Великият актьор сър Антъни Хопкинс продължава да доставя изключителни изпълнения и на 86 години изобщо не смята да намалява своя стремителен ритъм. Лъвът от Уелс е особено подходящ за роли на властни, мъдри и авторитетни мъже и точно това може да очаква и българската публика от него до края на 2024 година. Той влиза в ролята на римския император Веспасиан в „Those About to Die“ и Ирод Велики в „Mary“.
А по-рано той се превъплъти и в образа на Зигмунд Фройд във филма “Последният сеанс на Фройд”, преминал и през българските салони. Филмът бе вдъхновен от едноименната пиеса на Марк Джермейн. Оригиналната постановка пресъздава възможна среща между две легенди - бащата на психоанализата Зигмунд Фройд и прочутия писател Клайв Стейпълс Луис.
Аристократичният арт лъв сър Антъни Хопкинс може да се обърне назад към един живот, богат на всичко, което прави артиста артист. Живот, изпълнен с белезите на изпитанията, вкуса на разочарованията и еликсира на триумфите. Преди време той каза, че от 47 години е трезвен, но все още се възприема за възстановяващ се алкохолик. Припомни как е щял да умре от пиене и призова младите да направят всичко възможно да излязат от капаните на депресията. “Младите хора просто трябва да продължавате напред. Не се предавайте, борете се”, каза Хопкинс във видео от дома си. През последните години той стана сензация с клиповете, в които танцува или мотивира милионите си последователи.
А пред 2021 година легендарният сценичен и екранен ас от Уелс стана най-възрастният носител на „Оскар” за главна мъжка роля. Играта му в тежката драма „Бащата” бе един от най-внушителните артистични подвизи в последно време.
Решението на Академията изненада всички, но не защото големият Хопкинс не я заслужаваше. Напротив. Той бе с няколко дължини пред останалите претенденти с дълбокото си и хващащо за гърлото превъплъщение в образа на мъж в залеза на живота си, пленен от демоните на деменцията. В една нормална година трябваше да е ясно, че Хопкинс ще триумфира. Но това не беше нормална година. След смъртта на чернокожата звезда от “Черната пантера” Чадуик Боузман цялата либерална екосистема в Холивуд се подготви да го почете с посмъртен “Оскар” в категорията за главна мъжка роля.
Дори финалът на злополучната церемония беше безпрецедентно променен с идеята да завърши с обявяването на Чадуик за победител в очакване на речи от близките му. Отделно цялото „шоу” премина под знака на “Black Lives Matter” и до болка познатите опорни точки за чернокожите американци като вечни жертви на лошата бяла система в Америка.
В този контекст единствено анонимното гласуване на членовете на Академията можеше да развали добре планираната и политизирана структура на наградите “Оскар”. И точно това стана. В крайна сметка са останали хора, които избраха актьорската игра, а не медийната вълна.
А самият сър Антъни Хопкинс най-малко е очаквал да спечели. И за разлика от много свои колеги той отказва да коментира политическите процеси и да се изявява като активист в полза на всевъзможни модерни каузи. В разговор с Брад Пит преди година големият майстор, в типичния си стил, сподели и една от причините да избягва публичните политически послания. „Актьорите са доста глупави!” каза Хопкинс и вдъхнови поредната вълна от разнопосочни мнения в социалните мрежи.
„Хората ме питат за сегашните ситуации. Аз им отвръщам, че не знам. Че съм актьор и нямам мнение. Актьорите са доста глупави. Моето мнение не е ценно. Не ме питайте за противоречивите теми и събития, няма да се включа. Просто няма да участвам”, обясни носителят на „Оскар”.
Хопкинс винаги е бил класа от старата школа, но става световна звезда преди 30 години с играта си във вледеняващия трилър на Джонатан Деми “Мълчанието на агнетата”, за който взе първия си „Оскар” за най-добра мъжка роля. „Аз не съм легенда. Просто един мъж с огромен късмет в живота”, обича да казва за себе си старият лъв Антъни Хопкинс.
Прави велики неща с малко екранно време
Каквото и да се каже за играта му в “Мълчанието на агнетата” ще е малко. Сработихме се перфектно, а динамиката между д-р Ханибал Лектър и моята героиня Кларис Старлинг беше особено важна. В крайна сметка той има едва няколко минути екранно време, но целият филм се държи на неговото изпълнение. Той го направи това, което е. Просто легендарно и велико. Антъни Хопкинс е в основата на успеха на историята и образа. Превърна Лектър е културен феномен.
Джоди Фостър, актриса и режисьор
Беше привилегия да го режисирам
Тони е връх на киното. Беше привилегия да го режисирам в „Ханибал”. Той е от старата школа на драматични изпълнители, които имат опит и в театъра и знаят как търпеливо да изградят една сцена с високи залози. Той притежава огромна енергия и има интерес във всички сфери на филмовото производство - режисура, актьорска игра, музикален съпровод. Чист творец. Той не е наемник, а артист в истинския смисъл на думата.
Сър Ридли Скот, режисьор и продуцент
Не се вписва в либералния Холивуд
Напълно заслужено спечели „Оскар” за играта си в “Бащата”. Вече има две награди на Академията, но това е нищо на фона на неговия талант. Хопкинс няма нищо общо с днешния Холивуд на политическа коректност и сигнализиране на добродетели. На сочене с пръст и морални лекции до пръсване. Удоволствие е човек да избяга за малко от днешната радикализация на развлекателната индустрия с изпълнение на велик артист като сър Антъни Хопкинс.
Мат Уолш, коментатор
Великият актьор обича да твори и класическа музика. Написа валс за прочутия цигулар и диригент Андре Рийо, известен като възродител на валсовата музика и с оркестъра си “Йохан Щраус”. Изпълнението се превърна в сензация.”Харесвам Джордж Гершуин, Шопен, Лист, но за съжаление тази музика е част от миналото. Никой вече не прави такава музика и това ме натъжава. Имам усещането, че тази музика е част от един друг свят и друга епоха”, каза преди време големият актьор.
Труд
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш