Траян Бъсеску е политикът, който назначава Лаура Кьовеши за главен прокурор в Националната агенция за борба с коруп-цията, като президент на Румъния от 2004 до 2014 г. Днес той е сред най-големите й критици.

- Г-н Бъсеску, как ще коментирате скандала около ДНА, който набира сила в Румъния?

- В момента има публичен дебат как Агенция за борба с корупцията (ДНА) върши своята работа. И има сериозни дискусии дали се спазват човешките права, правото на честно разследване, респект към правосъдието в Румъния, коректни резултати след приключване на съдебните дела. Това се случва в период, в който имаше серия от силно преувеличени дела срещу политици. През 2015 – 2016 г. много политици бяха изправени пред ДНА и попаднаха точно в такава ситуация. Те бяха арестувани, сложени в предварителния арест, а това беше един спектакъл, който беше предложен на хората. Аз съм категорично против такива спектакли, защото бях един от хората, които подкрепяха ДНА като институция, надявайки се, че тя ще се бори с корупцията, но няма да се бори с хората.

- И какво се случи?

- Преувеличени случаи, преследване. Хората на практика бяха съдени от народа, преди да се е произнесъл

съдът. Всичко това беше стимулирано от сегашния шеф на ДНА, на практика номинирана от мен. И аз инвестирах огромно доверие в тази персона, мадам Кьовеши. За съжаление, след като аз напуснах президентската институция, мадам Кьовеши започна да използва институцията за лични цели, за да строи свой собствен паметник, да бъде Господа на румънското правосъдие, което на практика не е вярно. Прокурорите не са съдии. Прокурорите не могат да кажат - този човек е виновен, трябва да бъде арестуван. Това е работа на съдиите, те са хората, които съдят и могат да кажат дали един човек е виновен или невинен.

Аз дадох на Кьовеши два мандата като главен прокурор и един като шеф на ДНА. Но това, което аз не осъзнах, е че властта ще й подейства като дрога. И мадам Кьовеши ще повярва, че самата тя е ДНА, а не просто представител на институцията. И това е причината да смятам, че тя трябва да напусне поста.

- В изказване пред медиите тук в Румъния, вие казахте, че Кьовеши трябва да отиде в затвора.

- Да, за злоупотреба с власт, всеки трябва да отиде в затвора. Защото вече има много хора, които бяха арестувани от прокурори на ДНА, които по-късно в съда бяха обявени за невинни.

- Защо създадохте ДНА? В България се коментира много тази тема, някои политици и партии дори искат да копират този модел?

- Аз все пак вярвам, че тя беше полезна. Но е много важно Агенцията да бъде управлявана безпристрастно, от уравновесен и уважаван магистрат. Тя не трябва да бъде трансформирана в институция, която се управлява еднолично, от една персона, която гради собствена кариера и иска да си направи собствен паметник.

- Но как може да бъде предотвратено това? Един човек, който притежава много власт, може да реши да управлява еднолично.

- Властта може да е дрога, която генерира корупция при хора като Кьовеши. Ако тя реши да извади някого от играта, го прави, или пък обратното. Вижте бившия премиер Виктор Понта, той бе обвинен от ДНА. Президентът призова Понта да напусне, а няколко дни по-късно ДНА реши, че ще затвори файла, защото няма никакви доказателства. Такава институция, с такава власт, трябва да бъде управлявана от човек, който е далеч от политическите интереси.

- Какво ще кажете за Моника Маковей? Друго ваше разочарование?

- Нямам коментар за нея. Тя е бивш комунистически прокурор, който се посвети на необходимостта от ново правосъдие.

- Въпреки наличието на ДНА и зрелищните арести и присъди, усещането у населението за корупция не е намаляло. Защо?

- Защото това е „на живо“, по телевизията, ежедневно. Превърна се в едно шоу. Аз бях 10 години президент на Румъния. 10 години - дебати, акции срещу корупцията. 10 години са достатъчни. Една нация не може да понесе този постоянен, продължаващ натиск. Крайно време е главната тема за нашата страна да бъде друга. Например в посока развитие. Коя е държавата, която не може да усвои едно евро от новия бюджет на Евросъюза. Имаме 33 милиарда еврофондове и не сме усвоили нищо. А не говорим за това, а за корупция.

- В този смисъл мислите ли, че в Румъния и България говорим прекалено много за корупция?

- Не мога да кажа, че нямаме корупция. Имаме. Но трябва да се борим с корупцията ефективно. С по-малко спектакъл и по-голяма активност. Защото се оказва, че ние говорим повече за корупцията, отколкото да правим нещо, за да се справим с нея. И тук е много интересно, че прокурорите на ДНА са много по-щастливи да арестуват политик, отколкото бизнесмен. В момента, в който бизнесменът направи някакво изявление, че политик е получил пари например в кампания, бизнесменът получава протекция, а за политика следва арест.

- Това се чува и в записите на госпожа Кьовеши. Тя настоява за арести на политици и дори на премиера.

- Да, нейната цел са арестите на политици. Тя не иска да разследва истинските обстоятелства. Иска скалпове.

- Може би хората искат това. Румънците искат политици в затвора, българите - също. Къде е границата между желанията на хората и правото?

- Знам, че и хората в България имат същите чувства. Но трябва да бъдем много внимателни. Да не се връщаме назад в 50-те години. Защото същите тези хора, румънци и българи, през 50-те години, след като Румъния и България минаха в ръцете на комунистическите режими, искаха богатите, политиците да са в лагери и затвори. И го получиха. Но това не беше правосъдие, а политическо прочистване. Опасно е. Не трябва да връщаме нашите държави в 50-те години. Един от основните моменти е да няма обвинения без доказателства. Когато се повдигат обвинения, когато вкараш един политик в ареста, това на практика е край на неговата политическа кариера. След кадрите с белезници около ръцете, показвани от сутрин до вечер по телевизията, след контролираната от прокурорите на ДНА информация и отделни файлове от разследването, се слага край и на политическата му кариера. Не можеш да се защитиш и в съда, защото обществото вече е настроено, че ти си престъпник. Така правото започва да работи според очакванията на хората, а не в името на възстановяването на справедливостта. И това е много рисковано. Не трябва да позволяваме да се върне атмосферата на 50-те години на миналия век.

- Заедно сме на нашия европейски път. Чествахме 10 години от влизането на Румъния и България в ЕС? Как се промениха нашите две държави?

- Нека сме честни. Огромни са промените в нашите две страни за последните 10 години. Вижте икономиката. Ако погледнем цифрите, Румъния има повече от 55 милиарда експорт в ЕС. Преди революцията експортът ни беше 10 милиарда долара, главно в страни от Африка. Което означава, че нашата икономика става все по-конкурентноспособна. Сигурен съм, че и в България е така. Вижте нашите възможности да работим навсякъде в Европа, да посещаваме страни от цял свят. Вижте туризма – да сме на Черно море – независимо дали в Румъния или България. Вижте нашата „Дачия“. Помните ли я от времето на социализма? А сега е един от водещите автомобилни производители в Европа заедно с „Рено“. Това е постоянна и качествена промяна. Проблемът, който имаме, е в нашия манталитет. Не можем все още да мислим, независимо дали говоря за румънците или българите, че някой друг трябва да се погрижи за собствения ни живот. Няма промяна в манталитета ни. Повечето хора мислят, че държавата трябва да се грижи за тях. Обвиняват държавата за бедността. Но имаме милиони, които чакат държавата. И в същото време няма хора за земеделието, например. Но те предпочитат да получават помощи от държавата, вместо да работят.

- Вие имате голяма роля в политиката на Румъния от промените до днес, каква е най-голямата ви победа и каква е най-голямата ви грешка?

- За грешките не говоря все още. Рано е. В 10-те години от моя мандат Румъния се разви и съм щастлив, че във времето на икономическата криза, успях да предпазя страната от драматични последици. Успяхме да минем през кризата за година и половина, след което икономиката ни започна отново да расте. Платих висока политическа цена. Но съм доволен, че по време на кризата бях по-малко политик и повече румънец, който обича своята държава и нейното бъдеще е единствен негов приоритет. Тогава отново бях капитан на голям кораб, който е в окото на бурята.

Нашият гост

Траян Бъсеску е президент на Румъния от 2004 до 2014 г. Преди това 4 години е кмет на Букурещ. Министър на транспорта в пет правителства. Бъсеску е един от най-влиятелните румънски политици, като по негово време страната стана член на Европейския съюз.