Сенилността на Байдън, която прозираше от месеци, се оказа невъзможна за скриване

След успокояването (малко) на страстите в Америка, вече можем да погледнем по-трезво на политическата ситуация Отвъд океана. Последните седмици бяха белязани от две безпрецедентни събития. Първо дойде опитът за убийство на Доналд Тръмп. Тежкият провал (волен или неволен) на Сикрет Сървиз коства оставката на директорката на службата, но и за малко не коства живота на президента Тръмп. Ескалирането на политическото напрежение до степен на допускане на атентати срещу кандидатите за президент е демонстрация на върховата точка в развалата, до която е достигнала световната политика. Започнем ли да решаваме проблемите си с оръжие в ръка, тогава тръгваме по една наклонена плоскост, от която не е ясно дали ще има измъкване.

Второто събитие на последните седмици беше, отново, безпрецедентното оттегляне на Джо Байдън от надпреварата. След като месеци наред естаблишмънтът на Демократическата партия ни проглуши главите как Джо Байдън е в кондиция, как бил в перфектна форма, как само той може да победи Тръмп, как мисълта ми била остра, а взора задълбочен и прочие пропагандни глупости, накрая им се наложи да се сблъскат със суровата реалност. Както бях писал из страниците на „Труд news“ дебатът между Тръмп и Байдън се оказа зареден с такъв заряд, че на практика прекрати кампанията на единия от участниците в надпреварата.

Всички - от медийно-промишления комплекс, през холивудските звезди, до политическите оперативни работници - които бяха ангажирани да бранят Джо Байдън, в един залп се обърнаха срещу него. Сенилността на Байдън, която прозираше от месеци, се оказа невъзможна за скриване. Както казваше един комедиант наскоро - след всяка своя реч Байдън се трансформира в робот-прахусмокачка, който шава наляво-надясно неориентирано и се блъска в стените. Но в продължение на месеци тази очевидна деградация на Байдън остана невидима за естаблишмънта и за неговите глашатаи. След дебата вече нямаше как състоянието му да бъде скрито и това доведе до паника сред демократите. Откриването на ковид на Байдън беше очевиден инструмент да го скрият за малко, докато засилят натиска. После се появи едно писмо, че се оттегля, а едва дни по-късно президентът благоволи да се покаже в ефир, за да разсее поне слуховете, че оттеглянето му е било плод на вътрешно-партиен преврат и някой му е написал и изпратил писмото за оттегляне без неговото съгласие. Въобще, тъжен край на над 50-годишна публична кариера.

 В лагера на Тръмп кипи трескава работа. Той изгради качествено различна структура на кампанията си. След появата на Обама, оперативните политически работници на демократите изградиха стройна мрежа от щабове на терен, която се превърна в еталон за това как се прави кампания. Няколко вота поред републиканците се опитваха да победят демократите, използвайки тяхната тактика. Става дума за следното - политическата машина на демократите наложи модела на изграждане на кампания в огромен мащаб. Стотици и хиляди офиси във всяко село и паланка, приоретизират се броя опити за свързване с избирателите, реализират се стотици милиони телефонни обаждания и писма по пощата с цел да се достигне до максимален брой избиратели.

Днешната кампания на Тръмп е много различна. Той разчита на ефективност и ефикасност, а не на гигантски политически апарат. Той слага приоритет не на броя опити за достигане до избирателите, а до реалната комуникация с гражданите. Доброволците и активистите са насърчавани да осъществят контакт с максимален брой хора, ама жив, истински контакт и разговор. Звъни се на един избирател колкото пъти е необходимо, за да се достигне до него и да му се представи кандидатурата на Тръмп. Екипите от фанатизирани фенове на Тръмп правят събрания, търсят и убеждават приятели и въобще търсят как да откроят позитивите на кандидата си.

Големите пари, големите медии, Уолстрийт, в някаква степен, и въобще естаблишмънта са плътно зад Камала Харис обаче. За броени дни тя фондонабра гигантска сума, което индикира желанието на демократите да обърнат мача. В началото на кампанията, която започна безпрецедентно рано, Байдън изглежда имаше предимство. Тръмп беше разклатен от множеството дела, които му бяха заведени по политически причини. Целта им беше да го извадят от правенето на кампания и от фондонабирането, както и да разколебаят партийно-неангажираните избиратели, които по правило решават изборите. Временно им се получи, но The Donald се върна в играта бързо. Успя да се героизира от този лов на вещици, енергизира Републиканската партия и започна бързо да наваксва. За броени седмици Байдън започна да води във всички меродавни социологически сондажи, включително изпревари и по фондонабиране. С избора на Джей Ди Ванс за вицепрезидент получи подкрепата на голяма част от „новите пари“ в Силициевата долина, които започнаха все по-масирано да подкрепят Тръмп.

Дори Илон Мъск, най-богатият човек на планетата, обяви, че ще дарява по 45 милиона (!) на месец (!) за кампанията на Тръмп.
От другата страна Камала Харис е в добра изходна позиция, както стана дума. Огромният интерес зад гърба u я прави опасен опонент. Тя самата дрънчи на кухо, но е млада, активна и със сигурност ще мобилизира анти-Тръмп настроенията сред колебаещите се избиратели. Това я прави особено опасен кандидат за Тръмп, който вече започна да получава атаки за възрастта си. Единственото хубаво е, че личностните качества на Харис са съмнителни и че тя беше вицепрезидентът с най-нисък рейтинг в историята, което е показателно. Слабият u резултат по границата, където беше натоварена от Байдън да работи, допълнително е в нейн ущърб. Това, разбира се, може да се навакса с кандидат за вицепрезидент, който е силен на тема миграция, каквито слухове вече има.

Въобще, както е казвано и преди, но този път е вярно със сигурност, предстоящите избори са битка за сърцето на Америка, а оттам и на света. От едната страна имаме Камала Харис - кукла на конци на наднационалния елит, на Уолстрийт, на медийно-промишления либерален комплекс. От другата страна имаме политическо явление като Доналд Тръмп, който вече е записал името си със златни букви в историята. Но в първия си мандат той успя само да разклати неолибералния консенсус, днес има пълният потенциал да го разруши из основи. Върне ли се Тръмп в Белия дом, милост за либералните крайности и девиации няма да има.

За България изборът на Камала Харис би бил да получим още от същото, а изборът на Тръмп би довел до сериозно разместване на пластовете и, ако е рекъл Господ, до успокояване на страстите по върховете на политическата власт. Не само в Америка и по света, но и у нас.