Сексуалните увлечения на владетели са премълчавани векове наред

За „креватните си услуги“, някои придворни са отрупвани с пари и богатства

В наши дни експертите ни убеждават, че хомосексуалността не е болест, а е нещо напълно нормално, известно още от дълбока древност. Ужасен грях, познат от библейски времена, или гени? Разпуснати нрави или път, определен от природата? В човешката история има много короновани гейове, ръководители на велики държави. Най-много те са във Великобритания. Отклоненията са премълчавани векове наред, но днес историците вече не се страхуват да наричат ​​нещата с истинските им имена. Съдбите им са трагични, а някои от тях са истински чудовища.

Крал Уилям II (ок. 1056-1100)

Вторият от тримата оцелели синове на Уилям Завоевателя има червена коса и е в постоянно състояние на раздразнение, което може би му дава прозвището „Червения“. Репутацията му страда от ръцете на хроникьорите от онова време, които са толкова шокирани от „гнусните содомски практики“ на краля, че папата заплашва да го отлъчи.

Крал Едуард II (1308-1327)

На 23години Едуард сключва уреден брак с 12-годишната Изабела от Франция, което не се смята за нещо особено отвратително по стандартите на времето. Бракът е обтегнат от самото начало поради необичайно близките отношения на Едуард с неговия придворен Пиърс Гавестън, който дори на сватбата се появява в лилава рокля, украсена с перли. Ситуацията ескалира в открита враждебност, когато младият крал подарява на любимия си повечето от най-хубавите бижута на жена си. По-късно Едуард се влюбва в друг придворен, Хю Деспенсър, когото обсипва със земи и богатства. Царуването на Едуард приключва, когато политическите му опоненти го залавят и го убиват по начин, който се смята за уместен при тези обстоятелства: нажежен ръжен е поставен в ректума на краля.

Крал Ричард I "Лъвско сърце" (1157-1199)

Въпреки че подвизите му в Третия кръстоносен поход го превръщат в героя на безброй легенди, Ричард прекарва малко време в Англия и още по-малко със съпругата си кралица Беренгария. Има редица апокрифни истории за предполагаемите му любовници, включително романтичните му привързаности към неговия враг, султан Саладин (когото той всъщност никога не е срещал) и към хомосексуалния менестрел Блондел (който почти сигурно никога не е съществувал). Ричард не оставя наследници.

Крал Ричард II (1377-1399)

Дворът на Ричард е известен със своя упадък и екстравагантност. Самият крал е познат с фантастичната си рокля отрупана със скъпоценни камъни и (ясен знак за женственост през 14 век) с редовните си бани. Подобно на Едуард II, Ричард попада под влиянието на своя фаворит Робърт дьо Вер, граф на Оксфорд. В същото време външнополитическите авантюри на Ричард довеждат до фалит държавата, принуждавайки го да увеличи омразния избирателен данък, което довежда до селското въстание от 1381 г. Когато де Вер умира, Ричард се пречупва и изпада в дълбока депресия, по време на която е свален и убит.

Крал Джеймс I (1603–1625)

През 1603 г., когато Джеймс I наследява „кралицата девственица“ Елизабет I на трона, остроумно латинско стихче циркулира из страната: „Rex fuit Elizabeth: nunc est regina Jacobus“ (Елизабет беше крал, сега Джеймс е кралица). Слуховете тръгват, когато той целува един от любимите си директно по устните по време на коронясването му. Въпреки че има 7 деца, Джеймс предпочита много млади мъже, особено Джордж Вилиърс. Той започва кариерата си като виночерпец на краля и по-късно става един от най-богатите благородници в Англия, което го прави може би най-успешното момче на повикване на всички времена.

Крал Уилям III (1689–1702)

След Славната революция придворните на Уилям няма как да не забележат, че новият им крал е безразличен към своята млада и привлекателна съпруга и съуправител, кралица Мария. Говори се, че „крал Били“ всъщност спи с холандския паж Арнолд Йост ван Кепел, който мистериозно е издигнат до граф Албемарл. Безразличието на кралица Мери към съпруга ѝ се тълкува като доказателство за нейните лесбийски наклонности, въпреки че е по-вероятно тя просто да намира малкия, грозен и гърбав Уилям за физически отблъскващ. Кралската двойка не оставя наследници.

Кралица Анна (1665–1714)

Кралица Анна има любовна връзка с дългогодишната си приятелка Сара Дженингс.

Кралицата е дребна жена, която страда от подагра през по-голямата част от управлението си, здравето ѝ е подкопано от 17 раждания. Нейното легло и любовта към силния алкохол се споделят от датския ѝ съпруг принц Джордж. Въпросът кой друг заема леглото на Анна, докато Джордж го няма, е обект на много спекулации. Анна има дълга, близка връзка с приятелката си от детството Сара Дженингс (предшественик на Даяна, принцесата на Уелс). Сара става прислужница на кралицата и неин неразделен спътник. Въпреки това през 1707 г. двете се скарват и Сара скоро е заменена от друга придворна дама, много по-младата Абигейл Хил. В двора се шушука, че кралицата и новата ѝ дружка са нещо повече от бридж партньорки. Мис Дженингс отмъщава на кралицата, като пише шокиращо откровено писмо, в което твърди, че кралицата и Абигейл Хил са любовници. Анна предпочита да не отрича обвинението и мълчанието ѝ е прието от мнозина като признание, че слуховете са верни.