Политиците ни са длъжни най-сетне да се стреснат и осъзнаят заплахата от македонизма

Почти две години след обявяването на македонската държава в рамките на Югославия официалният и говоримият от населението език е българският

Цели 80 г. не се намери едно българско правителство, което да отреагира твърдо и достойно на жлъчната пропаганда на Скопие срещу България

В края на 1945г., след няколко месечен „ упорит“ труд на групичка първоначални учители-сърбомани и езикови „експерти“ от Белград се пръква „древният“ македонски език. Няма обаче нито един гражданин на Вардарска Македония, който не само да знае, но и да е чувал такъв език. Затова първа „грижа“ на властващите в Скопие е да организират спешно задължителното му изучаване. В първите езикови курсове по „македонски“ са включени учителите, администрацията и партийните функционери. Почти две години след обявяването на македонската държава в рамките на Югославия официалният и говоримият от населението език е българският. Документите на административните органи  и печатните материали са на български. Едва през 1946г. пращат и първите учители по македонски в България.

След няколко годишно брутално налагане на „македонскиот язик“ на българското население  край Вардар, скопските управници решават да го натрапят и на многохилядната българска емиграция от Македония. Изключително важна задача, защото тя е най-силното съвременно доказателство за българския характер на преобладаващата част от македонското население.

Ако с помощта на свиреп терор и десетки хиляди избити българи сърбоманите успяват да наложат тази пародия на език, то в чужбина македонската езикова мисия търпи пълен провал. Не само, че няма нито един българин от Македония, който да припознае като свой грубо сърбизирания, но и крайно нескопосано скалъпения език, но българската емиграция гневно реагира срещу поредната титовски стил фалшификация на един език с хилядолетна история. Затова още пред 1956г. нейната авторитетна организация МПО (Македонската патриотична организация) със смазващи аргументи разобличава карикатурната македонска езикова измишльотина. В специално издание под заглавие „Как пишеха нашите народни будители и герои“, отпечатано същата 1956г., още в първия пасаж на предговора пише: “Документите в тази книжка не се нуждаят от много разяснения. Те говорят ясно на всеки здрав разум и на всяка непомрачена съвест. Тези документи изхождат от нашите великани, които най-много събудиха и най- много прославиха народа ни. Но, за изобличаване на онези, които измениха на народността си, даваме някои извадки от техни писания“;

Дамян Груев Роден е в с. Смилево, Битолско. Основател на ВМРО. Даровит оратор. Изключително популярен. Най-авторитетният член на тройката, която ръководи Илинденското въстание. Загива на 23.12.1906г. при село Русиково, Малашевско. Текстът на едно от многобройните му саморъчно написани писма е:

         Г-н Георгиев,
         Преди някои ден са пристигнали в София секретарят на Балканския комитет в Лондон, г-н Мур и председателя на Комитета за Балканското изложение в същия град. Тук са се настанили в хотел „България“. С утрешния трен са намерявали да заминат за Букурещ.
        София, 28.07.1906г. Ваш Д.Груев

Гоце Делчев Роден 23 януари 1872г. в гр. Кукуш. Встъпва във ВМРО една година след основаването ѝ. Още приживе името му става легенда. Заедно с Д. Груев са двете най-популярни фигури в борбата срещу турския поробител. Загива на  2 май 1903 г. при с. Баница, Серско.

В един от многобройните написани текстове пише:

        „Никола,
         Утре преди обяд ще потегли колата, а събота надвечер ще стигне Дупница. Затова вие пък трябва да вземете всички мерки за да не попадне в ръцете на полицията или войската. Нека излезе някой от вас да я посрещне по пътя“
                            София, 10.06.1899 г.
                                                           С поздрав на всички Гоце

Д-р Христо Татарчев Роден 1868г. в гр. Ресен. Първият председател на Централния комитет на ВМРО. Бил е задграничен представител на ВМРО в периода около Илинденското въстание. Почива на 5 януари 1952г. гр. Торино, Италия. В едно от писмата си с Иван Михайлов пише:

            „Уважаеми Г-н Ив. Михайлов,
            Благодаря Ви от сърце за поздрава по случай петдесетгодишнината на ВМРО и Илинден. Закъснях с тоя мой отговор, понеже сметнахме да се отбием за един ден в Загреб при нашето пътуване за Торино. И да Ви изкажем лично нашата благодарност по горния случай.
       Със сърдечен поздрав Вам и г-жа Михайлова  София, 16.08.1943г.
                                                                 Д-р Христо Татарчев

Христо Матов Роден на 18 март 1873 г. в Струга. Един от идеолозите и авторитетите на ВМРО. Попадал е като всички водачи на организацията в турските затвори. Починал на 10 февруари 1922г. в София.

Саморъчно написана бележка на Христо Матов:

„Резултатите от Илинденското въстание. Както е известно, Илинденското въстание трая два и половина месеца и по своя размер и размах произведе навсякъде голям ефект, но резултатит е- видимите резултати за широкия свят бяха: мюрцщегски реформи незадоволителни и разочарование. Реформите бяха незадоволителни, защото непосредствено след въстанието се приложи на дело само нещо  от тях, та не се почувстваха. А разорените села и семейства бяха налице.“

Покъртително е и писмото на Охридското Околийско ръководно тяло на ВМРО, в което на чист български език се изразяват съболезнования на майката на героя - Анастасия Д. Узунова.

От името на Главния щаб на Илинденското въстание, в който влизат Дамян Груев, Борис Сарафов и Атанас Узунов до населението на Македония е отправено на чист български език следното възвание, което предаваме дословно, т.е. точно, както е било написано:

       „Братя,
       Най-сетне многоочаквания ден за разправа с вековния ни душманин дойде.
       Кръвта на нашите невинно загинали братя от турската тирания вика високо за отплата. Погазената чест на нашите майки и сестри иска възстановяването си.
       Стига толкоз мъки, стига толкоз позор!
       Хиляди пъти по добре смърт,отколкото скотски живот.
        Определеният ден, в който народа из цяла Македония и Одринско ще трябва да излезе явно с оръжие в ръка срещу душманите е 20-й юлий 1903година.
        Последвайти  братя, вашите началници в този ден и се съберете под знамето на свободата. Упорствайте, братя, в борбата. Само в упорство и дълготрайна борба е спасението ни.
         Нека Бог благослови правото ни дело и деня на въстанието.
         Долу Турция! Долу тираните! Смърт на душманите!
         Да живее народа, да живее свободата.
                                    Целува ви братски: Щабът“

Наистина кратките цитати от собственоръчно написани текстове на български език от водачите на революционните борби в Македония и Одринско не се нуждаят от коментар. Те обаче събуждат както изключително чувство за национална гордост от непоколебимия български дух на сънародниците ни емигранти  от Македония, така и чувство на гняв от наглостта и гьонсуратлъка на македонистите и срам от безотговорността, примитивизма и некадърността на политическата ни прослойка. Цели 80 години не се намери едно българско правителство, което да отреагира както МПО адекватно, твърдо и достойно на крайно жлъчната и арогантна пропаганда и враждебна политика на Скопие срещу България.

Тази политическа импотентност от българска страна окуражава Скопие десетилетия да поддържа не само агресивен курс към България, най -подходящ за утвърждаване на македонизма, но да нарастват и стават все по-абсурдни  претенциите му към София. От настояване за признаване на македонската идентичност преди 60- 70 години, днес македонистите претендират за цели периоди, събития и знакови личности от българската история.

За съжаление, няма сериозна политическа сила, освен ВМРО и няколко депутати-историци, която да осъзнае надвисналата над България заплаха за нейното бъдеще.

През първата половина на XX век загубихме, по изключителна вина на българските политици, почти половината от българските земи и население. А за да не загубим през 21 век и останалата част от държавата, политиците ни са длъжни най-сетне да се стреснат и осъзнаят заплахата от македонизма. Скопие не ни остави друг политически ход, освен твърд, последователен и безкомпромисен курс за разобличаване на македонизма и безпрецедентна  по мащаби и острота антибългарска политика и пропаганда на скопската върхушка. Тази реалност трябва да се отчете от ръководните фактори в България, и то незабавно, защото времето работи в полза на македонизма.