В САЩ се определя само на шофьора/собственика и според вида МПС

Неправителственият Институт за пътна безопасност е възложил на експерти, работещи в Американската автомобилна асоциация (ААА), да направят кратък анализ на новата наредба на КФН за бонус-малус.

Ето какво сочи анализът:

Новата наредба на КФН за бонус-малус подхода за изчисляване на застрахователните премии е първа стъпка към адекватна политика за стимулиране безопасността на движението и намаляване нарушенията на пътя чрез финансови стимули. Към предложената наредба и доклада на ey.com към нея има следните особености, който следва да бъдат отчетени:

1. Основният проблем е кой е носителят на застраховката - шофьора, собственика на автомобила или самия автомобил ?

a. Как ще се подхожда, когато второ или трето лице пожелае да ползва автомобила - той ще ползва полицата на собственика, или ще има собствена.

b. Как ще се подхожда, когато превозното средство е собственост на няколко лица?

От предложения от консултанта анализ и предложения, се вижда (стр. 9-12), и то Наредбата - Чл.3, ал 2., че основният акцент на бонус-малус ще падне върху превозното средство, а не ползвателя му. Това ще създаде огромно количество бумащина и затруднения от бюрократично естество, като за прилагане на Наредбата и изчисляване на премиите, така и за държавните органи и частните лица.

- На първо място - всяко МПС ще стане изключително трудно за продажба, прехвърляне и пр.

- На второ място - идеята за безопасността на шофиране има 2 аспекта - внимателни и спазващи закона водачи; надеждни и изправни МПС.

Това предложение не стимулира нито едно от тях и няма да постигне целите за намаляване на пътните произшествия от една страна, от друга - честно спрямо шофьорите определяне на застрахователните премии.

2. Системата за прехвърляне и продажба на МПС (доклад, стр. 8-9), с цел избягване изгодна застраховка, ще бъде много усложнена и трудно приложима.

3. Подходът за предварително определяне на бонусите/малусите в % , като може да бъде от -25% до +400% , и както личи да се прилага стандартно за всички застрахователи е непазарен и нестимулиращ дългосрочната изрядност на шофьорите.

а) Първо, когато шофьорът е изряден 2-3-5-20 години, без нарушения, то неговата премия трябва да се движи надолу, и макар и символично (не може да бъде 0 лв. все пак), но не и само -25%.

б) Застрахователните премии трябва да се определят от самите застрахователи по техни лични/фирмени критерии и те да определят при какви нарушения, какви намаления/увеличения трябва да се прилагат. Това ще стимулира конкуренцията, но и ще позволи застрахователите да бъдат независими финансово, а не да бъдат принудени да застраховат лица, които смятат за рискови, например.

4. В наредбата - чл. 5 (, Чл. 5. (1) По нисък клас за бонус-малус за лице и/или МПС се определя, когато през референтния период за съответното лице и/или МПС няма регистриран инцидент по смисъла на ал. 4………… (2) По-висок клас за бонус-малус на лице и/или МПС се определя, когато през референтния период за съответното лице и/или МПС има регистриран един или повече инциденти по смисъла на ал. 4..) е математически и логически сбъркан. А именно - не се предвижда намаляване на класа, ако лицето е извършено дребно нарушение през предходната година, когато 2-3 години преди това е направило няколко по-тежки. Пояснявам - например през 2018 г. Шофьорът е допуснал автомобила да има неизправен мигач или фар, и понеже това е дребно нарушение, в сравнение с 2016 г., когато е причинил катастрофа и е карал с висока скорост, пак няма да му бъде намален класа. Т.е. Стимулиращия ефект, който трябва да бъде и функция на времето, няма да го има. Практически има вероятност неговата застраховка никога да не бъде намалена. Същото го има и в чл.9.

(1) Освен в случаите по чл. 8, по-нисък клас за бонус-малус се определя, когато през референтния период не е регистриран инцидент.

5. В чл.10 на наредбата (проектонаредбата), отново се предвижда анализ на данните от МВР и отново на преден план излиза МПС и неговия “бонус-малус фактор”.) като основен фактор за застраховката.

С оглед на гореизложеното, считаме, че е много по правилно да се изходи от следния , ефикасен подход. Подход, който се прилага в САЩ и други и има своите определени предимства:

А) Бонус-малус се определя само на шофьорите/собственика на МПС;

Б) За МПС да има изискване да са минали технически преглед, да са изправни, и при тях да има разделение на база обща опасност ( размер/тегло на МПС, мощност и пр.). Например - МПС се разделят на 4-5 категории (до 100 к.с.; 100-150 к.с.200-300 кс, лек автомобил, бус, мотоциклет и пр.);

В) Застрахователната премия се определя на база бонус-малус фактора на шофьора + допълнение, че важи за МПС от клас 3 напр. ( лек автомобил, 4 врати, 100-150 кс.);

Г) Собственикът на автомобил, който предоставя автомобила си за шофиране от друго лице, трябва да бъде уверен че въпросното лице има Гражданска Застраховка, или в противен случай той/тя носи отговорност за настъпили застрахователни събития. По този начин всеки собственик ще бъде стимулиран да предоставя МПС-то си само на изрядни водачи;

Д) Гореописаното не може да се приложи, ако Законодателят не предвиди сериозно наказание за липса на гражданска отговорност от шофьорите;

Институтът за пътна безопасност предлага съвместно с Асоциацията на българските застрахователи да организира широка обществена дискусия по-проблемите свързани със застраховката ГО, като бъдат поканени и международни експерти, които да споделят своят опит.