големи екшън филми, вие сте известна и с участието си в заглавия с еротичен заряд. Как се прави такова кино в контекста на сексуалните скандали в цялата развлекателна индустрия.
- Трябва да съм откровена и да призная, че вече всичко е различно след разкритията за системния сексуален тормоз. Много важно бе навлизането на така наречените координатори по интимните сцени на снимачните площадки. Те направляват секс сцените и пазят изпълнителите. За мен единственото нещо, което не може да се импровизира по време на снимки е точно интимността. Трябва да имаш план, да имаш ясна хореография и да се придържаш към нея. За мен тези сцени са най-трудни. Аз се чувствам комфортно в тялото си, участвала съм в доста голи сцени, но никога не е лесно.

- Трудно ли се снимат вече горещите моменти?
- Имала съм моменти, в които не съм се чувствала защитена. Един път по време на снимки всеки от екипа беше зает с нещо друго, в крайна сметка сцената се забави и ние стояхме голи за няколко часа. Някой трябваше да дойде с роба, с някаква дреха, но това не се случи. Чак по-късно си дадох сметка колко неадекватно е било цялото нещо.

Но вече имам стриктни правила за голите сцени. За мен те са чисто техническо упражнение и аз държа да ги снимам в един дубъл. Тогава са най-ефективни. Участвах в първата си секс сцена за филм на 20-годишна възраст. Винаги съм подхождала към тях театрално - те са това. Игра, театър, илюзия.

Така и трябва да бъде. И всички на снимачната площадка трябва да са наясно с това и с факта, че аз винаги изисквам да ги правя само в един дубъл. Може би защото съм европейка и съм израснала с европейското кино, което винаги е било сексуално разкрепостено в сравнение с по-пуританските кино традиции на Холивуд. Преди години много млади американски зрители дори са ходели на шведски, италиански и френски филми най-вече, защото са се надявали, че ще видят гола сцена - такава е била репутацията на европейското кино.

- Обичате и историческите епоси. Какво ви привлече към костюмна драма като „Треска за лалета”?
- Историята и хората зад проекта.„Треска за лалета” е създаден по едноименния роман на Дебора Могак, адаптиран за екран от Том Стопард, който харесвам от малка. Сценарият ме пренесе Амстердам през XVII в. по време на прочутата „мания по лалетата”. При проучването разбрах, че това се смята за първия регистриран икономически балон в историята. В центъра на събитията е млада жена на име София - това е моята героиня.

Тя се влюбва в художника Ян, изигран от Дейн Дехаан, нает от богатия и доста по-възрастен от нея съпруг Корнилиъс, който пък е изигран от Кристоф Валц, за да нарисува общия им портрет. София и Ян измислят план да избягат заедно, но това може да коства не само положението, но и живота им. Много страст, история и внимание към детайла има в този филм.

- А как избрахте да играете в екранизацията на романа на Сузана Джоунс „Птицата земетръс“?
- За мен тази история крие магията на сложен пъзел със силни трилър елементи. Става въпрос за смъртоносен любовен триъгълник в Токио през 1989-а година. Има булеварден привкус и бавно натрапващо се напрежение. Съдържа и от noir естетиката на американското кино от 70-те години на миналия век. Моят образ е изтъкан от вина, обсесия и стоическа съпротива. Осем седмици учих японски език за ролята. Целият филм е много различен от повечето подобни истории. Това не е просто една мистерия с убийство. Тук са разгледани темите за доверието и за женската сексуалност. Тази материя е мистерия сама по себе си. Някои мъже критици разглеждат жената и женската сексуалност като задача за разгадаване. Но дали тази задача изобщо има разгадаване и трябва да се разгадава или разплита?