Номинацията на Борислав Сарафов за титуляр на поста главен прокурор бе по-скоро очаквана, макар в последните седмици много „експерти“ по темата „правосъдие“ упорито да твърдяха, че процедурата ще се провали. Липсата на изненада от предложението на трима от членовете на Прокурорската колегия на ВСС идва преди всичко от това, че издигането на Сарафов и евентуално последващо избиране са най-логичните действия в настоящата ситуация. Има поне пет причини това да е така:

Изход от кризата

Перманентната политическа криза у нас, която без малко да се превърне и в конституционна, помогна много бързо да се забрави, че преди година и половина държавното обвинение се тресеше от невиждани скандали. Именно Сарафов се оказа този, който съумя да успокои институцията, да я съхрани и да я върне там, където й е мястото – в защита на обществения интерес като част от съдебната власт. Изпълняващият функциите главен прокурор Борислав Сарафов посече над дузина провинили се магистрати, но показа, че е готов да защитава независимостта на институцията, особено когато не една и две партии се опитваха да я унищожат, включително и чрез незаконосъобразни конституционни поправки.

Сарафов извади политиката от прокуратурата и прокуратурата от политиката и така изпълни обещанието, което даде при избора му за временен обвинител номер 1. Не си позволи да атакува никого, въпреки почти ежедневните политически опорки, които се сипеха и персонално върху него, и върху прокуратурата по принцип.   

Компроматите

Опитни журналисти от съдебния ресор твърдят, че номинацията на Сарафов е била обсъждана още преди 5 години, но малко преди да дойде моментът ВСС да избира главен прокурор името на тогавашния директор на Националното следствие е замесено в класически компромат. Тогава обект на атаката е член на семейството на магистрата и макар проверките много бързо да установяват, че няма нищо нередно, Сарафов не е номиниран.

Най-големият компромат срещу и.ф. главен прокурор бе пускането от Антикорупционния фонд на една стара снимка на Сарафов с придобилия впоследствие скандална слава бивш следовател Петър Петров-Еврото. Преди година и половина Борислав Сарафов обясни историята на въпросната снимка – направена е умишлено, много преди Петров да се окаже обект на журналистически разследвания. Нещо повече - на въпросната снимка Сарафов е с малкото си дете и съпругата си. Сега този компромат отново се вади, правят се гръмки внушения и груби манипулации, очевидно с пропагандна цел.

Разочарованието за авторите на черния пиар, с който в следващите три месеца на Сарафов явно ще му се наложи да живее, тепърва предстои. Малцина помнят, че ad hoc прокурорът – съдия Даниела Талева, която има правомощие от година да проверява главния прокурор и заместниците му, също е трябвало да разнищи тази кална история. Преди няколко месеца се разбра, че Талева не е установила нищо нередно около Сарафов. А и опитен юрист като него дори не би помислил да се съгласи да бъде издигнат за главен прокурор, ако има притеснения от каквито и да е сигнали срещу него. Кой ли ще се окаже виновен за това, че Сарафов като един от най-проверяваните магистрати заради високите му позиции и активност, ще се окаже прокурорът с възможно най-голям интегритет и проверени етични качества за отговорната позиция на върха на обвинението.

Политическо безсилие

Само преди една година тогавашният министър на правосъдието Атанас Славов обясняваше в интервюта, че „Сарафов се държал прилично“. Днес Славов е кандидат за депутат и като такъв се включи в политически безсилната позиция на ПП-ДБ, че процедура за избор на нов главен прокурор не можело да има, защото ВСС бил с изтекъл мандат и прочие. Две седмици преди изборите е нормално в парламента да се събират подписи за сезирането на Конституционния съд по темата. Опитни преподаватели-конституционалисти обаче вече коментираха, че това е стрелба нахалост, защото КС ще отклони питането като недопустимо. Още преди повече от 2 г. има произнасяне на конституционните съдии, според което институции с изтекли мандати продължат да изпълняват задълженията си до встъпването в длъжност на новоизбраните членове.

Несъстоятелен е и аргументът, че кандидатурата на Сарафов е единствена. В началото на 2022 г. сегашният на ВСС избра за председател на Върховния касационен съд Галина Захарова, която дотогава бе заместник-председател и единствен кандидат. Тогава ПП-ДБ и гравитиращите около тях професионални протестъри и НПО-активисти не коментираха нито, че има състезание „с един кон“, нито моралните качества на кадровиците.

Сега Антикорупционния фонд освен, че излиза с копи-пейст позиции като тази на кандидатите за депутати от ПП-ДБ, си позволява да дава оценки за морални и нравствени качества. Освен че е абсолютно несериозно, показва единствено безсилие и може би дори завист заради това, че прокуратурата съумява да се самоуправлява без външна намеса. Нещо, което е ключово, ако като общество искаме ефективни и независими институции, особено в правоохранителната сфера.

Разбира се, опитът за истерия, който от ПП-ДБ и компания ще продължат да развиват в следващите дни и седмици, ще е и по причина на една процедурна особеност, която именно техните предложения за законови изменения осигуриха. Сарафов може да бъде избран за главен прокурор за следващите седем години дори и само, ако събере обикновено мнозинство от 13 гласа от ВСС. Това е така, защото именно по идеите на Христо Иванов и сие преди година и половина депутатите приеха, че двамата председатели на ВКС и ВАС се избират и освобождават с 17 гласа (квалифицирано мнозинство), а главен прокурор - с 13.  

Професионализъм и признание

Който и да е кандидат за обвинител номер 1, ако не е посочен от Кирил Петков или Надежда Йорданова (която изговаря мислите на Христо Иванов), то той ще е обект на пропаганда от лъжи и манипулации, а и няколко малобройни протеста за разкош. Това на първо място би отказало почти всеки от участие в дадена процедура. На второ място не позволява качествен и професионален дебат за визията на един или няколко кандидата за бъдещето на прокуратурата и въобще за наказателното правосъдие у нас. А това е същественото, което трябва да вълнува активните по темата публични фигури. Защото не толкова персоналната личност е важна, колкото политиката, която ще прилага в своето управление. Тук Сарафов даде вече заявка. В изявление по повод номинацията си той говори за нуждата от реформа, която да бъде реализирана от самите магистрати. Говори за възвръщане на доверието в обществото, за нуждата от по-голяма ангажираност на всеки прокурор и следовател с казусите, по които работят. Цялостната визия на номинирания за главен прокурор ще стане известна след по-малко от две седмици, когато Сарафов трябва да представи своята концепция. Тогава ще се разбере дали българските следователи биха могли да работят по модела на американското ФБР, дали прокуратурата ще може да заработи и по испански модел, където има специализация на магистратите, особено в „модерните престъпления“, извършвани в онлайн пространството, както и дали най-накрая наказателният процес у нас ще се ускори за сметка на съществуващия към момента тежък формализъм, ще има ли по-добри, точни и бързи експертизи по делата и т.н. Разбира се, каквито и предложения да направи Сарафов, успехът на концепцията му до голяма степен ще зависи и много други действия преди всичко от страна на законодателя.

Сарафов заяви, че има визия да реши актуалните проблеми на прокуратурата. Опонентите му се опитват да представят като минус, но всъщност е добре, че Сарафов има опит като заместник на двама главни прокурори, като директор на националното следствие, а преди повече от десет години и като първи ръководител на Апелативната специализирана прокуратура. Това е управленски опит, който дава поглед над различни системи и модели в самата институция, както и пряка ангажираност с  актуални за времето си разследвания и знакови дела. Не друг, а именно Сарафов е участвал в разкриването на първата у нас нарколаборатория край софийското село Опицвет, а делото приключва с присъди. Години по-късно името на Борислав Сарафов присъства сред водещите разследванията срещу Златко Баретата, срещу емблематичните братя Галеви и знаковите килъри, водени от Пешо Сумиста.

Докато е временен ръководител на прокуратурата се забеляза тенденция, която институцията не помни в последните десет години. Сарафов бе на дискретно посещение в САЩ, където бе награден лично от директора на ФБР Кристофър Рей. Преди няколко месеца в Съдебната палата обвинител номер 1 даде съвместна пресконференция с американския посланик Кенет Мертен. Това са знаци, които говорят, че партньорските служби работят активно с този главен прокурор и му имат доверие. Говори се, че наред с американските правоохранителни власти, Сарафов има много добри отношения и с тези от Великобритания. Именно негова е била заслугата в последната година властите на Острова да предотвратят голям наплив от нелегални мигранти, които се готвят да преминат от Стария континент до английските брегове чрез надуваеми лодки. Сарафов е осигурил възможност България да затвори границите си за внос на лодки и мотори за тях от страни от региона.    

Дела и справедливост

Без излишна публичност, без гръмки акции, а с прецизност и професионализъм, само за една година прокуратурата образува няколко знакови дела, които засегнаха възможно най-високи нива на публичната власт. Няма съмнение, че ако това бяха разследвания на Европейската прокуратура, то Лаура Кьовеши щеше да бъде възхвалявана от онези, които сега не искат да признаят заслугите на българските магистрати.  Факт е, че арестите около аферата с агенция „Митници“ засегнаха и политически партии, които хем най-много искат борба с корупцията, хем най-много се оплакват, ако ги засегне пряко. Същото е в последните седмици и със знаковата операция около близки до Ахмед Доган дългогодишни депутати и кметове. Да те заловят в момент на получаване на подкуп, докато се ползваш не с един, а дори с два имунитета, изисква много работа на оперативно ниво. И колкото и това да се представя от някои като разчистване на политически сметки, доказателствата са налице, съдът ги е уважил и е наложил най-тежките мерки за неотклонение. А това може да е само началото на борбата с корупцията на всички нива. Но за да продължи, трябва спокойствие в системата, гарантиране на нейната независимост и доверие между институциите. Нещо, което поне в последната година сякаш е налице. И тук е именно заслугата на успешния ръководител.

На няколко пъти Сарафов демонстрира непримиримост и към онези пропуски на прокурори, свързани с престъпления, които будят обществен гняв, както заради своята жестокост, така и заради недостатъчната емпатия от страна на институциите. Проблеми имаха онези, които подцениха разследването на убийството младо момиче в София, неглижираха случая със зверски малтретираната Дебора, не подходиха строго спрямо неразумното шофиране, убило футболната легенда Ферарио Спасов. Сарафов обеща и край на „делата на трупчета“ - дългогодишен проблем пред разследващите органи у нас. Видно е, че с всички тези действия той дава заявка за възстановяване на чувството за справедливост. Нещо, за което и всеки нормален човек би се застъпил. Дори само това да се случи, то ще е достатъчно потвърждение, че номинацията му за главен прокурор е напълно логична.