Липсва базов разговор между основните политически сили

Захариева получи ресор, за който много държави се бориха. Това каза за БНТ евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Андрей Новаков.

„Програма, която е на стойност почти 100 милиарда като хоризонт Европа не са трохи. Това е хубав, ресурсен ресор, за който много други държави се бориха. Значителна част от бюджета е, с която можеш да въведеш иновации, да подкрепиш предприятия, училища и икономиката на страната.  Дай да видим какви пари можем да вземем. Това не е случаят. Трябва да направим така, че нашите университети, компании, които подават проекти, да са достатъчно добри, за да получават”, каза още Новаков.

„За съжаление, процентът, който България е получавала през последните години от този вид финансиране не е бил голям, но това не е отговорност на комисаря, а на качеството на проектите, които са били подавани. И ми се иска след като нищо лошо не се чува тук за г-жа Захариева, да спрем да си пречим сами. Достатъчно лошо е положението в България, за да продължаваме да търсим какво да кажем, че "не е достатъчно добре или че не, не е хубаво - виж какъв гаден ресор получихме”, коментира Новаков.

"А истината е, че с цялото уважение, което имам към колегите от съседните държави, не мога да кажа, че превъзхождат с нещо категорично колеги от българската делегация, които знам, че имат качествата на много високи позиции”, добави Новаков.

По думите му, хората се питат кога ще спрем да бъдем последни по ПУВ и кога ще започнем да усвояваме новите програми.

"Липсва базов разговор между основните политически сили и това пречи за всичко. За да се стигне дотук да закъснеем толкова много, с три години, за Плана за възстановяване и устойчивост, не е проблем в тези три закона. А проблемът е, че имаме безкрайна спирала от предсрочни избори. Виждам отрезвяване от страна на ЕК по отношение на Зелената сделка, на електроавтомобилите, на свърхамбицията за намаляване на вредните емисии, което доведе до затваряне на фабрики в Германия", допълни Новаков.

Според него, това е била самоубийствена политика, с която се е насърчавало спирането на европейското производство и внасянето на произведени продукти от чужбина.