Встъпление. Преди дни мой млад  приятел, който живее в благоденстващата Западна Европа, сподели с мен тревогата си, че нямало защитни противоатомни облекла… за деца. Иначе той намерил по Интернет оферти за противоатомен комбинезон с противогаз на примамливата цена от 60 – 70 евро парчето. Ама за деца… Отвърнах му, че доколкото съм учил (навремето специалност ПАЗ –противоатомна защита, която се преподаваше във военните школи и дори във филологическите факултети), има и защитни плащове – палатки, та ако не можел да намери каучуково – оловно облекло за малкия си син, то тогава…

А хората – продължи моят приятел вече са си ремонтирали старите скривалища, а атомните убежища в Швейцария, например, стигали вече за цялото народонаселение!

И си спомних началото на шейсетте години, когато „скочи“ т.н. „Кубинска криза“ (коства ми цели нови три месеца казарма), когато средностатистическият мистър Джо хукна да прави миниатюрно противоатомно скривалище в двора на къщата си, а покойният Джон Ф. Кенеди нареди да се отворят силозите и да започне подгряването на междуконтиненталните балистични ракети „Минитмън 1“ (сега на бойно дежурство вече са „Минитмън 3“), как тече времето!

Задочно интервю.

Ще ми се да поканя на този виртуален диалог 13-ият (какво фатално число!) генерален секретар на Атлантическия пакт (НАТО) - Йенс Столтенберг, норвежки политик от Работническата партия. Заема поста от 1 октомври 2014 г. Роден в Осло, 63-годишен. Активен член на Работническата партия на Норвегия, като млад журналист е в органа на партията „Арбайтербладет“, четири години лидер на Младежката лига на работниците, в момента председател на фракцията на социалдемократическата Работническа партия в норвежкия парламент.

През 90-те години на миналия век малцина свързват Столтенберг с НАТО. Всъщност първоначално той е бил против членството на Норвегия в Пакта. Нещо повече, в края на зловещата, двайсетгодишна война на САЩ срещу Виетнам (над два милиона загинали мирни жители, над 50 хиляди убити американски войници, и 300,000 останали военноинвалиди) младият Йенс, с група леви младежи, атакува посолството на САЩ в Осло, чупи прозорците с камъни. С течение на времето обаче променя (?!) мнението си. По-късно като премиер на страната, дори подкрепя международни военни операции, водени от САЩ и НАТО. Така например Норвегия се включва както в мисията в Афганистан, така и в интервенцията в Либия.

Както се казва, „неведоми са пътищата Божии“. Е, чак толкова неведоми. Особено в кралство Норвегия, първият и най-верен приятел на САЩ в Европа.

И така, г-н Столтенберг, наскоро заявихте: „Путин допусна стратегическа грешка. Ако използва ядрено оръжие, ще има тежки последици.

За кого тежки, господин секретар? За него ли или за всички нас? Може би, по скоро за всички нас, редовите европейци, които безмълвно и безсилно слушаме думите на висши политидиоти, че Украйна трябвало на всяка цена да победи, че Русия трябва да бъде смазана, че дори можело Вашингтон да използва „изпреварващ ядрен“ удар срещу Москва и т.н.

А, може би, г-н Столтенберг, поддържайки идеална форма – със ски, тенис и фитнес – сте пропуснали  да прочетете последните изследвания за  резултатите от атомен сблъсък Русия – САЩ? Подминали сте дребния факт, че в първите 30 минути (Да, ТРИЙСЕТ МИНУТИ) ще загинат сто милиона души, а още няколкостотин милиона ще бъдат тежко поразени от въздушната вълна, радиацията и тежки рани.

И че Третата световна, атомна война ще коства suma sumarum около ПЕТ МИЛИАРДА живота?

Е, поне два и половина - три милиарда ще останат. И пак „беркет версин“ както казват комшиите, човечеството няма да загине, защото не много отдавна, в началото на деветнайсети век, сме били само един милиард… А кой ще остане? Стара Европа – Не, Северна Америка – Не, Средиземноморието, Близкият Изток – Не. Но, виж, Африка –  Да, Далечният Югоизток - Да, слабо населените части на Южна Америка – Да. И толкова.

А за какво тогава „ги ручаме жабетата“, г-н социалдемократ, о.з. левичар и натовски генсек, г-н Столтенберг?

Мълчите. Е, още Шекспир го е казал: “Останалото е мълчание“.