Няма никакви изгледи за окончателно и мирно разрешение на конфликта

Последните дни донесоха ескалация на напрежението между Косово и Сърбия. Поводът бяха новите правила, които щяха да принудят косовските сърби да заменят личните си документи, издадени от сръбските власти, с такива, издадени от властите в Косово, трябваше да заменят и регистрационните табели на автомобилите си, издадени от сръбските власти, с табели, издадени от косовските власти. Косовски сърби издигнаха барикади и се стигна и до блокаж на пътища.

Всъщност голяма част от проблемите на Балканския полуостров са наследство и от дългия период на Османско владичество в тези страни, а с малки изключения, анализаторите единодушно определят Балканите като най - конфликтната зона в Европа. Един от най-кървавите конфликти в Европа след Втората световна война е именно този - Косово-Сърбия.

Генезисът му се крие още в далечната 1918 г. и започва с вкарването на близо половин милион албанци в Югославия, като по този начин два враждуващи етноса са в една държава. Тогавашният председател на Сръбската академия на науките акад. Васа Чубрилович през 1937 г. излиза със секретен меморандум до премиера на Югославия, в който предлага ликвидирането на албанския етнос в рамките на югославската държава, но Втората световна война прекъсва този план.

След 1945 г. албанците са включени в Сръбската република, но поради сложните взаимоотношения между двата етноса те започват да следват два метода, които да ги съхранят като етнос. Първият гласи, че не е истински албанец този, който няма поне 7 деца, и вторият - че албанската майка ще пречупи сръбския щик. Тогава започва демографски бум и за по-малко от 20 години албанският етнос в Югославия се удвоява. След войната албанците са около половин милион, 1961 г. - над 900 000, през 1981-а са над 2 милиона, а 1991-а вече близо 3 милиона. Този сериозен растеж сериозно притеснява управляващите, но всички опити на югославското ръководство за приобщаване и асимилиране на албанската общност са безуспешни.

Още през 1974 година областта получава частична автономия, но демонстрации през 1981 година настояват Косово да получи статут на равноправна република в Югославската федерация. През 1990 година албанците организират избори, които не са признати от властта и новият косовски парламент приема конституция, в която обявява областта за суверенна република в състава на Югославия. През септември 1991 година непризнатото албанско правителство провежда референдум, който подкрепя създаването на независимо Косово.

Засилва се влиянието на радикални групи в Косово, като Народното движение на Косово, което създава свое военно крило - Армия за освобождение на Косово. (АОК). АОК организира нападения срещу сръбската полиция и терористични актове, а през март 1998 година започва и военни действия срещу сръбските сили. Сръбската армия започва контраофанзива и се стига до международна намеса в конфликта. По-нататък всички помним какво се случи.

Малко след войната започна и ислямизирането на Косово като първоначалната предпоставка това да се случи беше хуманитарната криза. По тази причина в началото се започна с различна помощ под формата на храни и лекарства, а по-късно се премина и към финансова подкрепа. С нарастващата финансова помощ дойдоха и условията - мъжете да посещават редовно службите в джамиите, а жените да са забрадени и облечени по съответния начин. Саудитска Арабия и други ислямски държави инвестираха огромни средства във възстановяването и изграждането на нови джамии, изпращаха проповедници и отварят религиозни училища. Започна масовото и нерегламентирано строене на джамии и училища за изучаване на Корана, в които се разпространяваше съвсем свободно уахабитската теология - върховенство на законите на шериата, идеите за джихад, които позволяват убийствата на мюсюлмани, незачитащи уахабитското тълкуване на исляма. Влиянието на уахабизма в Косово и проповядването на шериата достигна своя връх след началото на конфликта в Сирия. Под прикритието зад различни благотворителни организации, Косово беше използвано като логистична база и територия за набиране на членове, като основни причини за успехите им бяха огромните обществени проблеми, които имаше в страната - бедност, безработица и липса на перспектива пред по-младите, което ги обърна към радикализма.

Няма как да не обърнем внимание и на АОК, в частност - на Хашим Тачи. Бившият министър председател и бивш президент на Косово към момента се намира в ареста в Хага. Не беше тайна за никого, че бившият командира на Армията за освобождение на Косово, дълги години е участвал и ръководил мафиотска организация. Обвинения срещу АОК за трафик на органи публикува първо бившият прокурор на Трибунала в Хага Карла дел Понте.

През 2010 година, в проектодоклад на Съвета на Европа, стана ясно, че Тачи (както и АОК) е замесен и в убийства, трафик на органи, наркотици и оръжие. А през 2014 г., специална комисия на ЕС откри доказателства за извършени престъпления от членове АОК, като ръководителят на комисията Клинт Уилямсън съобщи, че става въпрос за престъпления срещу човечеството и военни престъпления. Комисията на ЕС за разследване на престъпленията в Косово беше създадена през септември 2011 година за проучване на сигналите, подадени от специалния докладчик на Съвета на Европа Дик Марти за вече споменатите търговия с човешки органи и други престъпления.

През 2020 г. Тачи, бившият председател на парламента и лидер на Демократическата партия - Кадри Весели, както и други лидери от АОК бяха обвинени в преследване, изтезания, убийства, принудително изгонване, незаконен арест и лишаване от свобода и жестоко отношение - деяния, извършени между март 1998 г. и септември 1999 г. „Става дума за престъпления срещу сърби, роми и представители на други етнически групи“, бе обявено от прокурора на специализирания съд в Хага, разследващ военните престъпления по време на войните в бивша Югославия. Касае се за над 100 убийства.

Истината е, че международните организации и лидери още в началото знаеха кой е Хашим Тачи, кои са АОК, какви правят. Това, което на практика признаха през 2020 г. с обвиненията към него и други лидери от т. нар. армия за освобождение, се пишеше и говореше много преди това. Още преди началото на конфликта.

Едва през 2021 г., след изборите от февруари, Косово поне на хартия навлезе в различен период от историята си, като на политическата сцена за пръв път нямаше лица, свързани с АОК, а преобладаваха младите и необременени с тежкото историческо наследство политици. Но избраният по-късно за премиер Албин Курти, още тогава предупреди, че не приема подписаното във Вашингтон споразумение между президента на Сърбия Александър Вучич и тогавашния премиер на Косово Авдулах Хоти в присъствието на бившия президент на САЩ Доналд Тръмп, заплашвайки дори с нови икономически ограничения на Сърбия, докато не признае независимостта на страната.

За съжаление, дългогодишното тлеене на явни етнически противоречия, възникнали сред гражданите с различен етнически и религиозен профил, населяващи една територия, са сред основните фактори, „стимулиращи“ и генериращи още по-голяма последваща вълна.

Районът винаги е притежавал всички условия, индикиращи, че рано или късно, бурето с барут отново ще експлодира - оръжието у местното население и дългогодишното му неконтролирано разпространение, създаването на неконституционни военни структури от криминални групировки, липсата на адекватни действия сред международната общност.

Още по-притеснителното е, че няма никакви изгледи за окончателно и мирно разрешение на конфликта, защото тлеенето на явни етнически противоречия, възникнали сред гражданите с различен етнически и религиозен профил, населяващи една територия, са сред основните фактори, „стимулиращи“ и генериращи още по-голяма последваща вълна.