Новите форми обещават да бъдат лесни и евтини

Американски институции се подготвят за сделки с биткойни

Навлизането на криптото застрашава да намали ролята на традиционните кредитори

След края на летните олимпийски игри в Токио подготовката за зимните в Пекин през февруари се засилва. Те ще възвестят старта на много по-голямо международно състезание от ски спускането. Китай планира рано да си извоюва място в новия свят на дигиталните валути на централните банки (CBDC). Това ще даде на чужденците първия им реален шанс да извършват плащания с помощта на електронни юани, издадени от Китайската народна банка.

Всеки банкер на зимната Олимпиада може да потръпне, не в резултат на студеното време обаче. CBDC могат да разтърсят значително банковата индустрия. Новите форми на цифрови валути обещават да бъдат лесни и евтини за държане и размяна. Това им дава потенциал да подкопаят фундамента на конвенционалните национални валути.

Развитите демокрации се страхуват и че техните собствени валути могат да бъдат частично изместени от крипто алтернативите. Те обмислят създаването на свои собствени CBDC. Провеждат се проучвания за осъществимост в Европейския съюз, Великобритания и, още по-мъгляво, в САЩ.

Защо всичко това има значение за банките? Ако те могат да извършват междинни транзакции в песо и реали, защо да не го правят и в цифрови валути? Много американски банки вече се подготвят за сделки с биткойни. В единна Европа банките вероятно биха боравили с дигитално евро, както го правят и с конвенционалното.

Проблемът е, че теоретиците обикновено смятат, че централните банки ще трябва да се превърнат в институции, приемащи депозити на дребно, за да могат техните CBDC да натрупат критична маса. Но приемането на депозити на дребно е основен бизнес за търговските банки в Европа от Средновековието.

Депозитна сметка в Европейската централна банка или нейните поделения би изглеждала привлекателна за много европейци, когато лихвените проценти са ниски или има финансова паника. Централните банки в развитите икономики не се сриват с риск клиентските депозити да се изпарят. В контраст, няколко търговски кредитори загинаха във финансовата криза. Парадоксално, но депозитите на CBDC в централните банки биха могли да влошат финансовата нестабилност по тази причина. Да предположим, че при поредната криза достатъчно ужасени вложители преместят средствата си от клона на своята местна банка в безопасната Италианска централна банка. Тогава местната банка ще има сериозни проблеми. Теоретично около 11 трилиона евро депозити биха могли да бъдат уязвими в цялата еврозона, според проучване на Андреа Филтри, анализатор в Mediobanca.

Важни клечки като Фабио Панета, член на борда на ЕЦБ, предлагат ограничаване сумата на цифровото евро, което клиентите могат да депозират в централните банки. Предпочитаното от тях число е 3 000 евро, приблизително банкнотите на глава от населението, които циркулират в еврозоната.

Инертността на клиентите, която благоприятства банковите олигополи, е само една пречка пред CBDC в развитите демокрации. Поверителността е друга спънка. Не е нужно да сте перач на пари, за да не харесвате идеята държавните органи да могат да виждат всяка транзакция, в която участвате. Това може да е възможно с базирани на блокчейн CBDC.

Проблемът е шеговито илюстриран от един експерт чрез “сценария за отхвърлената транзакция на чийзбургер”. При него държавните служители “изключват” електронните пари, които гражданин с наднормено тегло иска да похарчи за нездравословна храна.

Нито едно от тези затруднения със CBDC не елиминира предизвикателството им за търговските банки. ЕЦБ все още обмисля национализирането на част от бизнеса им с депозити. Това се случва в момент, когато новите конкуренти се опитват да си отвоюват други области на бизнеса от традиционните кредитори. Паричните преводи са само един пример.

Бизнес моделът на повечето търговски банки обединява множество услуги заедно, за да създаде икономия от мащаба. CBDC представляват една от иновациите, заплашващи да разрушат този бизнес модел.