Имената на Благовест и Светослав Аргирови са се превърнали в едни от символите на българската популярна музика. Пътят им към голямата сцена започва още от най-ранната им възраст, когато те стават солисти на хор „Детска китка“. Двамата завършват музикалното училище в родния им град Пловдив със златни медали, а по-късно и Музикалната Академия. В началото на кариерата си, Братя Аргирови си сътрудничат с Кирил Иванов-Мъглата и бързо се утвърждават сред най-любимите изпълнители на българската публика, а манията по тях достига невиждани у нас размери. В пика на популярността им към тях се присъединява и Соня Васи, с която работят успешно, преди тя да замине за Щатите. Братята жънат големи успехи и във всичките ни съседни страни, както и в Русия, където събират хиляди почитатели на концертите им. Няколко години след промените у нас, Светослав заминава за Норвегия, но през 1997-ма година най-обичаните близнаци у нас отново превземат класациите с хита „Гот е“. Преди 4 години Светослав решава да се завърне окончателно в България и двамата възобновяват активно концертната си дейност, а тази година отбелязаха 40 години на сцена с премиера на биографичната им книга и юбилеен албум. Най-новите им песни са в колаборация с дует „Мания“ – „Подарък“ и с Тони Димитрова - „Срещу вятъра“ и очаквано се превърнаха в събитие на музикалната ни сцена.

- Автобиографичната ви книга „Братя Аргирови. Гот е да сме двама“, вече е на книжния пазар. Какви са първите отзиви, които получихте от колеги и приятели?

Светослав: Първите отзиви са много положителни. Признават ни, че се чете леко и им е много интересна и забавна, което няма как да не ни радва. А най-много ни радва това, което са написали за нас наши колеги и сме публикували в книгата. Това показва, че имаме уважението на гилдията и имаме значение в българската музика. Благодарни сме на Данчо Георгиев (Данчо Стълбицата-б.а.), който написа книгата. Той е пътувал с нас дълги години и помни някои факти и истории, дори по-добре и от нас.

- Вашата дуетна партньорка в новия ви хит „Срещу вятъра“ - Тони Димитрова, сподели ли ви вече впечатленията си от книгата ви, както и Лили Иванова, с която също сте близки приятели? 

Благовест: Тони Димитрова ни каза, че вече я е прочела и й е била много интересна. Лили Иванова също се надяваме да я чете, но все още не ни се е обадила да ни сподели впечатленията си.

- Съпругите ви ли бяха първите читатели на „Гот е да сме двама“ и какви бяха реакциите им – имаше ли цензура от тяхна страна? 

Б.: Първият читател на книгата беше съпругата ми Лили и тя я прочете на един дъх. После ми призна, че е много хубава и увлекателна, но каза да пишем по-малко за нашите приятелки от миналото време. (Смеят се.)

С.: Моята жена в момента я чете и още не сме говорили... Доста често се зачита в нея, така че очаквам положителна реакция. Искам да кажа, относно редактирането и цензурата, че редакторите на книгата махнаха около 40 страници, но те смятат, че е за добро – били сме прекалено откровени!

Б.: Може да пуснем втора част - „Пикантните истории на братя Аргирови“, но тя ще бъде апокрифна. (Смях.)

С.: Тези истории са пикантни и са за по-тесен кръг - спомени от наши младежки лудории по време на концертната ни дейност, но все пак нищо значително не е отпаднало. Ние знаехме, че жените ни ще прочетат книгата, така че е по-добре, че тези 40 страници ги няма. Такива години бяха - бяхме млади, неопитни и много влюбчиви...

Б.: Бяхме лекомислени, но всичко е останало назад и са просто интересни спомени от преди много години. Не искам повече да се злоупотребява с това колко жени сме имали в живота ни и че сме били секссимволи. Смятам, че това е било в един друг живот - отдавна затворена страница и апелирам да гледаме напред към музиката, която сега правим. Вярваме, че най-доброто предстои. 

- Все пак в автобиографията ви има специално място, отредено на вашите случки с фенки. Кой от вас имаше повече истории да разказва в тази част?

-Б.: Какво да кажа, общо взето си ги разделяхме по равно - по братски. (Смеят се.) С цялото ми уважение към всички наши фенки, важното за нас е да харесват музиката ни. Ние имахме толкова искрени почитателки и винаги си спомняме с невероятно чувство за фен-клуба ни от 5000 почитателки на Братя Аргирови, който организира Тома Спространов в Пловдив. За съжаление го забраниха на четвъртия месец, защото било нелегална организация, единствените легални били пионерската организация, комсомола, БЗНС и ОФ. 

С.: Тогава един генерал от Държавна Сигурност специално ни привика и там ни почна: „Вие какво правите, властта ли ще сваляте?!“, а ние“ „Другарю генерал, това в по-голямата си част са непълнолетни момичета, от тях ли се страхувате?“, а той: „Внимавайте, ще имате проблеми!“ Нашите колеги, които в момента създават музика са щастливи, защото могат да правят песни и да пишат текстове, които на тях им харесват. По наше време имаше комисия, която да ги одобрява и ако нещо не им хареса - отпадаше. 

Б.: Моето мнение по този въпрос е: донякъде съм съгласен, донякъде не, защото тези комисии помагаха да няма пошли текстове и музика, която не е достатъчно качествена, но всяко нещо с времето си. Дълго сме спорили със Светослав кога е било по-трудно – дали е по-добре определени хора да решават дали една музика и текстове са добри, или трябва да има пълна свобода на избор. 

С.: Все пак сме демократични хора и за нас най-ценното постижение на България след промените е това, че има свобода на словото и всеки е свободен да говори и да пътува навсякъде по света.

- Бихте ли разкрили коя е най-любимата ви част от книгата – с кой период от живота ви е свързана?

С.: По принцип, за всеки човек младостта и детството са може би най-добрата част. Ние имахме прекрасно детство с прекрасни родители, дори нашата книга е  посветена на тях. Пожелавам на всеки такъв живот, какъвто беше нашият между двадесетте и тридесетте ни години.

Б.: Моята любима част е тази, в която нашите колеги и приятели са писали за нас. Дони например ни нарича „Учителите“, което няма как да не ни радва, а и ме накара да се замисля. Лили (Иванова) пък е написала, че нашето приятелство ще е вечно - това е невероятно признание от символа на българската популярна музика и ни направи много щастливи. Посланието на Мишо Белчев също е необикновено. Той ни изпрати текстовете на „Лодка в дъжда“ и „Залез“, което беше много оригинален начин да опише впечатленията си от нас. Развълнуваха ни и думите на Роси Кирилова и всички други колеги, които са писали за нас в книгата.

- А някое признание накара ли ви да се просълзите?

С.: Мъжете също плачат, но ние сме корави хора и трудно се разплакваме. Напоследък изпитваме много положителни емоции от всичко и сме заредени с положителна енергия да работим. Признавам, че на промоцията на книгата, на новия ни албум „40 години братя Аргирови и приятели“ и на новата песен беше много емоционално. Няма да скрия, че когато изпяхме „Лодка в дъжда“, по настояване на Михаил Белчев и той се изправи и пя с нас – тогава ми се насълзиха очите. Мисля, че на Кристина и Мишо също. Беше невероятно преживяване, от най-емоционалните ми случки.

- Съвместната ви песен с Тони Димитрова – „Срещу вятъра“ се радва на много голям интерес. Какво ви привлече в нея и в самата Тони?

Б.: Тони е прекрасна. Ние сме приятели от дълги години и решихме тази песен да е като един венец на приятелството ни. Песента е мелодична, каквито са всички песни на Тони, а отзивите за нея са невероятни. Прекрасният текст е на Александър Петров, ние много работим с него. Автор на аранжимента е Краси Гюлмезов, а на клипа - режисьорът Васко Стефанов, който го направи с голямо желание. Радваме се, че успяхме да направим този дует с Тони, тя също е много щастлива. Показателно е, че песента има страшно много гледания - не сме очаквали такъв успех, но се надявахме, че ще стане така. 

С.: Получихме специални поздравления за песента от Стефан Диомов, от Драго Драганов, от Силвия Кацарова, както и от много други колеги, а когато колегите ти казват такива хубави неща, това те прави да вярваш и ти дава крила.

- Все още не сте разкрили загадката - Соня Васи само на един от вас ли е била гадже. Ще стане ли ясна истината във вашата автобиография и със Соня поддържате ли все още приятелски отношения?

Б.: Който прочетете книгата ще разбере. (Смее се.) Със Соня си оставаме големи приятели и до днес. Тя сега има бизнес в модния бранш - шалове, пуловери...  

- Стана известно, че ваш голям приятел е и актьорът Клейтън Норкрос - Торн от „Дързост и красота“. Какво ви сближи с него и той харесва ли вашата музика?

Б.: Клейтън веднъж ни видя в действие, когато пяхме на 50-годишнината на нашия голям приятел - адвокат Жоро Хорозов. Тогава той стана да танцува и се кефеше, въобще е широко скроен и много духовен човек. Той винаги прави много силно впечатление, вкл. и сега, когато беше специален гост и жури в шоуто на Маги Халваджиян „Звездите в нас“. Холивуд си е Холивуд – такова държание и присъствие показа, а вечерта се запозна с всички от шоуто и станаха приятели. Неговото поведение направи силно впечатление и на Маги, който каза, че е изключително впечатлен от професионализма на Клейтън. Той наистина е много висока топка. По време на престоя му в България му показахме и нашето Черноморие – много хареса страната ни и призна, че е изключително красива. Водихме го на плажа „Дуранкулак“, а той пипна водата и каза: „Момчета, преди две седмици бях в Калифорния - в „Ориндж Каунти“ и водата е по-студена от тук!“ С Клейтън ни запозна Николай Тевекелийски – българин, който живее в Щатите и има невероятни постижения в областта на луксозния туризъм и е ментор на моя син Кристиян. 

- А Клейтън впечатли ли се от красотата на българките, която обикновено не остава равнодушни чужденците?

С.: Той е ценител на женската красота и остана впечатлен от това колко красиви българки видя, каза ни: „Българите сте щастливци - българките са от най-красивите жени в света! Ще съм щастлив, ако имам гадже в България.“ Кой не би бил щастлив, ако има гадже в България. (Смеят се.)

- Помага ли ви вярата и случват ли ви се чудеса в живота?

Б.: Ние сме вярващи хора и смятаме, че някой горе бди над нас, или както казваше леля Ванга: „Тези момчета Господ ги пази“. Ние твърдо вярваме в това, което тя ни каза.

С.: В Норвегия почти 20 години работих в църква. За мен е много приятно да съм в църква, защото там се усеща едно спокойствие и мистицизъм. И аз, като Благовест вярвам в доброто и в това, че има една сила, която винаги помага на добрите хора. Най-голямо чудо е здравето, затова трябва да го пазим и да се грижим за него. Чудо е и самата природа около нас. Нашата планета е прекрасна и трябва да се опитаме да я съхраним.