Мейер и Рохатин се смятат за бащите на модерния пазар за корпоративни сливания и придобивания в САЩ

В ексклузивно интервю за вестник „Труд” от 2 октомври рапърът Кулио твърди, че силите които управляват света, са осем големи семейства Рапърът Кулио специално за “Труд”: Осем семейства управляват света Лайфстайл 22:02 02.10.2018 . В интервюто Кулио заявява дословно: „Осемте най-богати семейства в света – Ротшилд, Морган, Рокфелер, Варбург, Кун-Льоб, Лазард, Голдман Сакс и Леман. Те контролират всичко. Те притежават всичко...” Музикантът все пак настоява, че гледната му точка може да се разглежда като една от многото теории на конспирацията. В серия публикации всяка събота, „Труд” разказва на читателите си кои са тези семейства.

Наближавайки края на поредицата, която започнахме, вдъхновени от теорията на Кулио, трябва вече да е направило впечатление, че трактовката на рапъра на места издиша сериозно. Най-малкото от гледна точка на думата „семейства”, когато говорим за владетелите на световните финанси. Защото подобно на Кун и Льоб от миналата седмица, които само са оставили имената си върху едноименната банка, така и в случая с „Лазард”*, не е точно тази фамилията, която върти международната финансова инстиуция със 170-годишна история и в наши дни с 43 клона в 27 държави на шест континента. А централата й понастоящем се помещава на последните 14 етажа в небостъргача на „Рокфелер Плаза” номер 30 в Манхатън, заемайки включително прословутия кабинет 5600, където са били офисите на титуляра на сградата. Не но можем да виним рапъра Кулио, че не си проверява фактите, затова нека изчистим неяснотите.

И да започнем отначало, за да стигнем и до днес. Банката „Лазард” тръгва от компанията основана от трима братя с това фамилно име – Александър, Лазар и Симон, френски евреи, произхождащи от региона на Алзас и Лотарингия. За ранния им живот се знае малко. Първите информации за братята Лазард са от 1848 г., когато вече имигранти в САЩ тримата основават компания за търговия с продукти от първа необходимост в Ню Орлиънс, щата Луизиана. През 1851 г. ги сполетява несполука и дюкянът изгаря в пожар. Към тримата Лазард се присъединява още един техен брат, Ели и заедно пренасят бизнеса в Сан Франциско. Насред голямата треска за злато в САЩ в средата на ХIХ век. Естествено предприемчиви хора, магазинът за стоки от първа необходимост, „Братя Лазард и сие” бързо се преориентира и към финансовите услуги. В следващите няколко години благодарение на устрема на десетки хиляди хора, тръгнали да търсят скъпоценния метал под калифорнийското небе, Сан Франциско започва да се разраства, а нуждите му да стават по-изтънчени – от палатки, лопати, сита и ботуши, вече се търсят коприни и луксозни стоки. През 1854 г. Александър Лазард се завръща във Франция и се установява в Париж, за да открие клон на семейното предприятие, което да подпомага централата във Фриско.

За нуждите на златотърсачите

Освен с вноса на модни дрехи и други луксозни стоки, „Братя Лазард и сие” започват да специализират в отпускането на кредити на редовни клиенти, съхраняване на депозити в злато и трансфер на средства от имигрантите златотърсачи към Стария свят. Роднини и близки от Франция пристигат на тълпи до степен вече да са видима общност на френските евреи от Алзас и Лотарингия в Калифорния. Един от тях - братовчед и бивш чирак във фирмата в Ню Орлиънс - Соломон Лазард, се заселва в Лос Анджелис и започва идентичен бизнес, който го издига до статута на един от най-авторитетните жители на града. Благодарение на него е изградена водопроводната мрежа на Ел Ей, част от която се ползва и до днес.

Но най-амбициозен се оказва друг близък роднина – също братовчед на братята Лазард – Александър Вей, който пристига в Сан Франциско през 1855 г. И не се ползва с никакви привилегии, въпреки че се оказва изключително опитен що се отнася до сметките. Братята наемат „Александър-малкия” като обикновен счетоводител в дюкяна, чийто бизнес се е увеличил десетократно от началото през 1848 г. Американската гражданска война (1861-65) дава възможност на „Братя Лазард и сие” да направи голям удар с продажбата на текстил за униформите за войската на Севера и да се оттегли точно навреме от бизнеса с държавни поръчки през 1864 г., малко преди края на конфликта. По това време Симон Лазард също се е завърнал във Франция, за да помага на брат си. Централата в Сан Франциско е оставена под управлението на Ели, който същата година взема за равноправен партньор в бизнеса „Александър-малкият” Вей.

Големият малък Александър

Френско-Пруската война от 1870 г. и скъсването на контактите между Калифорния и континентална Франция принуждават Лазард да направят междинно представителство в Лондон, за да продължат с търговията със САЩ. Зад проекта и реализацията му стои Александър Вей. Който успява през 1875 г. да убеди братята Лазард, че с растящия протекционизъм в САЩ импорт-експорта ще става все по-губещ бизнес, докато банковото дело никога няма да е. И така на 27 юли 1876 г. в Париж е основана банката „Братя Лазард”, а всеки от съдружниците допринася с равен дял капитал от 3 млн. франка. Всички дела се управляват от Александър Вей в Сан Франциско, където клонът е открит на 11 септември същата година. Първият му клиент е Исак Кон, германски евреин от Бавария, по стечение на обстоятелствата за времето си един от най-богатите хора на Западния бряг на САЩ. През 1877 г. банков клон на „Братя Лазард” е открит и в Лондон, който се оказва един от най-успешните и в следващите няколко години през него е изградена мрежа от кореспонденти в Берлин, Франкфурт, Хамбург, Женева и Базел.

Амбициите отвеждат Александър Вей в Ню Йорк през 1880 г. и три години по-късно той вече разполага с достатъчно инвеститори и капитали, за да открие клон на „Братя Лазард” там. В две десетилетия банката започва да специализира в трансатлантическите трансфери на злато и търговията с чужди валути, превръщайки се в основен посредник между френските и американските бизнес-среди. Вече на години, в края на века Александър Вей въвежда в бизнеса сина си Давид Давид-Вей, който започва семейната традиция да колекционира предмети на изкуството и да ги отдава за благотворителност. След смъртта на Александър през 1906г., Давид не само оглавява „Братя Лазард”, но през 1930-те дори става регент на Банката на Франция. Неговият син Пиер Давид-Вей, роден през 1900 г., се включва в „Лазард” в края на 1920-те.

Пионери на сливанията

В първите десетилетия на ХХ век „Лазард” се налага като утвърдена международна финансова институция, макар неколкократно да се озовава на ръба на банкрута. След края на Първата световна война позициите на банката са вече доста стабилни, а към екипа им се присъединява човекът, който ще ги наложи окончателно като световна сила – Андре Мейер. Забелязан първоначално от партньор в банката, Раймон Филип, Мейер започва работа за „Лазард” през 1925 г., а само пет години по-късно е вече равноправен партньор на мястото на ментора си. Опитният финансист въвежда първата в света система за кредитиране на частни лица за покупка на автомобили, благодарение на която успява да спаси от фалит потъналата в задължения компания „Ситроен”. Но също така и превръща „Лазард” в доминиращата сила на този пазар. За заслугите на Андре Мейер за укрепване на икономиката на Франция френското правителство го награждава с ордена на Почетния легион.

Втората световна война и нацистката окупация принуждават Мейер и Пиер Давид-Вей да избягат в САЩ и да се установят в Нюйоркския офис на „Братя Лазард”. Но не за дълго. Пиер Давид-Вей се завръща във Франция след десанта в Нормандия и освобождаването на Париж от Съюзниците през август 1944 г., а Мейер е назначен за директор на американските операции на „Братя Лазард”. На която позиция ще остане до края на живота си през 1979 г. и ще си извоюва признанието от Дейвид Рокфелер, последния патриарх на едноименния клан, за „най-креативният финансов гений на нашето време в света на инвестиционното банкиране”. Не е малко, въобще! Наричан още „Пикасо на банкирането”, Андре Мейер утвърждава през 1960-те години „Братя Лазард” като основната банка посредник за сливания и придобивания на корпоративния пазар в САЩ. Самият той става близък довереник на фамилията Кенеди, президента Линдън Джонсън и поддържа много топли приятелски отношения с човека, изградил най-голямата американска телевизионна мрежа – Си Би Ес Уилям Пейли и собственика, издател и редактор на вестник „Вашингтон Пост” Катарин Греъм. Под ръководството на Мейер в „Братя Лазард” израства и друг известен американски инвестиционен банкер, Феликс Рохатин, който посредничи за успешното спасяване от фалит на град Ню Йорк през 1975 г. Двамата, Мейер и Рохатин, се смятат за бащите на модерния пазар за корпоративни сливания и придобивания в САЩ.

С влошаването на здравето на Андре Мейер през 1977 г., контролът върху банката преминава в ръцете на Мишел Давид-Вей, сина на Пиер. Който в началото на века, през 2000 г., обяви сливането на трите дома Лазард – Париж, Ню Йорк и Лондон, в обща фирма. За първи изпълнителен директор на обединените „Лазард” през 2002 г. е назначен Брус Васерстайн, който извежда банката на борсата и до 2005 г. почти две-трети от дяловете й са собственост на бивши или настоящи служители. Общата печалба на „Лазард” за 2017 г. възлиза на 2,65 млрд. долара.

*Макар че фамилното име е френско, което предполага, че буквата „д” в края не се произнася, с израстването на компанията първо в САЩ е прието английското произношение.