Човечеството винаги е търсило ефикасен лек срещу различни страдания. Много актуален проблем от Античността до днес е страхът от отравяне. Така още в древността било създадено чудодейното лекарство териак.Това обяснява археологът от Регионалния исторически музей във Велико Търново Илиян Петракиев. 

Историкът е направил задълбочено проучване на препаратите, които от хилядолетия са били използвани за неутрализиране на отровни субстанции. Така на практика Петракиев е разгадал развитието на хомеопатията през изминалите векове.

"Древният цяр териак е вид противоотрова. Не е чудно, че в един от най-пищните царски дворове в античния свят царят на Пергам (дн. Турция - б.а.) Атила III, управлявал през периода 170-133 г. пр. Хр., е бил известен с това, че е изучавал медицина, градинарство и ботаника. Като баща на този вид лекарство обаче може да се приеме понтийският цар Митридат VI с неговата вманиаченост срещу отравяне. Така той създава първата рецепта за универсална противоотрова", изтъква Илиян Петракиев.

Археологът допълва, че илачът е бил забъркван от опиум, смирна, шафран, джинджифил, канела, рициново масло и още 40 други съставки. Интересен е фактът, че продължителната употреба на това лекарство не позволила на цар Митриад да се самоубие с отрова след превземането на царството от римляните. 

"Рецептата попаднала в ръцете на завоевателите. През I век лекарят на император Нерон - Андромах Стари, подобрява лекарството, като увеличава броя на съставките на 64. Включва и месо от пепелянка, защото се е смятало, че е ефикасно срещу всякакви видове отрова", изтъква Петракиев.

Андромаховият лек бързо придобил популярност като класически. През Средновековието лекарството е било многократно видоизменяно, но основните съставки в рецептата са се запазили. 

"Има различни мнения за произхода на името на препарата териак. Предполага се, че е арабски термин за лекарство, което е било известно в Европа и Азия. Наименованията му в различните езици са производни на старогръцкото θηριακή (противоотрова), идващо от думата θήρ (звяр)“, разяснява Петракиев.

Археологът подчертава, че формулата става изключително популярна през Средновековието. През XII век Венеция се превръща в основен производител на териак, аптеките в града предлагат най-качествения медикамент. 

"През XVI век във Венеция е имало над 50 аптеки, или по една на 3000 венецианци. Италианският град имал водеща роля във фармацията, защото по това време владеел островите Крит и Кипър, известни като билковите градини на Античността. През 1545 г венецианският сенат дори основава ботаническа градина, която събира редки растения и минерали от цял свят", информира Илиян Петракиев.

В средновековната българска история също има сведение за лечебната сила на териака. Описвайки похода на византийците срещу цар Михаил Шишман, Йоан Кантакузин споменава, че когато императорът се оттеглил след неуспешната обсада на Филипопол, заповядал на деспота на мизите Войсил да събере войска, му съобщили, че той бил отровен. След осем дни императорът получил писмо от Войсил, че благодарение на дадения му териак бил спасен от действието на отровни гъби. 

Той допълва, че следите от това лекарство по българските земи са именно от венецианските аптеки. Това, което намират днес археолозите у нас, са оловни капачета, с които се е запечатвало лекарството във вид на течност или мехлем. 

"Най-известната аптека по онова време, чиито продукти са били разпространени по нашите земи е Alla testa doro ("При златната глава" - б.а.), която съществува и днес. Голяма част от тези капачета с щампованата марка на аптеката обаче се оказват имитация", изтъква Петракиев.

Изследователят обяснява, че фалшификатите са се появили вероятно заради високата цена на лекарството. Немски лекар през 1596 г. предлагал 4 дози от своя качествен териак срещу 1 немски талер, докато една крава струвала 5 талера. Немски офталмолог определял цената на илача според финансовите възможности на пациента. В същото време съставките, набавени на пазара за приготвянето на лековития продукт, излизали около 3-4 пфенинга, а 1 талер тогава се е разменял срещу 288 пфенинга. 

"Тази внушителна разлика е довела до масовото фалшифициране на лековития препарат. Заради това през 1606 г. всички производители на териак се обединяват и създават организация за защита и по-строг контрол на производството и пласирането. Всяка година фармацевтите организирали и Театър на териака. По време на зрелището производителите излизали на градския площад и публично приготвяли медикамента. Във Венеция това ставало на 24 август, навръх свети Вартоломей", разказва Илиян Петракиев.

Проучвателят допълва, че цярът, за да е ефикасен, след забъркването отлежавал 12 години и едва след това се използвал за лечение. През втората половина на XVII век производителите на териак драстично се нароили и цената на медикамента паднала, а фалшифицирането му - отмряло. През XVIII-XIX век производството на териак в Европа било ограничено, но поданиците на Османската империя вече били пристрастени към него. Нуждаели се непрекъснато от препарата, който употребявали всекидневно дори под формата на таблетки, които пиели с кафето.

"Най-зависимите си спечелвали прозвището "териаки". По това време е и бумът на масовото фалшифициране на лекарството. Засега не е локализиран производственият център на имитацията. 

Във Варна са открити 6 еднакви капачета и една заготовка за производство, която е с дефект", изтъква Петракиев. 

Историкът подчертава, че на българска територия са намирани и оригинални, и фалшиви капачета за териак. Една оловна капачка по аукционите върви по 150-300 евро. В Западна Европа има и запазени цели опаковки, чиято цена може да надхвърли 1500 евро. 

"Във Велико Търново са открити 7 капачета, а по едно в Горна Оряховица, Свищов, Силистра. Това се обяснява с факта, че е процъфтявала търговията по морските пътища и по трасетата през Влашко, където най-активни са били търновските търговци. Такива находки излизат и около манастирите, които тогава са били местата за лекуване на болни", подчертава Илиян Петракиев.

Той припомня, че през XIX век търговията се развива предимно по Дунав и реката става най-пряката връзка между Средна Европа и Османската империя. През 1849 г. параходната компания "Австрийски Лойд" със седалище в град Триест разкрива нова линия през Цариград за Бургас и Варна. Корабите минавали 6 пъти месечно по това трасе, а прочутата венецианска аптека "При златната глава" е имала дъщерна фирма в Триест. Тя съществува и днес, както и аптеката майка във Венеция. 

"Оказва се, че тези фармацевтични обекти са покривали нуждите от териак на балканските провинции на Османската империя заради по-близкото си местонахождение. Намирането на капачета от древното лекарство във Велико Търново и Шумен пък разкрива началото на фармацията и болничната помощ. Първата аптека в България, наречена "Лекарня", е открита през 1823 г. в Търново от Марко Павлов. Той е бил лекар в Пловдив, но се преместил в болярския град. Учил е във Венеция и е завършил университета в Монпелие. И двата града са основни центрове за производство на качествен териак", твърди Илиян Петракиев.