Една от най-ярките победи на „татко“ Новак е над бейлербея на Румелия Хасан паша през 1596 г. близо до София

Какви са били плановете на прочутия „капитан“ и „генерал“ българин не знаем, но да не забравяме родството му с царския род на Шишмановци

Баба  („татко“) Новак е една от най-ярките личности в балканската история през втората половина на XVI в. Знаменитият преди  четири века българин, наричан в Сърбия „Старина Новак“, днес е представян “... като един от най-известните сръбски хайдути... ” Нещо повече, славен е от сърби и румънци като „борец на двата народа“ срещу османската власт. В големия румънски град Клуж – Напока е издигнат паметник в негова чест, а в Букурещ булевард носи името му. Разбира се, Баба Новак има значими заслуги за дунавското княжество Влахия. Основанията на сърбите да си присвояват неговата личност обаче се опират единствено върху съвременните държавни граници, които не отговарят на етнокултурните реалности в онази епоха. Още по-сериозен проблем е, че в българските книги и учебници името на Баба Новак най-често е отбелязано като някаква фактологична подробност... 

Новак е роден е към 1530 г. в дунавското селище Пореч (днес Долни Милановац, Сърбия) – на земя, която е в границите на средновековна България и е населена с българи. Твърди се, че баща му, чието име остава непознато, търгува с кожи във Влашко и Унгария. Силен интерес буди твърдението на сръбския историк Йован Раич (1726-1801), самият от българско потекло, че „…Баба Новак родом се показваше от древните български крале, най-близко от Стратимир и Шишман…“ В своята книга „Домът на Шишман“ (2021 г.) доц. Петър Николов – Зиков с основание  допуска, че Раич се опира на семейно предание от Видин, откъдето е родом бащата на сръбския историк. Според други автори, родството може да е по линия на Фружин, синът на цар Иван Шишман. Друг, макар и косвен аргумент, визира прозвището „Дебели“, прибавяно понякога към името на Новак – то пък е буквален превод на куманското „Шишман“.

Според унгарския хронист Ищван Самошкьози на младини Новак е принуден да приеме исляма и е назначен за субашия (полицейски началник) в родния си край. Възможно е обаче видният българин да произлиза от средата на така наречените  войнуци, а защо не и на спахиите християни, наследници на средновековното болярство. Съответно, именно по такава линия да е в родство с Шишмановци. Така или иначе, Новак скъсва с турска служба. Става хайдутин, но е заловен, хвърлен в тъмница и подложен на мъчения, като са избити всичките му зъби… Според цитирания унгарски хронист българинът успява да избяга, прехвърля се във Влашко и постъпва на военна служба при Михаил Храбри (1593-1601). Нещо повече, назначен е за „…капитан на хайдутите…“ За да му бъде гласувано подобно доверие, явно още тогава е известна личност. Струва си да отбележим, че по същото време Новак е на повече от шестдесет години. Не на последно място, в онази епоха влашкото княжество е наследник на погиналото Българско царство, владетелите му говорят, пишат и издават документи на български език – тема, на която в последно време обърна внимание проф. Николай Овчаров в книгата си за Влад Цепеш Дракула.

През март 1595 г., в хода на бушуващата война с Османската империя, Михаил Храбри навлиза на юг от Дунав. Със своите хайдути Баба Новак е в авангарда на влашките сили, а към него се присъединяват още много българи. С две хиляди хайдути българският командир достига Балкана и извършва набег към София! Според османския хронист Мустафа Селаники през юни непокорните „гяури“ са пред Никопол, след което продължават по десния дунавски бряг, като превземат и опожаряват Тутракан, нападат Разград, достигат до Варна... През лятото великия везир Синан паша, водейки големи сили, изтласква Баба Новак на север от Дунав. Турците изграждат понтонен мост при Русе и нахлуват във Влашко. На 13 август 1595 г. се разразява битката при с. Калугерени, между Гюргево и Букурещ, в която власи и българи спират противника. С пристигналата помощ от страна на трансилванския княз Сигизмунд Батори и подкрепления от Молдова турските сили са отблъснати. В хода на боевете хайдутите на Новак нанасят тежки загуби на отстъпващите турски войски.

Впечатлен от способностите на Баба Новак, княз Михаил издига храбрия българин като един от своите най-видни военачалници. През следващата 1596 г. с отряд от 1500 души Новак опожарява Плевен, след което превзема Враца и Берковица. Очаква се самият султан да потегли към София, където с армията си е бейлербеят на Румелия Хасан паша.

Влашкият княз решава да нанесе превантивен удар – в свое писмо Михаил Храбри съобщава, че  е изпратил , „… самия Баба Новак /…/ и той със своите хайдути  причака Хасан паша, устреми се срещу него, разби го и го обърна в бягство, посичайки на парчета мнозина от хората му, отне им много камили, коне и оръжие… След това се върна с плячката във Влашко, докато Хасан паша с мъка понасяше този срам, който Баба Новак му беше причинил…“  Във връзка с тези действия се стига до опит за въстание на българите в Софийско и Поморавието. За него се съобщава единствено в пътеписа на немеца Фридрих Зайтел (1596 г.), според когото по пътя между Ниш и София лежали камари от трупове. При вратите на Ниш и по протежение на пътя имало набити на кол стотици отрязани глави “... на християни, бедни български селяни (... ), разбунтували срещу турския султан…” Избухналото две години по-късно Първо Търновско въстание (1598 г.) също е в пряка връзка с действията на Михаил Храбри и Баба Новак. Българският болярин Теодор Балина от Никопол, водач на въстанието, на свой ред е свързан с царската династия на Шишмановци. По време на самото въстание, за което не знаем много, през септември 1598 г. Михаил Храбри напада Видин. Друга част от армията му действа срещу Никопол, трета – при Кладово. Големите крепости устояват, но Флорентин, Оряхово, Плевен, Враца и др. са превзети, а предните части достигат Стара планина. Острие на атаката отново са „свободните хайдути“ на Баба Новак. На 5 ноември влашките войски се оттеглят, а с тях и отрядът на Новак, заедно с когото във Влашко се преселват хиляди българи, участвали във вече потушеното Първо търновско въстание.

През 1599-1600 г. Баба Новак, представян от тогавашните унгарски и австрийски автори като “генерал” на Михаил Храбри, участва активно в действията на влашкия княз в Трансилвания и Молдова. Макар и за кратко, Михаил завзема двете държавици – действие, което в румънската историография е представяно като “първото обединение на румънците” в тяхната история. Унгарските първенци в Трансилвания, заклети противници на Михаил Храбри, успяват с измама да пленят Баба Новак. Смелият българин е отведен в Клуж, осъден на смърт и на 5 февруари 1601 г. е екзекутиран по особено мъчителен начин. В съхранените документи се разказва: „Тъкмо на този ден, около 10 часа, бяха окачени на греда Баба Новак, най-славният войник на Михаил Храбри, заедно с неговия свещеник, и изгорени на площада. Отначало ги драха живи, след това така одрани ги вързаха на гредата и ги пекоха още живи с лица, обърнати към огъня. От време на време ги заливаха с вода, за да траят мъките им по-дълго. Това продължи около час и половина…“ При тази садистична вакханалия двамата умират, но не са погребани – набити на кол извън града, телата им са оставени „… да бъдат изкълвани от гарваните… "

Ярката личност на Баба Новак оставя трайни следи в съзнанието на нашите предци и в съседно Влашко, където живее многобройно българско население. Продължавайки делото на Новак, неговият брат Радивой, синът му Груйо и други родственици  заемат различни командни постове във влашката войска през ХVІІ в. За съжаление, не знаем какви са били плановете на прочутия „капитан“ и „генерал“, но те надали са се ограничавали само с вярна служба към влашкия княз в името на християнската вяра. Дали обстоятелството, че е имал при себе си приближен свещеник, не намеква за самочувствие му на благородник, а защо не и на бъдещ владетел? В песни и предания „татко“ Новак е сравняван с Крали Марко! И надали може да има по-висока оценка за личността и делата му от онази, дадена му от нашите предци.