Агресивността срещу Китай и Русия ще ускори упадъка на САЩ

Авторът Билмон (Billmon) е псевдоним на американския блогър, който публикува своите коментари по широк кръг политически и икономически въпроси в своя блог Moon of Alabama (Луната на Алабама). Блогът е озаглавен по името на едноименната песен на Б. Брехт, написана в съавторство с Е. Хауптман и композитора К. Уайл за операта в 3 части „Възходът и упадъкът на град Махагони“. Впоследствие тази песен влиза в репертоара на многобройни изпълнители, като Уте Лемпер, Дейвид Боуи и The Doors.

Външната политика на сегашната администрация на САЩ е абсолютно същата като външната политика на предишната администрация. Накратко казано, катастрофална.

Има много примери: кампанията за „максимален натиск“ върху Иран продължава, санкциите срещу Венецуела ще бъдат запазени или дори засилени, бомбардировките над Сирия, без промени в Йемен и т.н.
Проблемът е, че нито една от тези политики в стила „ние сме корави момчета“ не постига никаква цел.

От страна на външния свят поведението и ожесточените разговори на американските чиновници се възприемат като незряло поведение. То демонстрира липсата на знания, мъдрост и стратегия.

Обърнете внимание на последните заглавия за Китай:
* ''Блинкен призовава „четворката“ от демокрации да се противопостави на напористия Китай'' - 17 февруари, Bloomberg;
* ''Блинкен предупреждава Китай срещу „принудата и агресията“ - 16 март, агенция Ройтерс;
*  ''Блинкен осъжда ваксинационната дипломация на Китай, свързана с допълнителните условия'' - 17 март, Nikkei;
* „САЩ налагат санкции на 24 официални служители от Хонконг и Китай в навечерието на ключовата среща на Блинкен“ - 17 март, AP;
* „Подкрепяни от своите съюзници, официалните представители на Байдън отправят грубо послание в първите преговори с Китай'' - 17 март, AP

„САЩ ще заемат безкомпромисна позиция в преговорите с Китай, в четвъртък в Аляска, заявиха официалните лица за първите си лични срещи между високопоставените длъжностни лица на двете съперничещи си страни от момента на инаугурацията на американския президент Джо Байдън.

Пекин е призован да преразгледа отношенията си със САЩ, които сега са на най-ниското си ниво от десетилетия, но Вашингтон заяви, че преговорите в Аляска ще бъдат еднократни и всяка бъдеща среща ще зависи от подобряването на поведението на Китай".

След това, след няколко дни на ругатни по адрес на Китай, Блинкен най-накрая осъзна, че се нуждае от помощта на Китай:
* ''Блинкен призовава Китай да убеди Северна Корея да се откаже от ядреното оръжие'' - 18 март, AP;
* "Китай трябва да убеди Северна Корея да се откаже от ядрените оръжия, казва Блинкен'' - 18 март,  Guardian

Защо, за бога, след толкова много недобронамерени думи, отправени към него, Китай би помогнал на САЩ да разреши проблема си със Северна Корея? Той няма никакви стимули да го направи.

Същото агресивно поведение се наблюдава и по отношение на Русия. Неоснователните твърдения за намесата на Русия в изборите бяха последвани от новите санкции и заплахи, а кулминацията беше, когато Байдън нарече руския президент Путин „убиец“. 

Както пише канадският експерт за Русия Пол Робинсън: „Що се отнася до коментарите на Байдън, какво може да се каже? Не беше ли той който просто заповяда да се бомбардира Сирия? Това не го ли прави него "убиец"? Политиците трябва да избягват този вид на изразяване. Подозирам обаче, че това и споменатият по-горе доклад на разузнаването показват, че ''Русиягейт'', обвиненията за заговор между Тръмп и Путин, с цел да се подкопае американската демокрация, са нанесли непоправима вреда на американо-руските отношения. Има впечатление, че сега в правителството на САЩ цари дълбока омраза към Русия - омраза, която пречи на всеки разумен анализ на руските намерения и действия, както и на националните интереси на САЩ. Страхувам се, че това ще продължи дълго време".

Андрей Мартинов добавя: „Деградацията на американските политически институции отгоре надолу, както и нейната скорост, е зашеметяваща. Що се отнася до класата и културата, то те липсват в американския политически елит и американската медийна машина. Байдън току-що го потвърди днес. <...> Една руска поговорка казва, че все още можете да преговаряте с негодници, но не можете да преговаряте с идиоти. Когато и едното, и другото са на едно място, може да се говори, че САЩ се превръщат в държава от третия свят".

Враждебността, която САЩ генерира към себе си със своето поведение и думи, не се ограничава само до Русия и Китай. Миналата седмица френският Център за интердисциплинарни изследвания, независим мозъчен тръст на бивши генерали и висши офицери от френските въоръжени сили, изпрати отворено писмо до генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, в което го обвини, че действа изключително в интерес на САЩ при разработването на плана на НАТО до 2030 г.

В писмото се описва подробно как Столтенберг, НАТО и САЩ са станали причината за лошите отношения с Русия. В него се посочва, че САЩ се опитват да използват фиктивната „руска заплаха“, за да принудят страните от НАТО да станат глобална сила под командването на САЩ и независима от ООН, за да бъдат използвани срещу Китай. В същото време реалната заплаха за Европа е ислямският тероризъм, причинен от намесата на САЩ в Близкия изток и Северна Африка. Така ръководеният от САЩ блок НАТО се превръща в заплаха за Европа.

Обвиненията, отправени от френските генерали срещу САЩ, надхвърлят рамките на това, което може да се чуе от Москва или Пекин.
Следващата "съюзническа" държава, която може да има основателна причина да бъде враждебна към САЩ, е Германия.

В четвъртък администрацията на Байдън засили своята реторика срещу изграждането на газопровода между Русия и Германия, и призова всички, участващи в проекта, "незабавно да изоставят" работата си.
"Департаментът на САЩ отново предупреждава, че всяка компания, участваща в газопровода "Северен поток - 2", рискува да попадне под санкциите на САЩ и трябва незабавно да спре да работи по газопровода", заяви държавният секретар Антъни Блинкен.
Но "Северен поток - 2" е жизненоважен за енергийната сигурност на Германия.

Германската общественост беше доста враждебна към президента Тръмп и победата на Байдън беше приета с облекчение. Но когато вижда, че Байдън провежда същата политика и със същия тон, тя ще се обърне срещу него. Тогава ще се издигне по-високо и вълната на "антиамериканизъм".

Безкомпромисното и постоянно агресивно поведение на САЩ спрямо конкурентите и приятелите няма да доведе до укрепване на позициите на САЩ в света. Хората и нациите ще се научат да заобикалят САЩ.
Тези прибързани опити за предотвратяване на края на еднополюсния момент само ще ускорят движението към нова многостранна глобална система.

(Превод за „Труд“ - Павел Павлов)