Първият тур постави много въпросителни около честността на вота и възможностите за изборни манипулации
Автори на плана „Без правителство” са близки до „Дондуков” 2
Румен Радев спечели балотажа с над 30 процента, с което запазва едноличната си власт. Той е вторият български президент след Георги Първанов (2002-2012), който повтаря мандат на „Дондуков” 2. Никой президент преди Радев обаче не е съсредоточавал толкова голям политически и държавен ресурс, коментираха пред „Труд” анализатори и политолози. За шест месеца и половина Радев целенасочено сложи ръка на изпълнителната власт, превзе чрез свои хора силовите структури, а амбициите му са да дърпа конците и на законодателната власт.
Радев е единственият президент, който докато е на „Дондуков” 2, създаде своя партия. Нещо повече, той дори агитираше да се гласува за неговите служебни министри от майското му правителство Кирил Петков и Асен Василев.
На този фон думите на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов звучат като сбъдната прогноза. Още през май Борисов предупреди, че „няма да има правителства, докато диктаторът Радев не бъде преизбран.” След провалите на 45-ото и 46-ото Народни събрания депутати от различни парламентарни групи признаха пред „Труд”, че невъзможността да се съставят редовни правителства и съответно ефективни парламентарни мнозинства, е дирижирана и по сценарий.
Народни представители заподозряха, че автори на плана „България без правителство” са приближени съветници на Радев, които са моделирали за тази цел и служебните кабинети.
Еднозначно, водещи политолози и наблюдатели посочиха МВР-министъра Бойко Рашков с ключова роля за началото на силовите акции срещу членове и симпатизанти на различни политически партии. Ниската избирателна активност, особено тази на 14 ноември, според анализатори се дължи и на множеството сигнали за полицейски репресии и сплашване, което на полицейски език наричат „профилактиране”.
Без да бъде питан конкретно за драстичното увеличение на жалбите за откровената милиционерщина и натиск, Радев коментира снощи исторически ниските нива на гласуване у нас така: „Ако имаше някаква причина в нас, то нашите опоненти щяха да се възползват. Хората се измориха от избори, измориха се и от пандемия, измориха се от манипулации и режисирани скандали. И най-вече - успокоиха се от съкрушителната ни победа на първия тур”.
Точно първият тур на президентските избори обаче, постави много въпросителни около честността на вота и възможностите за изборни манипулации, особено по повод преброяването на гласовете за партиите и коалициите за парламентарните избори. Тестът дали ще има остри реакции при разминаване на брой разписки и машинни протоколи бе направен още на предсрочните парламентарни избори през юли. Въпреки установените разминавания на няколко места, липсваха реакции и допълнителни проверки.
Това успокои служебното правителство и на 14 ноември бе даден мощен тласък на изборните машинации. Контролни протоколи, качени на сайта ЦИК, показват драстични разминавания с машинните данни.
Любопитна подробност е, че допълнителни гласове са дадени единствено и само за президентската партия „Продължаваме промяната”. Социолози и математици вече предупредиха, че никъде не се говори за несъответствие между протоколите и така се пораждат сериозни съмнения за честността на вота (виж повече за манипулациите в коментара на Нидал Алгафари).
Диктатура е форма на управление, при която едно лице или малка група притежава абсолютна власт без ефективни конституционни ограничения. Терминът диктатура идва от латинската титла диктатор, която в Римската република се отнася за временен магистрат, на когото са предоставени извънредни правомощия, за да се справя с държавни кризи.
www.britannica.com
Диктатура е извънредно висока степен на концентрация на изпълнителна власт с определена мисия и цели в държавното управление. В това описание на диктатурата могат да се отделят няколко съществени момента: мисия и цели в сферата на управлението, фокус върху изпълнителна власт, степен на концентрация на властта.
nbu-rechnik.nbu.bg
През втория мандат на Радев ще наблюдаваме много по-високо равнище на централизация на властта, защото е напълно сигурно, че след резултатите от президентските избори ще бъде направено всичко възможно да има някакво мнозинство, върху което всъщност Радев да упражнява пряко въздействие. Това означава свръх централизиране на властта и е несъразмерно спрямо действащата Конституция, защото по същество президентът ще има определящата роля за формирането на цялостната държавна политика.
За България е типична ниската активност на балотажа и това е достатъчно добър аргумент политиците ни малко да се приземят и да спрат да говорят, че зад тях стоят милиони, хиляди маси безчет.
По принцип се смята, че ниската избирателна активност работи за т. нар. партии на статуквото, а новото статукво се нарича Румен Радев. Това ново статукво отрича абсолютно всичко, което е извън него и неговите лични протекции за бъдещето. Ако някой в момента си позволява да критикува или да се съмнява в неговите позиции и намерения, той моментално се остракира, стигматизира като мутра, като член на мафията или просто като ненормален. Това няма как да не разделя обществото. И тук не става дума пише ли в Kонституцията обединител, този човек се е захванал с конституцията все едно първолак буквар чете. Става въпрос за следното: Когато ти умишлено насаждаш омраза към другите хора, независимо по какъв признак, това не е политика. Да се караш затова, че ти си мутра и корумпе, пък аз съм света вода ненапита, това не е политика, това е свада. Учудвам се как интелигентни хора могат да му се вържат на рудиментарните схващания за политика, цивилизация и свят въобще. И не е това отношение към казарменото или военните изобщо, защото познавам много интелигентни хора, които са военни, но те не се захващат с политика.
През 2016 г. Турция като гласува за него (б. р. за Радев), не беше зле. Сега става зле. И да не обясняват какво било на първи тур. На първи тур ДПС имаше кандидат - Пламен Орешарски. Нека да видят колко са гласували на балотажа за Радев. И тогава нямаше проблем, напротив това бяха честни хора и гласоподаватели. А сега са едва ли не слуги на мафията. Отвращават ме двойните стандарти.
Ако не се формира кабинет ще се концентрира твърде много власт в един човек. Тогава президентът Радев ще продължи да назначава служебни правителства и съответно еднолично да определя какво ще се случва в изпълнителната власт.
Това, което виждам като проблем е в определени секторни политики - най-вече във вътрешното министерство, където стилът на управление стъпва върху твърде много принуда и твърде много напрежение. Вторият сектор, където ще има със сигурност огромни проблеми, е външната политика, където виждаме твърде много аматьорство и гафове. Виждам два сектора, в които ще има изключително много проблеми и те са свързани с неадекватност на демократичните принципи и некомпетентност от гледна точка националните интереси. Вторият голям проблем е продължаващата ерозия на партийността, виждаме три партии в разпад - БСП, Демократична България и ИТН.
Ако се сформира кабинет този разпад ще бъде още по-бърз, но ако не се сформира също не намирам перспективи да се стабилизират тези партии. Не виждам никаква възможност да се формира конституционно мнозинство в този фрагментиран парламент. Четирипартийната коалиция, която е неизбежна, ще доведе до управленско безсилие и аматьорство.
Българският народ очевидно не се интересува от това дали вотът е честен или нечестен, дали има манипулация или не.
Не е луд онзи, дето яде зелника, а този, който му го дава. Този зелник му го даде по един или друг начин БСП, която той удари много жестоко. БСП му даде властта в ръцете. Власт му дадоха и „Има такъв народ” и „Изправи се БГ. Ние идваме.” И в края на краищата той ги удари всичките.
Ситуацията оттук насетне може да се развива в много посоки и всичко е свързано с личността и характера на човека, който ще има цялата власт в ръцете си. Към този момент той не е дал нишан, че е решил да върви по някакъв демократичен път.
Вдигнатият юмрук на Радев беше идеологията, с която той започна така наречената промяна и чиито резултати виждаме и днес при балотажа. Тя беше наречена промяна, в която президентът успя поетапно, до някъде чисто стратегически и предварително добре премерено, да превземе цялата власт в държавата, предизвиквайки политическа криза, за която ако не беше главен виновник, то не направи нищо, за да я преодолее, връчвайки мандатите по политически съображения, а не по ефективност за сформиране на правителство в предишните два парламента.
Президентът овладя службите, обезглави ги, нещо, което е доста нетипично и излиза от рамките на конституционните правомощия и дори на служебния кабинет, които имаше за цел само мирното и честно провеждане на избори. Но виждаме, че министърът на вътрешните работи стана и политическо острие - острието на кампанията на президента Радев.
Прекрачиха се граници изцяло политически, не толкова законови - министър Рашков започна откровени политически репресии. Имам смелостта да нарека тези действия политически репресии, защото не видях в нито един момент той да има някакви обвинения или преследвания към други партии или други политически представители освен политическите опонентите на президента Радев.
Поетапното овладяване на властта върви, ако не към диктатура, то към една централизация на властта, която при всички положения е опасна и това се проявява и във външната политика. Това, което всички от началото помислихме, че е грешка на езика и нежна игра от страна на президента Радев - да нарече Крим руски, разбрахме в последствие, че е негова убеденост - политическо мнение на президент на една европейска държава, при положение че Европа от няколко години има много ясна позиция относно анексията на Крим.
Другата външнополитическа грешка е изострянето на напрежението, абсолютно по изкуствен начин, с Турция в момент, в които имаме бежанска криза. Това е една игра на нерви, заиграване с етническо напрежение, дори възраждане на елементи от езика на омразата единствено с цел да се обслужи кампанията и президентът Радев да може да овладее националистическия вот.
Труд
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш