Прогнозират влошаване на икономическата ситуация

Предвиждат повишаване на безработицата в селата и градовете

Има по-умерени очаквания за инфлацията

Песимизъм наляга българите по отношение на икономическата ситуация в страната, показва анкета на Националния статистически институт (НСИ). Любопитно е, че българите очакват удар по джоба и по домакинските им бюджети, не толкова заради инфлация и покачване на цените, а заради влошаване на икономическата обстановка, увеличение на безработицата, както и заради очакваните мерки за свиване на бюджетния дефицит през следващата година.

Общият показател на доверие на потребителите през октомври 2024 г. намалява, което се дължи на пониженото доверие сред населението както в градовете, така и в селата, показва анкетата на НСИ. От средата на миналата година насам, с постепенното понижение на инфлацията, доверието на потребителите нарастваше, но през октомври сякаш има обрат в ситуацията в страната и очакванията на хората стават значително по-негативни.

През октомври общата оценка на потребителите за развитието на икономическата ситуация в страната през последните дванадесет месеца остава без съществена промяна спрямо предходната анкета. Същевременно обаче последната анкета регистрира известен песимизъм в прогнозите на хората за следващите дванадесет месеца. Като цяло мнението на хората за ситуацията в страната през последните дванадесет месеца и очакванията им за следващата година са доста негативни. Което е свързано с общото ниско ниво на доходите в страната.

Относно настъпилите промени във финансовото състояние на домакинствата през последните дванадесет месеца оценките на потребителите са по-неблагоприятни в сравнение с направената анкета три месеца по-рано, а очакванията им за следващите дванадесет месеца се влошават, показват резултатите от анкетата на НСИ. Очакванията на домакинствата за състоянието на домакинските им бюджети е от решаващо значение за потреблението, а от там и за ръста на икономиката. Домакинствата харчат не само на база текущия си доходи, а и според очакванията за следващите месеци. При благоприятни очаквания хората са готови да взимат повече потребителски кредити, да купуват коли на лизинг, да планират и предплащат екскурзии и т. н. Но при очаквания за влошаване на ситуацията свиват потреблението. А нивото на потребление е основен фактор за ръста на икономиката в страната.

По отношение на безработицата в България през следващите дванадесет месеца песимизмът на хората нараства, като мненията на населението и от градовете, и от селата се изместват към по-негативни очаквания, показват резултатите от анкетата на НСИ.

Сред причините за негативните очаквания може да са сигналите за забавяне на икономиките на редица страни от Западна Европа, което се отразява негативно и на предприятията в България. Друг важен фактор за засилване на негативните очаквания вероятно са били думите на министъра на финансите Людмила Петкова, която в началото на октомври обясни, че трябва да бъдат взети мерки за намаляване на бюджетния дефицит през 2025 г. Това може да означава свиване на някои разходи, задържане или по-малко увеличение на заплати в бюджетната сфера, както и повишаване на някои данъци и връщане на ДДС за ресторантите и хляба на 20 на сто, като основната част от тези промени могат да засегнат джоба на хората.

Преобладаващата част от потребителите продължават да считат, че през последните дванадесет месеца има покачване на потребителските цени. Инфлационните им очаквания за следващите дванадесет месеца обаче са по-умерени спрямо предишната анкета от юли. Всъщност официалните данни на НСИ показват, че през последните дванадесет месеца цените нарастват, макар и по-малко, отколкото през предходната година. За следващите дванадесет месеца хората очакват инфлацията да продължи да намалява. От една страна това е необходимо, ако искаме да влезем в еврозоната, ако не от средата на 2025 г., то поне от началото на 2026 г., а от друга страна при влошените очаквания на потребителите всяко повишение на цените води до свиване на потреблението.

Последната анкета на НСИ отчита влошаване на намеренията на потребителите да правят разходи за покупка на предмети за дълготрайна употреба през следващите дванадесет месеца. Негативна е и нагласата им по отношение на извършването на разходи за “покупка или построяване на жилище (вила)” и за “подобрения в дома” през следващите дванадесет месеца.

Теглят пари от малките влогове

Депозитите на милионери удариха рекорд

Най-голям ръст има на влоговете с над 200 хил. лв.

Общият размер на влоговете на домакинствата за година нараства с 8,68 млрд. лв.

Докато преобладаващата част от българите очакват влошаване на икономическата ситуация в страната, броят на милионерите стабилно расте. Депозитите на граждани със суми над 1 млн. лв. в тях в края на септември са 1659 броя, показват данни на БНБ. Това е абсолютен рекорд.

Само в рамките на третото тримесечие на годината депозитите на милионери са нараснали с 64 броя. В рамките на дванадесет месеца увеличението на депозитите на граждани със суми над 1 млн. лв. в тях е с 249 броя или със 17,7%. Това означава, че всеки месец в страната се появяват по още 20 милионерски депозита. Общата сума на парите в депозитите на милионери за година нараства с 12%, или с 450 млн. лв. и в края на септември надминава 4,16 млрд. лв.

Традиционно данните на БНБ показват, че най-голям ръст има при депозитите със значителни суми в тях. В рамките на третото тримесечие на годината най-голямо увеличение има в парите във влогове на граждани със суми между 500 хил. лв. и 1 млн. лв. Но в рамките на година най-много нарастват депозитите със суми между 200 хил. лв. и 500 хил. лв. в тях. Увеличението на броя на тези влогове е с над 25 на сто за година, като в края на септември те са над 25 хил. броя. Депозитите на граждани със суми между 500 хил. лв. и 1 млн. лв. в тях също нарастват значително. За година броят им се увеличава с близо 22 на сто до 3575 броя.

При по-малките влогове увеличението на броя им и на средствата в тях е по-малко. Като при малките влогове със суми до 5000 лв. в тях дори има спад - както на броя им, така и на парите в тях.

Доходите ни близо четири пъти по-ниски от тези в Германия

Отдалечаваме се от заплатите в другите държави от ЕС

В повечето страни ръстът на възнагражденията е по-голям, отколкото при нас

Заплатите в България се отдалечават от възнагражденията в повечето страни от ЕС.

България не само че не догонва заплатите в другите страни от ЕС, а се отдалечава от нивото на възнагражденията там, показват данни на европейската статистическа служба Евростат. През 2023 г. средната годишна коригирана заплата в страните от ЕС за нает работник на пълно работно време е 37 863 евро, което прави по 3155 евро на месец, обявиха от Евростат. Същевременно в България средното възнаграждение за пълно работно време е близо три пъти по-ниско - 1125 евро на месец. Коригираната работна заплата за пълно работно време е малко по-висока от реалната средна заплата, защото в действителност не всички наети хора са на пълно работно време. Но показателят е добър за сравнение на нивото на възнаграждения в различните държави.

Любопитно е, че през миналата година средната месечна заплата в България, коригирана до пълно работно време, е нараснала с 13,7%, или със 135,3 евро спрямо предходната година. Но с това увеличение се отдалечаваме от повечето страни от ЕС.
Въпреки увеличението с 13,7% на възнагражденията в страната, в редица държави от ЕС ръстът на заплатите е още по-голям, показват данните на Евростат. Например в Хърватия увеличението е с 16,1%, в Латвия е с 16,2%, в Полша е с 16,6%, в Унгария е със 17,5%, а в Румъния е със 17,8%.

Но за да видим дали доближаваме заплатите в другите страни от ЕС, трябва да погледнем не само процента на увеличение на възнагражденията, а и сумата на увеличението. Оказва се, че по този показател страната ни изостава от повечето страни от ЕС. У нас ръстът на средната коригирана заплата на пълно работно време е със 135,3 евро. В 20 държави от ЕС ръстът е по-голям, а средно за страните-членки увеличението е със 185 евро. Заплатите в България са най-ниските в ЕС, но данните на Евростат показват, че те се отдалечават още повече спрямо нивото на възнаграждения в 20 от страните-членки.

Например в Германия увеличението на средната заплата за година е с 272 евро, което е над два пъти повече от ръста на средната заплата в България. Ако увеличението на доходите у нас продължи по този начин, никога няма да стигнем заплатите в Германия, дори и след 1000 години. В момента средната заплата в Германия е близо четири пъти по-висока от тази в България.

В Испания увеличението на заплатите за година е само с 5,6%, но това представлява 143 евро допълнително на месец към възнагражденията на работещите хора. Това увеличение отново е по-голямо, отколкото повишението на заплатите в България. В Румъния средните заплати са нараснали за година с близо 223 евро, което също е повече от увеличението при нас.
На първо място по ръст на заплатите като сума е Люксембург, където увеличението е с над 470 евро, или над три пъти повече от ръста на възнагражденията в България. На второ място по ръст на заплатите е Белгия с допълнителни 380 евро към възнагражденията. На трето място е Ирландия с 364 евро.

Слаб ръст при оборотите на хранителни стоки, облекло и обувки

Търговията на дребно буксува четвърта година

Търговията на дребно през септември бележи ръст в сравнение с предходния месец, но все още показателите са далеч под нивата от 2021 година, показват данните на НСИ.

Търговията на дребно у нас буксува вече трета година и въпреки слабото увеличение на оборота с 0,4 на сто през септември спрямо предходния месец по съпоставими цени, все още нивата са далеч под стойностите от 2021 година.

Търговският оборот нараства с 4,8% спрямо септември 2023 г., показват календарно изгладените данни на НСИ. Но при търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия ръстът е едва с 0,5 на сто, а при търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали - с 1,4 процента. В сравнение със септември месец 2023 година има увеличение на оборота при търговията на хранителните стоки с 10,5 на сто, както и при нехранителните стоки със 7,4 процента. Тук е регистриран най-висок ръст на оборотите при търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 23,7%. Отчетен е обаче спад на годишна база с близо 14 на сто при търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали.

При анализ на данните за месец септември спрямо месец август се наблюдава слабо увеличение на оборота при всички подгрупи - “Търговия на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия” и “Търговия на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет” - с по 3,1 на сто, “Търговия на дребно с разнообразни стоки” - с 2 на сто. При търговията на дребно с фармацевтични продукти, козметика и тоалетни принадлежности увеличението на оборотите е под 2 процента, както и при търговията с компютри и комуникационна техника, битова техника, мебели и др.