Евровърхушката в Брюксел не желае компрометиране на институциите на ЕС
В края на миналата седмица тарторът на „Катаргейт“ Антонио Пандзери бе пуснат окончателно на свобода, при това три месеца предсрочно. Според сключеното с белгийската прокуратура съдебно споразумение, арестуваният през декември миналата година италианец, нарочен за мотор на разтърсилия Европарламента корупционен скандал, трябваше да бъде освободен в края на тази година. Тоест вместо 15 години решетки, полагащи се за вменяваната му вина, той бе награден с бонуса да търка затворническите нарове само година, но и нея не излежа.
Пандзери спечели благоволението на брюкселските съдии още през януари, след като им изпя имената на замесените в схемата му с подкупи от Катар и Мароко евродепутати, начело с бившата заместник-шефка на законодателната институция на ЕС Ева Каили. Като занапред някогашният член на Европарламента от италианската левица и след това виден брюкселски лобист дори няма да носи електронната гривна, с която напоследък се подвизаваше под домашен арест в апартамента си в белгийската столица. Забранено му е единствено да се среща и разговаря с онези представители на общоевропейската власт, които заради неговите показания все още се водят разследвани за международна корупция, както и да напуска Белгия.
Когато в средата на декември м. г. белгийската полиция спипа бащата на Ева Каили да изнася от брюкселската u квартира 600 000 евро в куфарче, големите вестници в Западна Европа писаха, че изригва вулканичен скандал, който ще помете с лавата си институциите на ЕС. Още повече, че през онези часове на тържество на белгийското правосъдие над ширналата се по високите етажи на общоевропейската власт корупция, в затвора в Брюксел освен гръцката евродепутатка бяха вкарани самият Антонио Пандзери, неговият асистент и любовник на Каили - Франческо Джорджи, лобистът Николо Фига Таламанка. Месец и нещо след това бяха задържани белгийският евродепутат Марк Тарабела и италианският му колега Андреа Коцолино, а скандалът стигна апогея си, тъй като медиите разтръбиха хипотетичните обвинения срещу тях за получени от Катар и Мароко милиони евро подкупи. Пари, срещу които народните избраници са защищавали интересите на двете държави в Европарламента, изпълнявайки нарежданията на оплелите ги в паяжината си лобисти-посредници начело с Пандзери. А титулярът на разследването - брюкселският магистрат Мишел Клез, бе обявен за герой, за рицар на истината и за спасител на тръгналия към морална разруха общ европейски дом.
Само че в началото на астрономическото лято въпросният венцехвален прокурор изненадващо подаде оставка, тъй като се оказа в горещ конфликт на интереси покрай „Катаргейт“. Ами белгийски репортери установиха, че той само разследвал, а не бил арестувал евродепутатката Мария Арена, която била вътре в режисираната от Пандзери далавера поне колкото закопчаните u колеги Марк Тарабела и Андреа Коцолино. Просто защото синът на Мишел Клез имал общ бизнес със сина на Мария Арена и при тараш в офиса на последния били открити получени „на черно“ от някъде 280 000 евро или иначе казано - пари с недоказан произход.
Така след направения отвод обявеният за борец срещу мафията в европейските институции магистрат бе пенсиониран, а след това всички вкарани от него зад решетката политици и лобисти бяха пуснати един по един на свобода, макар някои от тях да остават в списъците на колегите на Клез за разследвани лица.
После в някои белгийски и френски вестници като „Соар“ и „Льо Монд“ се появиха конспиративни теории, според които спретнатото от масона Клез разследване било нещо като заговор на световния синдикат на майсторите-зидари срещу недолюбваните от тях европейски институции. Появиха се и твърдения, че зад „Катаргейт“ прозирала лапата на руската мечка, хитростта на иначе добродушната китайска панда и т. н.
В същото време обаче един-двама подозрителни наблюдатели писаха, че провалът на Клез бил режисиран от тежката машина на европейската бюрокрация в Брюкесл, която виждала в действията му опасност от нейното блокиране. И съответно компонентите u били взели необходимите мерки за потушаване на скандала и за издигане лека полека на сринатия авторитет на институциите на ЕС, особено сега, преди общоевропейския вот догодина през юни.
Така че Пандзери и компания са на свобода - с други думи забравете „Катаргейт“!