Преди дни ръководството на БСП постигна целта си - да се свика Конгрес чак през февруари и то с фокус актуализиране на програмата и промяна на партийния устав. Мигар петото мястото в парламента се дължи на пропуски в устава.
БСП сякаш се държи като самоубиец-рецидивист, който за пети път ще се опита да се простреля в челото. На следващите избори, които изглеждат неизбежни, за пети път същият лидер ще избере същите хора за водачи на листи със същите обещания, на които вече никой не вярва. Вече никой не вярва, че партията може да стане модерна с Нинова, морална с Гуцанов, решителна с тясното обкръжение на лидера.
За да се случи истинската промяна, намеренията не стигат. Искат се доблест и достойнство. Да признаеш провала, да понесеш отговорността, да чуеш различното мнение, да си отвориш очите за крещящата нужда от нов подход.
Критиката към ръководството не е престъпление към партията, а опит тя да бъде спасена - кауза, за която ние, несъгласните, сме работили и продължаваме да работим. В името на хилядите социалисти, които не виждаме в телевизионните студия сутрин, но все още подкрепят лявата идея, онези хора, без които БСП не би била възможна. Без значение кой я ръководи.
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш