ООН да препотвърди незаконността на всички израелски селища извън границите от 1967 г.

Не знаем каква ще бъде политиката на следващата администрация към Израел и Палестина, но знаем политиката на тази администрация. Целта на президента Обама беше да подкрепи договаряне на прекратяването на конфликта на основата на две държави, които да съжителстват в мир. Тази перспектива вече е под дълбоко съмнение. Аз съм убеден, че САЩ все още могат да определят бъдещето на израелско-палестинския конфликт, преди смяната на президента, но времето е много кратко.

Най-простата, но важна стъпка, която тази администрация трябва да предприеме, преди да свърши мандатът й на 20 януари, е да предостави американско дипломатическо признаване на палестинска държава, както 137 страни вече са направили, и да помогне тя да постигне пълноправно членство в Обединените нации. Обратно през 1978 г., по време на моето управление, израелският премиер Менахем Бегин и египетският президент Ануар Садат подписаха споразуменията от Кемп Дейвид. Споразумението се основаваше на Резолюция 242 на Съвета за сигурност на ООН, която беше следствие от войната през 1967 г. Ключовите думи в тази резолюция бяха “недопустимост на придобиване на територия от войната и необходимостта да се работи за по-справедлив и траен мир в Близкия изток, при който всяка държава в района може да живее в сигурност” и “изтегляне на въоръжените сили на Израел от териториите, окупирани при неотдавнашния конфликт”.

Споразумението беше ратифицирано от парламентите на Египет и Израел. И тези две фундаментални понятия бяха в основата на политиката на правителството на Съединените щати и международната общност и досега. Поради това през 2009 г., в началото на първия си мандат, Обама потвърди ключовите елементи на споразумението от Кемп Дейвид и Резолюция 242, като призова за пълно замразяване на строителството на селища, изградени незаконно от страна на Израел на палестинска територия. По-късно, през 2011 г. президентът даде ясно да се разбере, че “границите на Израел и Палестина трябва да се основават на линиите от 1967 г.”, и допълни, че “преговорите трябва да доведат до две държави с постоянни палестински граници с Израел, Йордания и Египет, и постоянни израелски граници с Палестина”.

Днес, 38 г. след Кемп Дейвид, ангажиментът за мир е застрашен от анулиране. Израел строи все повече и повече селища, измествайки палестинци и укрепвайки своята окупация на палестинските земи. Над 4,5 милиона палестинци живеят в тези окупирани територии, но не са граждани на Израел. Повечето живеят в голяма степен под израелско военно управление и не гласуват на национални избори в Израел. Междувременно около 600 000 израелски заселници в Палестина се ползват от плюсовете на израелското гражданство и закони. Този процес е ускоряване на реалността с една държава, която може да унищожи израелската демокрация и ще доведе до засилване на международното осъждане на Израел.

Центърът “Картър” ще продължи да подкрепя решението за две държави с организиране на дискусии този месец с израелски и палестински представители в търсене на път към мира. Въз основа на положителната обратна връзка от тези разговори съм сигурен, че признаването на палестинската държава от САЩ ще направи по-лесно за други страни, които не са признали Палестина, да го направят, което ще разчисти пътя за резолюция на Съвета за сигурност за бъдещето на израелско-палестинския конфликт.

Съветът за сигурност на ООН трябва да приеме резолюция, очертаваща параметрите за решаване на конфликта. Тя трябва да препотвърди незаконността на всички израелски селища извън границите от 1967 г., като в същото време остави отворена възможността страните да могат да договорят модификации. Наложителни са гаранции за сигурността за Израел и Палестина и резолюцията трябва да признае правото и на двете държави - на Израел и Палестина - да живеят в мир и сигурност. Допълнителните мерки следва да включват демилитаризация на палестинската държава и евентуално разполагане на мироопазващи сили под егидата на ООН.

Една силна резолюция на Съвета за сигурност ще подчертае, че Женевските конвенции и други защити на човешките права се прилагат за всички страни по всяко време. Тя също така ще подкрепи всяко споразумение, постигнато между страните по отношение на палестинските бежанци. Общата тежест на признаването от страна на САЩ, членството в ООН и резолюция на Съвета за сигурност, солидно обоснована с международното право, ще положат основите на бъдещата дипломация. Тези стъпки ще подкрепят умерено палестинско ръководство, като в същото време излъчват ясно осигуряване на израелската общественост в световното признание на Израел и неговата сигурност. Това са най-добрите - засега, може би, единствените - средства за противодействие на реалността на една държава, която Израел налага на себе си и на палестинския народ. Признаването на Палестина и нова резолюция на Съвета за сигурност не са радикални нови мерки, а естествено следствие от подкрепата на Америка за решението с две държави.

Основната цел във външната политика на живота ми е да помогна да се появи мир за Израел и неговите съседи. През септември 1978 г. аз бях горд да кажа на съвместна сесия на Конгреса на САЩ: “Блажени са миротворците, защото те трябва да бъдат наричани Божии чада.” Тъй като Бегин и Садат седяха на балкона над нас, членовете на Конгреса стояха и аплодираха двамата героични миротворци. Страхувам се за духа на Кемп Дейвид. Ние не трябва да пропилеем тази възможност.

*Коментарът във в. “Ню Йорк таймс” е на Джими Картър, 39-ия президент на САЩ и основател на “Центъра Картър”. Превод БГНЕС.