След хубаво, тежко представление в стомаха ти се отваря дупка колкото грейпфрут и оттам ти духа, признава актрисата

- Анна, как се насочихте към актьорската професия?

- Никой в рода ми не е артист, но всички бяха с любов към изкуствата. Майка и татко са се запознали на постановка на операта „Бохеми“. И двамата по различни пътища са дошли специално да я гледат в София, тя от Дупница, той от Враца. Аз съм родена в Дупница. Участвах навсякъде - хорове, рисуване, танци... Баба ми беше учителка и ако за 15 минути си разкажех урока без грешка, можех да танцувам 45 минути. Двете пускахме радиото и започвахме - според музиката. Вкъщи се знаеха много стихове наизуст, беше модерно да се разказват книги. И не само на български. Досега помня от детството си много от Лермонтов, Пушкин, Есенин,Блок на руски. Баба ме беше записала за всички големи поредици на световната класика, така че когато вече учех в София, в Немската гимназия, през ваканциите да имам какво да чета. Много държеше на последните томове, защото там са писмата и биографичните бележки на писателите. Сега си давам сметка, че в писмата човек може да бъде видян по много необикновен начин. Така че съм много благодарна на моето семейство. Възпитавани сме и аз, и сестра ми само с добро. И това ми дава сила, когато имам някакви препятствия, да се върна в мислите си и да намеря блага дума и усмивка за дадена трудна ситуация. Не мога да кажа, че животът им е бил лек – баба ми само за една година е загубила седем човека от болести и нещастия, включително съпруг и дете, но това не я беше направило черногледа.

Подарявали са ми наядено бонбонче

- Как ви посрещна София?

- Идвайки в София, по онова време трябваше да държиш обществен дебют. Идваше голямо жури. Ако то не одобреше начина, по който правиш ролята, излизаш от театъра, не оставаш в него. Това беше свързано с много вътрешно треперене, но слава богу издържах и 34 години играх в Младежкия театър.

- Какви роли имахте?

- Играла съм много в детския отдел - Червената шапчица, Алиса, пингвинчета, джудженца. Работата там може да не изглежда много „престижна“, обаче човек се научава да владее публиката. Възрастните ще проявят някакво търпение, дори и да не си им много интересен, но децата – никакво. Те знаят приказката, дошли са за интерпретацията. Ако ти не ги хванеш, ако за секунда се разсееш, а имаш по две представления на ден – от 10 и от 14 ч., няма връщане назад. Те не могат да бъдат надвикани, могат само да бъдат приласкани. Държиш им сърцата в ръка и ако малко стиснеш, някое сърце ще бъде наранено. Имаше деца, които бяха гледали едно и също представление десетки пъти и всеки път искаха да ми подарят нещо, включително бонбонче, което за малко е било ядено... Разбира се, играла съм и за възрастни – Шекспир, Молиер, Шилер.

- Били сте и преподавател – кои бяха учениците ви?

- Преподавах актьорско майсторство и енергия на словото в една експериментална паралелка към 22-ро училище. Мои ученици бяха Нети, Елена Петрова, Ани Пападопулу, Росен Белов, четири момичета, които в момента са примабалерини на операта, едно момиче в момента е в Англия, в операта, едно момче е в школата „Марсел Марсо“, където се приемат 90 човека, а остават 7 и той е в тези 7. Имам действащи актьори, които живеят в Америка. Прекрасни деца, много, много голяма радост. Преподавах и в Нов български университет.

Взех награда, която е получавала и Ани Жирардо

- Играли сте и зад граница...

- Получих шанс да играя на един фестивал в Сараево (1998 г.) и там взех награда за най-добра актриса на Европа. Предната година я бяха присъдили на Ани Жирардо. През 2012 г. получих покана да отида в Алма Ата със спектакъл на техен драматург, който е нещо като нашия Радичков, светла му памет. Правителството на Казахстан направи световен фестивал по пиесите на този автор. Там взех награда за най-добра актриса. Когато нашата група влизахме на чуждите представления, залата ставаше на крака (там залите са огромни – под 900 души въобще не е театрален салон), започваше да ръкопляска и да скандира „Булгаристан“. Наградата е много красива – 400 грама нефрит, отгоре златно перо и над него златна птица, която лети – към 3 килограма. В самолета не искаха да ме пуснат с нея, да не убия пилотите, но им обяснихме кои сме и ни разбраха.

Слави Панайотов: Децата бягат от нещастието

Доста малчугани ми пращат мейли и търсят съвети по теми, за които не могат да говорят с родителите си, обяснява влогърът

- Слави, вие сте най-популярният ютюбър в момента у нас. Колко труд ви костваше това и може ли ютубърството да бъде професия?

В България на всички „интернет“ професии все още се гледа със странно, недоверчиво око, но лека-полека тази догма се променя. Аз съм на мнение, че много скоро от YouTube ще се получава една добра „заплата“, с която да се издържа семейство. Аз лично смятам ютубърството като хоби, превърне ли се в професия, това би погубило магията му. Да станеш толкова популярен в най-големия сайт за видео споделяне изисква доста време и средства. В последно време дори ми се събират по 4-5 часа сън на денонощие, за да мога да изпълня това, което съм замислил като видеа, и да го комбинирам с представянето на книгата ми всеки уикенд в различни далечни градове. В началото, когато започвах с YouTube, беше по-леко, но постепенно научавах нови и нови неща, които вдигаха качеството на видеата ми, но те консумират все повече време.

- Видеата ви разказват за мистерии от различни сфери на живота. Защо заложихте на мистерията?

- Още от малък се интересувам от мистерии и още тогава бях запален по предаванията по телевизията или филмите по темата. Аз не спирам да си задавам въпросите „как“ и „защо“ и докато не узная нещо, не си намирам място. За съжаление с темата за мистериите се задоволяваме само с различни недоказани теории. Аз залагам на мистерията като тематика, защото мисля, че хората се интересуват от нея, а и вече мога да говоря по различни аспекти на световните загадки.

- Откъде черпите толкова много информация?

Източниците ми са много: книги, научно-популярни филми, списания, публикации в интернет и научни доклади.

- Имате над 350 000 абонати в YouTube. Кога разбрахте, че имате такова влияние над младежите?

- Може би след като минах стоте хиляди и повече хора започнаха да ме разпознават по улицата и да ми благодарят за видеата. Тогава ми стана ясно, че те се гледат много и влияят на зрителите. След това започнах да ставам все по внимателен за темите, по които избирам да правя видеа. YouTube за мен вече е една много отговорна дейност и внимавам дори и при най-малките детайли.

- Наричат ви втория баща на децата в България! Как приемате това определение?

- Е, чак вторият баща на децата в България, едва ли. Доста малчугани ми пишат мейли и търсят съвет по теми, за които не могат да говорят с родителите си. Има някои по-затворени деца. Разбирам ги, защото и аз преди бях така. Хубаво е да си споделят и с радост им отговарям. Надявам се да помагам и да мотивирам децата към по-добро. Уча ги да се усмихват и да бъдат позитивни.

- Родителите не могат с едно дете да се оправят, вие възпитавате хиляди. Как успявате?

- Аз ги възпитавам през екраните на мобилните устройства. Едва ли ще ми е толкова лесно, ако беше на живо.

- Не създава ли виртуалното пространство пропастта между децата и родителите?

- В сегашното поколение може би, но то е преходно. Оттук нататък всичко ще е различно и тази пропаст ще се затвори. Моите родители си нямат и хабер от технологии, но например аз и децата ми ще сме в унисон по темата.

- Могат ли тези видеа да бъдат полезни в училище?

- Абсолютно. Даже много деца ми пишат и пращат снимки, че в часовете по физика, химия и география пускат мои клипове. Затова се старая те да са максимално образователни, но и забавни за гледане. Учители също ми пишат често да ми благодарят за добрата работа, както и че децата им знаели много неща по съответните предмети благодарение на видеата ми.

- Наскоро излезе книгата ви „Топ мистериите на България”. Каква е нейната цел?

- Тя комбинира много цели, сега ще ги изброя, но няма да ги нареждам по важност. Нека всеки ваш читател го направи както прецени. Първата е да накарам по-младото поколение да чете и разбере силата на книгата. Друга е да разкажа за по-малко познатите неща, свързани с България, в лицето на мистерии, загадки и несъответствия. Третата е тези места, за които говоря в книгата, да бъдат повече посещавани, защото всички са страхотни и трябва да се видят от всеки българин. Четвърта е да дам още причини всички българи да се гордеем с нашата малка държава със славно минало.

* Стоянка Мутафова: Гледам турски сериали, много са напред

* Джуди Халваджиян: Не преговаряме само с БНТ

"Господари на ефира" е много скъпа и ценна картина

* Банев се прави на тв критик в ареста, нападна Слави

* Софи Маринова искала сватба в "Арена Армеец"

* Кадир Доулу бил сервитьор, днес щастлив се събужда до Неслихан Атагюл

ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА - В "ЖЪЛТ ТРУД" ОТ 30 ЯНУАРИ!