Който внимателно следи злободневната тема за Северна Македония, знае, че има едно телевизионно предаване и един водещ, който горещо застъпва тезата, че българското правителство нарушава системно правата на нейните граждани. Естествено става дума за Георги Коритаров. И тази сутрин (26.11.2020) в обичайния си стил той наплю българските политици, историци и филолози, че не разбирали нищо и само пречели да възтържествува светлата идея на македонизма. Днес (б. р. - в четвъртък) Коритаров се прехласваше по интервю на северномакедонския премиер Зоран Заев за БГНЕС, в което онзи се кълнеше, че държавата му няма малцинствени претенции към България.

Веднага след това обаче в ефира се появиха двама „видни” защитници на човешките права - нашият любим председател на българския Хелзинкски комитет Красимир Кънев и някакъв северномакедонски адвокат, Тони Менкоски. Последният се препитавал от това да брани шепата македонски сепаратисти от Пиринския край пред съда в Страсбург.

И ето, че тримцата в хор на общия българо-северномакедонски език „изплюха камъчето”. Нямало никакво значение какви ги говори Заев или северномакедонското правителство, тъй като това си били лични жалби. Дори да бъде подписано междуправителствено споразумение, в което Република Северна Македония официално да се откаже от претенции към Пиринския край, то отделни хора можели да съдят България. И не само да съдят, а да спечелят, и, според Менкоски, дори да накарат Съвета на Европа „да изхвърли България” (израз на адвоката - Н. О.) от своите редици.

Ето това е положението, което аз познавам отдавна. Т. нар. неправителствени организации (разбира се, финансирани ясно откъде) ще продължават да подклаждат антибългарски настроения в Пиринско дори при подписан договор. А северномакедонското правителство ще вдига ръце и ще се оправдава, че не може да ги контролира, защото това ще пречи на „правата на човека” и дрън, дрън. Нищо ново под слънцето от началото на 90-те години на миналия век, когато работех във Вардарска Македония и виждах как ежедневно тамошни емисари заминават за Благоевград. Тогава в България върлуваше тежка икономическа криза, а тези „пратеници на добра воля” бяха щедро финансирани от Белград.

А сега си представете, че на 8 декември българското правителство се огъне и направи компромис за нашите „червени линии”. Ще припомня за N-ти път, че става дума за диалекта на българския език, на който се говори в Северна Македония, и за общата българска история на двата народа до 1944 г. Та нали, признавайки техен език и история, ние де факто ще признаем правата на сепаратистите. Тогава те свободно ще могат да търчат до Страсбург и да навират в очите на съдиите документа за своя „македонски идентитет”. Без значение, че това противоречи на българската конституция.

Но аз съм убеден, че това няма да се случи. Днес българският народ е обединен около националната си кауза, както отдавна не е бил. И за това без съмнение сериозно допринасят хора като Георги Коритаров. Защото те дадоха възможност на хората да се сепнат в забързаното си битие и да се сетят, че са българи.

Затова - благодарим ти, Коритаров!