Ще изпие 150 хапчета сол

Закуската на баба - печено сирене във вестник - е най-свидният детски спомен на Краси Георгиев

Има един българин, който ходи по света на екстремни състезания и прави завоеванията си в името на родината. Сега се готви да покори маршрут в Долината на смъртта.

Красимир Георгиев е роден през 1974 година в София, средното си образование е завършил в Русия, след което, вече в България, записва психология в НБУ.

През 1997 година, обезверен за бъдещето в родината след протестите в лютата Виденова зима, заминава за Лондон, където продължава образованието си. Казва, че е тръгнал с 60 паунда.

Вече има зад гърба си 20-годишна кариера на психолог в Лондон, Великобритания. Но е запазил българското си гражданство и си идва на всеки 6 месеца в България. Казва, че най-свидният му спомен от детството е как баба му правела закуска. “Помня, че тя увиваше сирене във вестник и го печеше на печката – това според мен е най-големият деликатес – просто го обожавах и досега се опитвам да го пресъздам, но не мога.”

В момента Краси живее в Джаксън, Уайоминг, САЩ. Има богат опит от психология до готвене и джудо. Освен с бягане, той се занимава професионално и с т.нар. Sports Nutrition - консултант по хранене на спортисти и отбори от цял свят. Занимава се и с мотивационни речи.

До момента българинът е завършил над 60 маратона (42 км) и 30 ултрамаратона (над 100 км) в цял свят. Участвал в състезания по бягане на ултрадълги разстояния на места от Арктика до Камбоджа. Имал е късмета да е сред малкото хора, завършили легендарния “Маратон на пясъците” (240 км бягане из мароканската пустиня) и ултрамаратона “Бразил 135+” (257 км в джунглата), както и да тича заедно с будистки монаси в Азия и масайски племена в Източна Африка.

Най-новото му предизвикателство ултрамаратона “Бадуотър”, ще стартира на 10-ти юли от едно от най-горещите места на планетата. На този ден през 1913 година по тези места в американския щат Калифорния температурата на въздуха е достигнала абсолютния максимум от 56.7 градуса.

Точно 114 години по-късно българският ултрамаратонец Краси Георгиев ще започне изключително тежък 216-километров пробег. Плановете му са да приключи успешно известното като “най-трудното състезание в света”, след което да се върне отново с бягане наобратно – или общо 432 км: “След като завърша състезанието, смятам да впрегна специална количка с провизии зад себе си и от финала да се върна към старта. В количката ще нося всичко необходимо за пробега - храна, вода, медикаменти. Целта ми е да направя връщането абсолютно автономно - без каквато и да е външна подкрепа. Пътят ми към старта ще бъде още по-тежък и защото ще трябва да се изправя пред високия 4417 метра връх Уитни в пустинята Мохова, да го изкача и да сляза от него. Основната движеща сила за изправянето ми пред подобно предизвикателство е любопитството дали ще се справя, примесено с малко мазохизъм и голяма доза от тръпката да се опиташ да направиш невъзможното. Подобно предизвикателство не е изпълнявано от никой досега в 40-годишната история на “Бадуотър”.”

За да се подготви за състезанието, преди повече от 6 месеца той се мести да живее в САЩ, в града на своята треньорка Лиса. Джаксън е малко курортно градче в западната част на Уайоминг. Известен е с това, че много атлети живеят тук – скиори, планинари и, разбира се, ултрамаратонци. Природата е такава, че може да се прави всичко.

Тренира с гума от камион. Това е един много стар метод. Някога тренирали спортните коне така. “Ако конете могат да се тренират, защо и ние да не можем да се тренираме”, казала взискателната треньорка.

Основната тренировка на Краси през последните 6 месеца е от 2300 метра надморска височина да тегли гума до 3500, 3700, понякога чак до 4000 метра надморска височина. Между 15 и 17 килограма тежат гумите, с които българинът тренира всеки ден. Тегли ги от 30 мили (50 километра) до 70, често до 100 мили на ден. Готви се така, че да може да преодолее 216 километра за време от 27 до 30 часа. Знае, че това ще му гарантира класиране в първата десетка. Все още не може да каже колко вода ще изпие по време на екстремния маратон, но е изчислил, че ще му бъдат потребни между 120 и 150 хапчета сол. “Солта е потребна, за да може тялото да си набавя съответните соли и електролити, когато човек пие много вода за много малко време, а в Долината на смъртта това е наложително. Ако не приема сол, за необходимите процеси в организма, може да се стигне до смърт. Затова е задължително с водата да се приема и сол, за да се регулират химикалите в организма”, обяснява той.

За това ще се грижи екип от 3-ма души, приятели на Краси, които имат грижата да поят и хранят състезателя на всеки 5 километра. Ролята на участника в състезанието Краси описва така: “Трябва само да тичаш и да гледаш да оцелееш”.

За връщането е планирал да съвместява двете – ще бъде бягащ и сам ще се грижи за прехраната и хидратацията си. Казва, че ще наблегне на плодовете, като планира да пробва как при такива темпепатури може да се оцелее със специални блокчета пресовани натурални плодове.

“Ние, ултрамаратонците, сме много странен тип хора. Ние се научаваме да прегръщаме и приемаме болката като добър приятел, който знаем, че ще дойде да ни навести”, обобщава накратко и философски своето екстремно хоби Краси.

Стартовата линия на “Бадуотър”се намира в Долината на смъртта и е в най-ниската точка на Северна Америка - 85 м под морското равнище. Състезанието преминава през три планински вериги и завършва в планината Уитни на 2530 м. За да завършат успешно, състезателите трябва да бягат през места с имена като Дяволското царевично поле, Дяволското голф игрище, Поток в пещта, Поток от сол, Кийлър и Самотния бор.

По маршрута изчезвали хора като дим

Долината на смъртта е разположена в Съединените щати в южната част на Невада. Страховитото си название тя е придобила не само заради неописуемите жеги, а и заради не малко случаи на безследно изчезнали по тези места хора.

Допълнителна загадъчност придава фактът, че автомобилите, с които пътували изчезналите, били открити цели и непокътнати – но от хората в тях нямало и следа.