Известният актьор, водещ и продуцент Башар Рахал е роден в Дубай. Баща му е ливанец, а майка му Мариана е българка, което става причина семейството им да се премести от Дубай в България, когато Башар е само на пет години. Той и сестра му Карла Рахал са артистични от малки и често изнасят импровизирани представления пред роднините си, така че логично след време и двамата избират актьорската професия. Башар завършва НАТФИЗ в класа на проф. Стефан Данаилов, а през 1999 година решава да опита късмета си в Америка. Там той успява да се наложи и дори става член на Съюза на филмовите и телевизионни артисти в САЩ. Има роли в големи продукции, редом със звезди, като Джон Кюсак, Джъд Лоу и Кейт Бекинсейл и се е снимал във филмите „Легендата за Херкулес“, „Непобедимите 3“, „Живи машини“, „Конан Варварина“, „Корпус за бързо реагиране“ и други. След като взема решението да се прибере в България, Башар получава много ангажименти не само като актьор, но и като водещ, а в последните години е и продуцент. Новият му проект, на който е продуцент и изпълнява една от ролите в него е „Без крила“. Във филма се разказва вълнуващата и вдъхновяваща история на нашия параолимпиец Михаил Христов, който има 3 световни титли в скока на дължина и 8 поправки на европейския рекорд. Башар има две дъщери - Клои и Индия.

- Башар, на 6-ти декември предстои премиерата по кината на новия ви филм с режисьора Ники Илиев – „Без крила“, на който ти си продуцент. Той е по истинската история на родния паролимпиец Михаил Христов. Как ви дойде идеята за тази продукция?
- Идеята дойде, по време на едно обучение-семинар, на който бях заедно с Михаил Христов. Двамата с него бяхме като отделен сегмент и всеки трябваше да направи мотивационна реч. Мислех си, че съм добър в това и доста хора се впечатлиха, но когато Михаил заговори ефектът беше такъв, че имаше хора, които буквално бяха разтърсени и преживяваха много силно нещата, които той разказа. Толкова мотивиращо беше, когато една жена сподели: „Мислех, че моят живот е труден, но сега разбирам колко съм разглезена и не оценявам нещата, които имам!“ Казах си, че за този човек (Михаил), трябва да направя филм. От много години се познаваме с Искра Ангелова и я помолих тя да направи първите интервюта с него. Искра проведе доста разговори с Мишо, по които започнах да си пиша идеята. Разделих на отделни сегменти целия му живот и започнах да „пленявам“ и Ники Илиев за тази идея. Той в началото се дърпаше малко,  това не е много неговото, но аз му казах: „Ники, нека се уговорим, ако получим подкрепа за филма от НФЦ, да започнем да работим по него. Кандидатствахме за субсидия, а Ники не вярваше, че ще има резултат, защото преди това е кандидатствал безуспешно с други проекти. Аз обаче го убеждавах: „Ники, за тази идея няма как да не ни подкрепят - трябва да си човек, който няма чувства или усет за кино!“ И НФЦ наистина ни подкрепи. Филмът вече е налице. Колко е хубаво да имаш идея и да я видиш на бял свят реализирана добре!

- Беше ли голямо предизвикателство да играеш баща на Мишо в „Без крила“?
- Истината е, че и за това имах лек спор с Ники, защото дълбоко не исках да участвам във филма. Исках актьори, които не са много експлоатирани, докато аз се появявам доста често на екран, но той ми каза: „Ти ще се справиш страхотно, а и няма нужда някой да ти разказва и обяснява какво точно се случва в живота на бащата. За майката също знаех, че ще настоявам за Параскева Джукелова. Влюбен съм в нея още от „Сезона на Канарчетата“. Ролята на малкия Михаил Христов я изпълнява едно много талантливо момче от моята школа – Иван Иванов. Във филма той е малкият Наум Шопов, и е факт, че много прилича на него. Вярвам, че той е чудесен бъдещ актьор и скоро ще бъде лице на българското кино. Наум Шопов е безупречен, а Леарт Докле прекара седмици в разговори и изследване на Петър Дачев- треньорът на Михаил и работата му е впечатляваща. Младежите от актьорската ни школа - направо къртят във филма! Щастлив съм, че осъществих идеята за „Без крила“, а филма вече е продаден на HBO за Адриатика.

- Всички ангажирани с този филм споделят, че той ги е променил. На теб лично как ти повлия?
- На мен ми повлия самият факт, че можем да си постигаме идеите си и мечтите си. Видях как реално можем да го направим, разбира се с подкрепата на НФЦ и в лицето на директора Петър Тодоров - не мога да не го спомена. Истината е, че такива идеи не могат да се финансират частно, защото тук няма пазар за кино и НФЦ би трябвало да помага на абсолютно всички филми. Има разбира се и изключения, като филма  „Гунди-легенда за любовта“, който сега има рекорден брой зрители, но това е заслужено. Това е скъп филм, по който са работили 8 години, за да постигнат този резултат. Като цяло не сме Америка и тук няма как филм да съществува на пазарен принцип. 

- Хората често се оплакваме и мрънкаме за незначителни неща, а личности като Михаил Христов ни показват каква е силата на човешката воля и как можеш да летиш, дори без крила…
- Разбира се, ние хората сме устроени да мрънкаме и недоволстваме. Даже съм забелязал, че хората, които са изградили семейство и се борят достойно в живота си са тези, които мрънкат по-малко отколкото другите, които са сами. От втория тип най-често съм чувал: „Ох, вчера не можах да отида на това представление…“, или неща от този род. Докато при тези, които се борят всеки ден няма мрънкане, защото животът е една ежедневна борба и трябва винаги да си контролираш нещата. Изисква се дисциплина, отговорност, отдаденост и любов. Когато имаш работа и си отдаден на 100 процента, нямаш време за мрънкане. Хората, които недоволстват често нямат личен живот, а най-много клюкарстват тези, които реално не са щастливи. 

- Ти си опознал в детайли живота на Михаил Христов. Какво му е давало сили да побеждава и поставя рекорди в скока на дължина, въпреки всичко?
- Голяма енергия и желание за борба е получавал от погледите накриво, от неразбирането и от липсата на подкрепа от приятели. Тогава си е казвал: „Ще постигна повече и ще скачам повече, отколкото хората, които са здрави!“, и той наистина има няколко пъти по-високи постижения от хора без увреждания. Филмът е направен не толкова за хората с увреждания, а за всички, които по някакъв начин се чувстват различни и отхвърлени от обществото. Мога да кажа, че и аз, с моето по-особено име, идващо от ливанския ми произход, на моменти съм се чувствал подтиснат и отхвърлен, защото децата понякога могат да бъдат жестоки и безсърдечни. В него ще се открият и хора, които се чувстват отчуждени от своята среда. Но това не е депресарски филм и в него не се занимаваме с проблема на Михаил Христов, а със силата на духа му и любовната му история.

- Мислиш ли, че филм, като „Без крила“, може да промени по някакъв начин отношението към хората с увреждания у нас, което за съжаление не е добро и както казва изпълнителят на ролята на Мишо - Наум Шопов, в трейлъра на лентата - често са го третирали като половин човек?
- Аз не знам дали може да промени отношението, но той наистина е адресиран към всички хора, а не само към тези в различно положение. Картинката е по-голяма, а не че някой няма ръце, защото ги е загубил при инцидент. Трябва да започнем да се оглеждаме в хората около нас – ние не ги забелязваме и не усещаме техните битки и трудности. Смятам, че българите са човечен народ. Виждам го почти всеки ден, когато се търси помощ за дадена кампания и моментално се събират средства. Българинът помага и е хубаво, че Запада не му е повлиял неговият бог да бъдат „парите“, но ние имаме нужда от обединяване. Важно е да инвестираме в образованието - във всеки един смисъл, а децата са бъдещето и те го изграждат. Ако инвестираме в тях, един ден ще имаме и по-добри политици, което е болезнена тема за нашето общество.

- На какво според теб се дължи големият успех на спектакъла „Отблизо“, в който участваш?
- Спектакълът е дисекция на едни човешки отношения – те винаги най-много са ме интересували. Усещането да можеш да разговаряш и контактуваш с човека срещу теб, както и любовните отношения с всички предателства, лъжи, истини и липса на контрол са сериозно застъпени в тази пиеса. Всички човешки слабости също са застъпени в нея и ако човек никога не се е влюбвал, по-добре да не гледа, но ако се е, може да си отговори на много въпроси. Изключително ми е приятно, когато си тръгвам след представление и чувам хора да коментират не как играем, а самата пиеса. Това ти дава упование, че си си свършил добре работата. 

- Кога пламна любовната искра между теб и Любомира Башева, с която играете заедно в „Отблизо“, заедно с Александър Сано и Луиза Григорова. Какво те привлече в нея?
- Влюбихме се по време на репетициите на „Отблизо“. Просто я погледнах и се случи. 

- Ти си се снимал във филма „Лошо момче“, а Любомира в „Лошо момиче“. Има ли други съвпадения между вас?
- Да – „лошо момче“ и „лошо момиче“. (Смее се.) Има доста съвпадения между нас. Тя е Любомира  Башева, а моят дядо е Любомир и ми казваше Баше. А и сега хората ми казват Баше. Любомира на Башо. 

- Остава да кажеш, че Лили Игнатова, която е леля на Любомира, ти е била любимка от „златните момичета“ на Нешка Робева?
- О, да, на 100 процента! Като дете, с баба ми гледахме художествена гимнастика и страшно много харесвах Лили Игнатова. 

- Преди седмица ти имаше юбилей и отпразнува своя 50-ти рожден ден. Съгласен ли си, че 50-те са новите 35, както се коментираше и в лайфа на „Биг брадър“ и ти на колко се усещаш?
- Истината е, че наистина се усещам добре, но малко по-улегнал. Имам чувство, че много бързо минаха тези години - от 35 до 50, преди да се усетя. Останах на 35 в усещанията си, но отговорността ми е като на 50-годишен човек.

- Колко често се сещаш за твоя преподавател в НАТФИЗ – проф. Стефан Данаилов и уроците, научени от него?
- Примерно вчера, докато репетирахме с Ивайло Христов един нов спектакъл и си говорихме за него. Ивайло ми разказа, как е репетирал в Димитровградския театър и там със Стефан са се смяли и после започнали да преподават заедно в  НАТФИЗ. Говорихме си колко голям човек е той и над нещата - без да бъде голям съдник на този или онзи. Изключителен!

- Ти беше водещ на предаването „Големите загадки“. Коя от големите древни мистерии те интригува най-силно?
- Напоследък съм все по-заинтригуван от това как са построени пирамидите. Замислял съм се над невъзможността те да се построят само от роби с някакви древни съоръжения, защото са направени толкова съвършено. Независимо колко научно е доказано, че са построени по времето на фараоните, вече има изследвания, че това е станало много по-рано от доказаното. Може би в строежа им са намесени и други, по-развити цивилизации.

- В какво вярваш?
- Имам вяра в Бог. Вярващ човек съм и обичам да се моля.