Хората ще решат дали искат ЕС по съветски модел или ЕС на свободните отечества

Месеци преди европейските избори в ЕП обстановката вече е кампанийна. Унгарският премиер Виктор Орбан бе подложен на унищожителни критики в Европарламента през миналата седмица, а темата с евентуални санкции срещу Унгария тепърва ще влезе в предизборните дебати на цяла Европа. Разговаряме с Ангел Джамбазки с какво предстоящия вот на европейските граждани ще е по-различен от досегашните.

- За втори път в рамките на година и половина лидерите и политическите фигури в Европейския съюз отварят процедура по най-строгия член от Договора на ЕС - член седми в защита на основните принципи на Съюза - първо срещу Полша, а сега и срещу Унгария. Какво се случва по коридорите на властта в Брюксел, господин Джамбазки?

- Случва се един разпад на либералния консенсус и надигане на една вълна от абсолютно нередни, нечестни и несправедливи атаки срещу отделни държави-членове на Европейския съюз. Случва се превръщането на Брюксел и на Европейската комисия в една машина за тормоз на националните държави. И Полша, и Унгария бяха нападнати в противоречие с принципите на Европейския съюз, в противоречие с принципа на равнопоставеност. А бяха нападнати защото и двете държави се осмеляват да провеждат една национално-отговорна политика, която е основана на решенията на техните граждани. И двете държави категорично отказват да се подчинят на неразумния диктат на Брюксел и на госпожа Меркел да приемат квотите за нелегалните емигранти. И двете държави остро се противопоставиха на пагубното, дори самоубийственото поведение на госпожа Меркел, която покани милиони млади афганистанци и африканци на европейска територия. А сега иска останалите държави да платят тази сметка. Виждате всеки ден какво се случва по улиците на Германия, по улиците на Париж – случва се очакваното – тези милиони нелегални мигранти в огромната си част от тях агресивни, в огромната си част мюсюлмани, не се вписват в европейските общества и се опитват да ги променят според собствените си разбирания. Ето това отхвърлиха и Полша, и Унгария. Всички тези хора са една много широка коалиция от фалшиви зелени защитници, които се опитват да пречат на развитието на регионите – и в България има такива, знаем ги. Това са група хора, които смятат, че полът може да бъде въпрос на избор и всеки ден да си измисляш пол и да си го следваш. Въобще, говорим за хора, които смятат, че европейското общество трябва да бъде променено, дори разрушено и преосновано на основата на мултикултурализма. На тази политика се противопоставят правителствата на Полша и на Унгария. Но тези правителства са избрани от полските и унгарските данъкоплатци. Те са тези, които знаят кое е най-добро за техните общества. И беше изключително позорно, когато в залата на Европейския парламент в Страсбург миналата седмица по време на дебата за Унгария, колеги-евродепутати, които трудно могат да покажат на картата Унгария, обясняваха кое е добро и кое не за живота на унгарците. Това е същото, ако приемем, че ние с вас двамата живеем в една кооперация, а някой от съседния вход дойде и ни каже, че знае по-добре от нас какъв цвят трябва да е боядисан моя или вашия хол. Това е нахално поведение. Този доклад, който беше гласуван в Страсбург срещу Орбан, е изработен със съдействието на неправителствени организации, от които поне 15 бяха пряко финансирани от Джордж Сорос. Същите, които се опитват да тровят атмосферата и в България. Говорим за едно фалшиво, платено уж гражданско общество. Спекуланти като Сорос фалшифицираха идеята за гражданско общество и създадоха „граждани на заплата“.

- Как ще се развие ситуацията? Ще бъде ли наказана властта в Будапеща?

- Мисля, че крайното решение ще срещне много силна съпротива. Дали ще бъде наказано правителството на Виктор Орбан – първо, тук не може да говорим за наказания, защото говорим за наказания тогава, когато има закононарушение и когато има съд, който взема решения. Европейската комисия не може да си позволява да си мисли, че наказва, защото не е правителство. Правителствата на държавите са суверенни. Решенията се вземат от Съвета на ЕС, в който заседават суверенно избрани държавни ръководители. На Комисията много й се иска да наказва, но няма да й се получи. Наказателните процедури срещу Полша и Унгария ще срещне много силна съпротива при разумните граждани в ЕС и те ще притискат своите правителства. Всички са наясно, че ако днес наказваме за неприемане на мигрантски квоти, то утре други държави могат да бъдат наказани да друго „субективно провинение“. Абсурдно е да се наказват народите затова, че управляват собствените си държави както смятат за най-добре, а не така както смятат привържениците на мултикултурализма и джендър-идеологията в Брюксел.

- Не е тайна, че далеч преди лятната ваканция на Европарламента, още през март тази година, настроенията сред вас - евродепутатите, преминаха на вълна „предизборна кампания“. Права ли съм, че предстоящите избори ще са много по-различни от всички, които сме наблюдавали до сега?

- Определено. Според мен ще бъдат по-различни и то по една много необсъждана в България причина. С гласуването в ЕП преди дни, Европейският съюз се раздели на две – на Европейски социалистически съветски съюз и на Европейски съюз на свободните отечества. От една страна имаме своеобразен генерален секретар в лицето на господин Юнкер, който в стила на късния Брежнев разсъждава за смяната на времето и на часовниците, а от друга – лидери като Орбан, например.

Към първите в България се числят БСП, ДПС, ДСБ, „Да, България“ или както се наричат в момента.

Има ли нужда от обща охрана на външните граници – да, има. Добре, работим за това. Има ли нужда от обща политика по отношение на нелегалната миграция? Да. Добре, работим и по това. Съгласни ли сме, че ислямисткото нашествие би променило облика на нашия континент? Тогава работим по това да спрем това нашествие. Ето такъв Европейски съюз ни трябва. ЕС на свободните отечества, които да вземат суверенни решения. А такива се вземат от Съвета на ЕС, където заседават избраните от народите лидери на отделните държави. Това ще бъде бъде избор дали сте „за“ запазването на националната идентичност или сте „за“ създаването на един „врящ котел от странни същества, чийто единствен проблем е да си сменят часовника и пола“. Това е изборът между господин Орбан, господин Качински или между господин Верховщат и господин Юнкер. Отчетливо се създадоха два полюса на магнита и всеки трябва да си избере къде ще отиде – дали иска Европейски съюз по съветски модел или Европейски съюз на свободните отечества.

- От няколко месеца тук, в София, вървят непрекъснато коментари как ще има отново предсрочни парламентарни избори, как коалицията между ГЕРБ и Обединени патриоти ще се разпадне. Дори се посочва, че точно европейската кампания ще е „препъни камъчето“, защото вие ще искате да се разграничите от т.нар. системни партии с „по-крайна риторика“. Как всъщност ще  се изправите едни срещу други в битка за местата в ЕП, а в същото време ще управлявате заедно с ГЕРБ?

- За предсрочни избори се заговори още от първия ден на сформиране на правителството. От първия ден на този мандат БСП заговори за предсрочни избори. Ако има такива днес, утре или в близко бъдеще, вотът ще бъде абсолютно същия. И важният въпрос тук е струва ли си да се упражняваме в опити да задоволим БСП и ДПС с техните игрички върху гърба на българските данъкоплатци? Аз мисля, че не си струва. Същественият вододел съвсем очаквано и нормално е да бъдат европейските избори и това е мое лично мнение. Ако на европейските избори ГЕРБ и Обединени патриоти имат и един глас повече от нашите опоненти ДПС и БСП, това означава, че българските граждани ще гласуват доверие на това управление. Ако опозицията в лицето на БСП и ДПС има и един глас повече от нашите на ГЕРБ и ОП, то това за мен ще бъде видим вот на недоверие. И ще има основание за искане на предсрочни избори. Това е моята политическа логика и не твърдя, че е вярната, може би има и други разсъждения. Но доверие се дава и се взема на избори. А само след шест месеца ще имаме възможност за такъв вот на доверие или на недоверие, който да покаже ясно какво е мнението на българското общество, за начина по който се управлява страната ни. А иначе, съвсем естествено е на европейските избори с ГЕРБ да излезем като конкуренти, ние сме различни партии. Те са по в центъра и са част от Европейската народа партия (ЕНП/EPP). И в това няма нищо странно или нищо неприемливо. Съвсем очевидно е, че на европейските избори ще бъдем конкуренти, но в същото време това по никакъв начин не би следвало да е проблем за вътрешната политика на правителството, която се основава на коалиционното споразумение между ГЕРБ и Обединени патриоти.

- Може би първо трябваше да ви попитам - решено ли е вече в какъв формат ще се явите партиите от Обединени патриоти - заедно или поотделно, или ще търсите и разширяване на коалицията?

- Въпреки личните противопоставяния, въпреки дрязгите, въпреки по-шумните разговори помежду ни, едно трябва да бъде ясно - „Съединението прави силата“ не е само надпис върху сградата на Народното събрание, а доказан политически факт. И ВМРО, и Атака, и НФСБ сме се явявали през годините самостоятелно на избори и резултатите са видими, когато се явихме обединени. Това, което ще си позволя да напомня на всички наши съмишленици и съратници е ясното облекчение и радост на хората, които ни подкрепят, когато най-сетне преодоляхме личните си различия и отидохме обединени с мотото „България над всичко“ на изборите за 44-я парламент. Нашите симпатизанти казаха ясно „Браво! Най-после се обединихте, искаме работа в защита на националния интерес!“. Национализмът в България винаги е бил съзидателен, винаги е бил градивен. Българската дума за това е родолюбие. И в родолюбието няма място за лични драми. Отговорното политическо поведение е да се следва ясната воля на българските данъкоплатци, които са ни подкрепили заради приоритетите ни.

- Как ще се отрази Brexit на Съюза? Вие сте най-близо до британските си колеги - какви са нагласите им? Ще направи ли Великобритания крачка назад или встрани?

- Познавам отлично политическия живот в Англия и по-специално в управляващата консервативна партия, защото работим заедно вече четири години. Това, което мога да твърдя уверено е, че никой във Великобритания в момента не знае какво следва. Ако някой ви уверява обратното, или не познава ситуацията, или ви заблуждава. Няма единомислие в позициите на управляващите консерватори как точно да проведат преговорите за напускане на ЕС. Нещо повече, виждаме в средите на консервативната партия едни процеси, които са характерни по-скоро за политически партии на Балканите, отколкото за политическа организация с 400-годишна история. Наблюдаваме вътрешна борба за лидерство, борба за овладяване на политическата партия, противопоставяния с министър-председателя. Възможно ли е излизане без споразумение – възможно е. Как ще се отрази това на ЕС – не може да се гадае. Но при всички случаи резултатът ще бъде по-лош за Великобритания. Парадоксално, но в някои отношения Brexit ще се отрази по-добре на ЕС. Може да има положителна роля за бъдещи решения, защото точно Великобритания беше спирачка за много процеси, от които и България би имала интерес като създаването на обща политика за охрана на границите, например.

Нашият гост

Ангел Джамбазки е роден в София през 1979 г. Завършил е право в Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Член е на ВМРО от 1997 г., зам.-председател на ВМРО. Евродепутат е от квотата на ВМРО в групата на Европейски консерватори и реформисти.