Лидери сме на Балканите, изпреварваме и Турция

България е сред страните с много високо ниво на човешко развитие. Страната ни заема 52 място с резултат 0,812 в списъка от 189 държави по Индекс на човешко развитие (Human Development Index) в Доклада за развитие на човечеството за 2019 г., изготвен от Програмата за развитие на ООН (ПРООН) и характеризиращ човешкото развитие в света въз основа на показателите за 2018 г. България е сред водещите балкански държави като преди нас са само Словения (24 място), Гърция (32 място) и Хърватия (46 място). Веднага след България са Черна гора и Румъния, а Турция е 59. Тези три държави също влизат в групата с много високо ниво на човешко развитие.

Сърбия оглави групата на втората категория държави по високо човешко развитие. Тя е едва на 63 място с показател 0,799. В третата категория са държавите с изоставащо развитие.

Документът е изготвен от над 70 водещи световни учени и експерти, като Тома Пикети и Тарман Шанмугаратнам. В обширния анализ водещи икономисти разглеждат новите причини за неравенствата като достъп до висшето образование и високоскоростен интернет, например. Учените предупреждават за изостряне на неравенството и за укрепване на властта и политическото господство на малцинството.

Голямата крива на Гетсби

Бедността се наследява, богатствата се концентрират

Нивото на доходите и обстоятелствата в живота на родителите влияят на здравето, образованието и нивото на доходите на децата им, се отбелязва в доклада на ПРООН. Различията в здравния статус между социално-икономическите групи често се формират преди раждането и може да се натрупат до зряла възраст, ако не се неутрализират. Деца, родени в семейства с ниски доходи са по-изложени на риск от и са с влошено здраве, както и получават ниско ниво на образование. Децата с по-ниско образование имат по-малко шансове да печелят повече колкото другите. В документа се посочва, че децата с влошено здраве по-често пропускат класове в училище. И когато децата пораснат, очаквано е да влязат в отношения с някого, с подобен социално-икономически статус, както често се случва с брачната асоциативност, се казва още в разработката на ПРООН. Заключението на мащабния анализ е, че неравенството може да продължи от поколение до поколение.

Този кръг е трудно да се прекъсне, не на последно място и заради тясната връзка между неравенството в доходите и политическа власт.

Когато богатите хора формират благоприятни за себе си и децата си политики, то това може да допринесе за по-нататъшна концентрация на доходите. В доклада на ПРООН се прави и нов поглед към голямата крива на Гетсби, чрез която се обяснява зависимостта между икономическата мобилност и неравенството. С две думи - по-трудно е да промениш социалния си статус при голямо неравенството в доходите.

Колкото по-голямо е неравенството в човешкото развитие, толкова по-малко мобилност на нивото на доходите между поколенията и обратно. Всъщност, по-вероятно е, че и двата фактора се дължат на икономическите и социалните проблеми, така че справянето с тях може да помогне за увеличаване на мобилността и намаляване неравенството.