Мощният вокал на Атанас Пенев се превърна в запазена марка на група Б.Т.Р.  Наско се изявява за първи път на сцена в детската градина с песента „Аз професор съм голям“. След години той извисява глас в Ансамбъла на Строителните войски, а след казармата започва работа в НИМХ към БАН, като аеролог, където остава две години. През 1993 г., певецът става вокалист на Б.Т.Р., като групата печели сърцата на меломаните с хитове, като „Цвете от луната“, „Елмаз и стъкло“, „Спасение“, „Море от любов“, „Само с теб“, ”Несбъдване”, „100 Надежди”, „Ела“, „Моята сила“... За „Цвете от Луната“ Б.Т.Р. печели първа награда на фестивала „Ардас“ в Гърция и на „Рок-експлозия“ в Бургас. Групата е отличена с награда от популярния фестивал „Golden Stag“, Румъния. Бандата имат и няколко награди от „БГ радио“, сред които за „Албум на годината“ и „Група на годината“. Новият им албум „Пъзел“ също се приема много добре и песните от него превземат класациите. Музикантите са свирили на една сцена с легендарни групи, като „Deep Purple”, „Whitesnake”, „Scorpions”, „Nazareth”, „Motorhead”, „Europe” и „Iron Maiden”. Фронтменът Наско има една дъщеря - Мартина от първата си жена, а от 2017-та е женен за сръбската оперна певица Ивана.

- Наско, на 24-ти ноември в Sofia Live Club стартира националното ви турне „30 години Б.Т.Р.“. Какво да очакват вашите фенове от него?
- Концертът е под надслов „30 години Б.Т.Р.“, като се надяваме и цялата следваща година да бъде с такъв надслов. След големия ни концерт в НДК през октомври ние много бързо букнахме клуба, защото тогава доста хора не са успели да си купят билети. Сега ще бъдем без симфоничен оркестър, по разбираеми причини, но следващата година се надяваме отново да представим концерт в НДК със симфоничен оркестър. След турнето в България, от есента на следващата година се надяваме да направим и европейско и щатско турне. През тези 30 години, Б.Т.Р. сме работили с много музиканти, на които сърдечно благодарим, както и на основоположниците на групата - Ясен Петров, Вальо Гуевски и Милен Марчев, с които продължаваме да имаме топли отношения.

- Билетите  за съвместния ви концерт със симфоничния оркестър на МДТ „Константин Кисимов“ се продадоха два месеца преди събитието, което се състоя на 13 октомври в Зала 1 на НДК. Какви реакции получихте след този вълнуващ и нетипичен за вас концерт?
- Ако трябва да го опиша с една дума – всички реакции бяха, че е бил вълшебен концерт. Това се припокрива и с нашето усещане, получи се много емоционален и красив концерт, който направихме заедно с нашите приятели от симфоничния оркестър и диригента Георги Патриков. Опитахме се да преминем през годините на нашето творчество, но тези 30-тина песни са безкрайно малко да го опишем. Всички ни споделяха колко хомогенно е било всичко и колко красиво звучат песните – ние ползваме може би най-доброто озвучаване и техника, както при гостуващите световни групи. В България вече имаме страхотни апаратури и професионалисти и можем да представяме нашата музика на световно ниво, така че да не се оправдаваме, а само трябва да се потрудим. 

- Новата ви песен „Там където“ е в колаборация с Иван Лечев и е вече на първо място в няколко класации. Какво послание отправяте с нея и защо подзаглавието й е „Песен от сън“?
- Музиката и текста на песента са на Славчо, а подзаглавието е „Песен от сън“, защото той има един много хубав навик, въпреки че за него не е хубав – буди се посред нощите и мелодията му звъни в главата. Понякога заедно с нея, сънува и текста и тази песен е точно такъв пример! Събудил се една нощ с „Там където“ в главата, даже с интрото на цигулка. Когато се налага някой да свири на цигулка в парче на Б.Т.Р. и ние кого да извикаме – естествено, че нашият приятел Иван Лечев – най-добрият! Щастливи сме, че той се съгласи и много весело си изкарахме заедно. Посланието на този красив текст на Славчо реализирахме в идеята на самото видео - за приятелството и нещата от живота. Искахме да покажем как приятелството се развива през живота на хората и успяхме да го направим чрез тези ретроспективни кадри на героите в клипа - от малки до възрастни. Снимките бяха в село Раювци - в Еленския балкан и на прекрасната рибарска улица в Тутракан. 

- Покрай Иван Лечев, гледате ли „Гласът на България“ и прави ли ви впечатление, че музикалните формати у нас често се печелят от рокаджии, но после им е трудно да намерят реализация?
- Не само на рокаджиите им е трудно да се реализират. Така е и в световните музикални формати - 50 на 50 е вероятността победителят да направи кариера, но същият процент е и шанса за някой от останалите. Едно е да си страхотен певец, друго е да можеш да продадеш този талант и тук е мястото на добрия продуцент и мениджър. Не само у нас е пълно с примери, в които музикалните продуценти мислят предимно за себе си, но те трябва да разберат, че колкото повече пари печели един млад талант, толкова повече ще отидат и за тях. Докато днес, обикновено се възползват от изпълнителите за година-две и после ги оставят на вълците… В същото време, за талантите сега е много по-лесно, отколкото когато ние бяхме млади. Те имат възможност да достигнат до много повече хора, чрез ютюб и другите социални платформи и с правилните движения нещата могат да се случат.

- Съпругата ти Ивана е оперна певица. Мислили ли сте да направите  съвместна песен – би се получила интересна комбинация? С нея правите ли си импровизирани домашни концерти?
-Така е, със сигурност ще бъде нещо интересно, но не всеки ден се пишат песни като „Барселона“, защото като кажеш рок и опера се сещаш точно за тази песен. Вкъщи никога не пеем заедно. Подозирам, че не само при нас е така, още повече когато става въпрос за къща на музиканти. С Ивана  харесваме еднаква музика, покрай нея аз започнах да харесвам много неща от класическата музика, а напоследък с още по-голяма сила. В Италия няколко пъти ходихме на опера, а тук посещаваме поп и рок концерти. Ние не делим музиката на стилове, а на хубава и лоша. 

- Ивана е сръбкиня. Тя фенка ли ти беше, когато се запознахте?
- Не, напротив, когато се запознахме даже не знаеше кой съм. Знаеше само, че се занимавам с музика, но нищо за нашето творчество. При нас е чиста любов, срещнахме се в Музикалния театър, където участвахме в една рок опера. Тогава тя още беше в първи курс в Консерваторията.

- Сърбите са големи националисти и в медиите им звучи само тяхна музика. Защо у нас не е така?
- Често използваме думата националисти в леко негативен план, но ако я употребяваме в позитивен и ние също щяхме да въртим 80-90 процента българска музика - завиждам им за този позитивен национализъм. Приемам като национално предателство това, че у нас все още не е приет закона за задължителен процент българска музика във всички медии– може това да звучи силно, но е така – една нация се запазва с нейната култура - книги, музика, изкуство и спорт. Най-големите посланици на една държава са артистите, певците, музикантите и спортистите.

- Твоята дъщеря Мартина вече е актриса? Докато беше малка, тя погаждаше ли ти много артистични номера и кога се появи интересът й към актьорската професия?
- Тя доста номера правеше - кога артистично, кога не толкова. (Смее се.) Интересът към актьорството се появи при нея на излизане от тийнейджърството. Много съм щастлив, че в мига, в който дойде и каза:  „Реших, че ще ставам актриса“, и оттогава не е спряла да мисли в тази посока. Първата година не я приеха, но втората влезе и сега завърши. Още докато беше в НАТФИЗ имаше главна роля в детско представление в Театър София, а след това театъра в Пазарджик изигра няколко главни роли. Снима се и в няколко сериала - добре й вървят нещата и сега готви второ представление в Народния театър. Радвам се, че една по една й се сбъдват мечтите. 

- Песента „Спасение“ е една от емблемите на Б.Т.Р. и е срещу наркотиците. Мислиш ли, че днес проблемът с дрогата е още по-голям, отколкото когато се появи този хит и прави ли ви впечатление колко тийнейджъри употребяват райски газ?
- То няма как да не ни направи впечатление, след като и по новините го съобщават. Да, проблемът днес е още по-голям. Разбирам желанието на един тийнейджър да направи нещо различно, да се откроява от другите, да бъде по-як от тях и така прави всякакви глупости, за да постигне тази цел. Това понякога води до трагични последствия и е резонно държавата да прави всичко за опазване на младежта. Този райски газ трябва да спрат да го продават, като младежите не го намират и няма да го ползват, но всичко е свързано с пари. Ако спрат дрогата, хазарта и бързите кредити няма как да печелят, без да заробват своите клиенти. Така че, ако не се вземат мерки, ще продължаваме да сме и най-хазартната, най-бедната и с най-пропадналата младеж нация. Всичко тръгва от къщи – като посочиш и обясниш на детето си, че това не е хубаво, а друго е ценно в живота и всичко ще се нареди. 

- Ще гласуваш ли на предстоящите избори и имаш ли още доверие в родните политици?
- Разбира се, че ще гласувам. За съжаление моето доверие в политиците ни е все по-слабо, но въпреки всичко ще отида да гласувам.

- Много твои колеги подкрепиха Милена Славова, покрай делото за дискриминация, което тя вече спечели. Ти сигурно също беше на нейна страна?
- Да, адмирирам решението на съда, в крайна сметка всеки има право на свободно изказване на мнението си, стига да не ти го навира в носа и да се опитва да те убеждава. Всеки има право да харесва различни неща и да води живота си по различен начин, но като част от обществото трябва да се съобразява с неговите членове и да не ги обижда. Трябва да сме толерантни един към друг. 

- За да оцелее група Б.Т.Р. толкова години, доколко е важно това с другите момчета от бандата да сте приятели?
- Нашето приятелство е като семейство – ние сме семейство от четирима и всеки е равноправен с другите, при нас лесно се взимат решения - ние сме демокрация. С тях прекарвам изключително много време и няма как да не сме приятели – има примери в световната история, когато заради кинти в групата си налягат парцалите и изнасят концерти, въпреки разногласията, но при нас не е така. Ние се разбираме чудесно без скандали, крамоли и различия - обединява ни музиката и правенето на музика. Радваме се, че нашите отношения с публиката също са приятелски, имаме едни от най-готините и интелигентни фенове.

- В какво вярваш?
- Опитвам се да вярвам в доброто във всеки един човек и винаги му давам  шанс. Приемам по презумпция всеки за добър, а ако ме изненада лошо - кофти за него. Надявам се доброто в човека да просъществува и да бъде над останалите низки страсти.