В 22 общини нямат нито една, а в 42 - само по една

Печалбите се свивали, Касата имала много рестрикции, липсват и фармацевти

В някои селища има неформални мобилни аптеки

В състояние на агония са аптеките в повечето малки населени места, много от собствениците първо правят опит да продадат бизнеса си и след като не успяват - го закриват, коментираха пред “Труд news” фармацевти от различни градове на страната. Като основна причина те посочват липсата на кадри и многото регулации на Здравната каса.

Хората с хронични заболявания, които живеят в села и градове без аптеки се оплакват, че трудно си набавят медикаменти. В общините, където няма аптеки, част от хората, които имат нужда от лекарства, пътуват, други използват свои близки, трети получават медикаменти чрез лица, събиращи рецепти, които изпълняват в близки градове. Пазарът е силно регулиран, но част от регулациите могат да бъдат променени. Онлайн търговията и разпределението на медикаменти чрез куриери трябва да бъдат улеснени”, коментира Петя Георгиева от Института за пазарна икономика.

Повече от 50 аптеки са затворили за една година, съобщи пред “Труд news” Николай Костов, председател на Асоциацията на собствениците на аптеки.

В десетки общини в страната няма аптеки или има само една, която не работи през нощта.

През миналата година общините, в които няма нито една аптека, са се увеличили с две и вече са 22. В още 42 общини има само една. Общият брой на аптеките е намалял до 3252 по данни на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ).

Според данни на фармацевтичния съюз разположението на аптеките в страната е концентрирано в големите общини и големите населени места - в София те са 725, в Пловдив - 219, a във Варна - 181.

Законопроект, внесен в парламента в края на юли, предлага разкриването на държавни аптеки в засегнатите населени места, данъчни облекчения и поставянето на автомати за лекарства.

Идеята за поставяне на автомати за лекарствени продукти извън територията на аптеката среща огромна съпротива от фармацевтичната гилдия. В момента такива може да има само ако са разположени в самата аптека, което е безполезно по отношение на проблема с липсващите аптеки в малките населени места.

Мобилни аптеки неформално съществуват в някои общини, организирани по собствена инициатива, в които обичайно има фармацевт и/или сестра.

Димитър Маринов, шеф на Българския фармацевтичен съюз, пред “Труд news”: Проблемът е в неравномерното разпределение

В Европа е прието, че достъп до аптека трябва да имаш до половин час. Ако до половин час можеш да стигнеш до аптека, значи имаш достъп до нужните лекарства. 95% от населението на Европа има такъв достъп. В България този процент е 98. В този смисъл силно се злоупотребява с твърденията, че няма достатъчно аптеки. Никъде в Европа няма във всяко село, във всяка малка паланка аптека. В България също е така. В България проблемът е друг. Ние сме на трето място по брой аптеки на глава от населението в ЕС - пред нас са само Гърция и Кипър. Проблемът тук е, че те са неравномерно разпределени. Т. е. има много повече в големите градове, а някои общини, включително и някои общински центрове са без аптека. Там няма такава, защото няма бизнес интерес. И докато аптеката се издържа единствено и само от оборот, надценки, надбавки, отстъпки и т. н., това ще бъде така. Нямаме против, нека държавата си направи свои аптеки и да ги дотира. Такива дотирани аптеки да работят в малки населени места, където по принцип може да се работи само на загуба.

Трябва да попитате законодателя защо е оставил пролука и производители на лекарства, както и собственици на складове за лекарства могат да откриват вериги от аптеки. Иначе Законът за лекарствата е написан абсолютно правилно и в него се казва, че юридическо лице, който е лекарствен производител или търговец на едро, няма право да има аптеки. Но нищо не ти пречи, ако имаш такава фирма, да си направиш друга фирма. Законодателят така го е направил, за да се обслужи интересите на някои играчи. В България има около 3200 аптеки и много повече населени места. На глава от населението имаме достатъчно, дори повече от достатъчно. Като брой магистър-фармацевти на глава от населението сме в идеалната среда според европейските показатели. Т. е. ние имаме кадри, но въпросът е, че имаме страшно много аптеки и те са изключително неравномерно разпределени.

Николай Костов, председател на Асоциацията на собствениците на аптеки, пред “Труд news”: Вендинг машините не са решение на проблема

Аптеките бяха над 4000, сега са около 3200. Тенденцията да се закриват аптеки се оказва трайна, а причините за това са много. Работата със Здравната каса е едно от нещата, което тегли аптеките надолу. Това не е бизнес, става въпрос за нискодоходна дейност с много регулации. Приходите не са достатъчни за оцеляването на една аптека, когато тя прекалено много разчита на НЗОК. Това е и причината все повече аптеки да продават добавки, други нелекарствени продукти и козметика.

Друга основна причина за закриване на аптеки е липсата на кадри. Фармацевтичният съюз твърди, че те са достатъчни, но това не е така.

В малките населени места няма аптеки, защото едва ли някой би си позволил да работи на загуба. Категоричен съм, че вендинг машините не са решение на проблема, защото аптеката и по закон е място, където суперобразовано лице отпуска и консултира лекарствата. Поставянето на автомати тотално изключва това, т. е. нямаш лице, което да консултира, да предотвратява грешки. Затова има такова образование и силни законови рестрикции и аптека не може да се отвори без лице, завършило фармация. Ако законодателят въведе вендинг машини, това тотално обезсмисля всички регулации, свързани с лицата, които осъществяват тази дейност, с организацията и контрола й като цяло.

Диспропорции

В София-град са 532, а в цялата област - едва 86

През 2023 година в 22 общини - с две повече в сравнение с 2022 година, няма аптека. В още 42 общини пък има само една. Общият брой на аптеките за 2023 година слабо намалява до 3252 (от 3296 през предходната година) по данни на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ). Разположението им продължава да е концентрирано в големите общини и големите населени места, показва един от последните анализи на Института за пазарна икономика (ИПИ).

Само 86 са аптеките в цялата София-област, като за сравнение аптеките в София-град, които работят с НЗОК са 532. Това показа проверка на “Труд news” в Националната здравноосигурителна каса. В област Ямбол регистрираните аптеки са 35, но повечето са концентрирани в областния център. Там в общините Болярово и Тунджа няма нито една аптека, в община Елхово са регистрирани 3, в Стралджа също са само 3 и останалите 29 са в в Ямбол.

В област Търговище ситуацията също е критична, защото на територията работят само 22 аптеки по НЗОК. В община Антоново няма нито една аптека, в Опака е една, Омуртаг са 3, в Попово - 6 аптеки, а в Търгoвище - 12.

Подобна е картината и в Кърджалийско, където на територията на цялата област има регистрирани 43 аптеки. От тях 24 се намират в областния център Кърджали, а Ардино и Джебел са с по 1 аптека.

В Добричко също има места без аптека - Крушари. В Генерал-Тошево са 2, в Балчик - 7, Каварна - 5, а в Добрич-град са 28. За целия регион аптеките са общо 47.

В Пловдивско общият брой аптеки по НЗОК са 287, но тази статистика бързо се стопява за по-малките общини, ако извадим от нея аптеките в Пловдив - 160. В региона няма нито една аптека в Лъки, в Брезово аптеката е 1, в Куклен са 2, в Сопот също са 2.

Без аптека в Хасковско са хората от Маджарово, в Стамболово работи 1 аптека, в Ивайловград - също, както и в Минерални бани. Общо 49 са аптеките в Хасковска област, които работят по НЗОК.

На територията на РЗОК-Смолян са регистрирани общо 38 аптеки. От тях 12 са в самия Смолян, докато в Борино има 1. В Доспат и Неделино работят 2 аптеки.

В Мелник няма нито една аптека

В Пиринско са на ръба на оцеляването

Светлана Василева,
Труд news, Благоевград

В област Благоевград има 132 аптеки. Договор с НЗОК имат 91 аптеки. 11 са тези, в които се продават лекарства за ветерани, а за военноинвалиди -10. Четири са денонощните аптеки, които функционират на територията на областта. Те са в Благоевград, Хаджидимово, Гърмен и Банско.

Засега няма фалирали аптеки, но повечето казват, че са на ръба на оцеляването. Това е защото не са равномерно разпределени, в градовете е пренаселено с аптеки, а в други райони такива въобще липсват. Например курортният град Мелник от години се оплаква, че нямат аптека. Близо 250 са постоянно живеещите в града, а в почивните дни и пролетно-летния сезон има над 3000 гости. Повечето постоянно живеещи са в пенсионна възраст. Най-близката аптека до Мелник е на 20 км.

Но аптекарите казват, че ако открият аптека, то тя ще фалира поради липса на оборот.

Денонощни има само в областния център

Недостиг в малките общини във Варненско

Даниела Фархи,
Труд news, Варна

Във Варненска област в момента няма община без нито една аптека, но във всички извън областния център работещите фармации са по-малко от потребностите на населението. До миналата година в община Ветрино нямаше аптека, сега е една, а спрямо броя на населението трябва да са поне две. Идентична е ситуацията и в повечето от останалите 10 общини в региона, показва приетата преди година областната аптечна карта. По селата масово кметските наместници се превръщат в куриери, снабдявайки пенсионерите с лекарства от града. Хората искат да има мобилни аптеки, които да работят в дадено селище един път седмично и да се поставят автомати за продажба на медикаменти без рецепта. В същото време във Варна фармациите са 159 при нужни минимум 106. Морската столица е единственото място в областта, където има и няколко денонощни аптеки.

“Проблемът е, че все още водещ при разкриването на нови обекти е търговският компонент. От миналата година се правят опити за регулиране на пазара в полза на потребителите, чрез електронните рецепти се трупат данни, но процесът ще отнеме време”, каза пред “Труд news” зам.-председателят на Районната фармацевтична колегия Владимир Василев. Той нямаше информация за закрити в последно време аптеки в областта. Според негови колеги един от вариантите за преодоляване на дисбаланса е да се разреши откриването на повече от 4 аптеки под условие, че петата е в малко селище.

Иван Марев, фармацевт и собственик на аптека в Дряново: Върви процес на окрупняване на бизнеса

Веселина Ангелова,
Труд news, Велико Търново

Аптеките затварят заради Здравната каса. За да се отвори аптека, е необходим сериозен капитал. Първоначалната инвестиция е поне 50 000-60 000 лева. Няма интерес за разкриване на аптека в малките общини, защото никой не му се занимава с малко хора, тъй като разходите са големи, а приходите са малки. Това сподели фармацевтът Иван Марев, който е и собственик на аптека в Дряново.

Той пояснява, че лекарствата по здравна каса са без надценка и се плащат на 30-тия-40-тия ден от отчета. А именно такива медикаменти се търсят и продават предимно в малките населени места. В същото време аптеките влизат в спирала на задлъжнялост към складовете.

“Заради този омагьосан кръг веригите от аптеки са в големите градове, където имат изгода. В момента се върви към окрупняване на бизнеса по западен модел. Целта е да останат само вериги от аптеки. Този процес се диктува от фармацевтични производители, които имат производство и собствени аптеки. В малките населени места ще оцелеят аптеки, които са собственост на потомствени фармацевти. НЗОК предприе нова политика като отпуска допълнителни средства, ако в малко селище има само една аптека. С въпросните 7000-8000 лева обаче се покриват разходите за продадените лекарства, които са по здравна каса”, разкрива Иван Марев.

На въпрос от какви лекарства има недостиг в момента, Иван Марев е категоричен: “Винаги има дефицит за лекарства и тази тенденция е от много години”.