Още от Възраждането майсторим чужда валута, захапахме долара през 1925 г.

Банкноти са имитирани чак след Първата световна война. Тогава жестока инфлация обезценява лева, един хляб струва чанта с пари

Гербовите марки също са стара далавера. В началото на миналия век с откраднати клишета от Държавната печатница са извъртяни копия за 10 милиона лева

През 1928 г. една килия на Централния затвор е превърната във фалшификаторско ателие

Ние сме страната на ментетата. Заплатите и пенсиите са символични и щеше да е справедливо да се дават във фалшиви банкноти. Такива има в изобилие на територията на родината. Преди време извадиха 12 милиона зяносани евро от язовир край Първомай. Миналата седмица разкриха ателие, отпечатало 4 милиона долара и над 3 милиона евро. Трудовата дейност кипяла в столичното Висше транспортно училище. За да може продукцията по-лесно да се транспортира у нас и навън.

Още от Възраждането България е рай за фалшификаторите. През август 1862 г. “Цариградски вестник” съобщава:

“Преди месец и половина местната пазарджишка власт уловила била едного турчина калпазанина от Златишко, който е правил в селото си скришно в една пещера калпави бешлици, алтанлъци и бели меджидиета. Като го изпитала местната власт за виновен на това престъпление, изпратила го в Пловдив, дето и сега е у тъмницата в железа.”

Турци, гърци и поляци се трудели по нашенско. Най-изкусни обаче били българите. Петър Дългия например майсторял ювелирни бешлици и рубли. Стоката пласирал полякът Грималди. Станал провал, хванали ги и ги подложили на мъки.

“Тургаха им 200 оки камък на гърдите да обадят отгде са взели тия пари”, разказва печатарят Димитър Паничков. Мъжете не се огънали. “Нищо не се усети. Грималди каза, че ги намерил в болградската градина; той беше там надзирател на градината”, свидетелства очевидецът.

Като столица на фалшификаторите се утвърждава китното Банско. От там излизат толкова много ментета, че на всички лъжемонети из империята викали “бански пари”. След Освобождението част от продукцията е използвана за нуждите на Македонската революционна организация.

Бюджетите за 1879 и 1880 г. са гласувани във франкове. Левът става национална парична единица със закон от 27 май същата година. Първите монети са пуснати през 1881 г., а първите банкноти през 1885 г. Те са отпечатани в Лондон в купюри от 20 и 50 лева.

В масово обръщение са само монетите. Циркулират 2 и половина стотинки (петаче), 5 стотинки (рупче), 10 стотинки (гологан), 20 стотинки (грош) и 50 стотинки (сто пари). Фалшификаторите се съобразяват с търсенето, съсредоточават се върху звонковете. Най-имитирани са металните два лева, емисия 1891 г.
Такава двулевка спасява от глад Чудомир. През 1907 г. художникът среща на бул. “Дондуков” поета Любомир Бобевски. Признава, че три дни не е слагал залък в уста. “Имаш ли пари?”, пита с надежда той.

“Имам една сребърна двулевка, но все едно че нямам”, отвръща Бобевски. “Фалшива е!”, уточнява приятелят.
“Дай да видя”, ентусиазира се обаче гладният. Той внимателно оглежда среброто. Екземплярът е дело на прохождащ в занаята. Грубовата направа, липсва и надписът по ръба “Боже, пази България”.

Чудомир решава да рискува, решително стиска ментето и влиза в сладкарница “Роза”. Плахият Бобевски се оттегля на отсрещния тротоар. След десетина минути пласьорът се измъква от заведението. “На бърза ръка унищожих цяла чиния с пасти за четиридесет стотинки, а съдържателката на туй отгоре ми наброи ресто лев и шестдесет стотинки грешни български пари”, облизва се художникът.

Преди войните два лева са си пари. Хлябът и млякото са по грош, а доброто месо върви 60 стотинки килото. Двулевката покрива дневния бюджет на едно средно семейство. Чудомир подрънква рестото и пресмята: “Сега има не само за хлебец и чорбица, но и за килце винце!”

Той предлага на Бобевски да отидат в млекарница “Швейцария” и да хапнат нещо топло. “Колко несправедлив е животът към бедните. Падне ли им десерт, не го ядат накрая като богаташите, а с него започват”, философства бъдещият класик.

Банкноти са имитирани чак след Първата световна война. Тогава жестока инфлация обезценява лева, един хляб струва чанта с пари. Фабрика за фалшиви столевки е разкрита през 1923 г. През 1925 г. е захапан и доларът плюс наши купюри от 5000 лева.

Това е мащабна операция с международно участие. Григор Даулов доставя мостра от оригинална хартия за банкноти, образци на водните знаци и серийни номера. Никола Костка изработва матриците. Заедно с машинния инженер Вондрак той е автор и проекта за печатарската машина. Сложната конструкция е инсталирана в дома на Хайнрих Сурц. Неговият адаш Хайнрих Зехер върти фалшивите хартийки. Георги Кръстев е укривател на продукцията. Тома Петров, Никола Николов и Иванчо Балабанов са пласьори. Главен организатор е Никола Пецов.

Пецо, както е известен, е бивш съдържател на ресторант “Доре”. Печалбата от оригинални банкноти инвестира в производството на фалшиви. След като предприятието е разкрито, Пецо заедно с цялата бригада влиза в Централния затвор. Тук участва в най-дръзката афера във вълнуващата история на имитациите. През 1928 г. една килия е превърната във фалшификаторско ателие!

Ключова фигура е лицето Христо Арнаудов. Като студент в Рисувалното училище той открива, че му иде отръки да прави копия. Ицо пробва таланта си с платна на флорентински и фламандски майстори. Творби на Джото, Вермеер, Ботичели, Рубенс излизат под неговата четка като под индиго.

“Ти можеш с таланта си да станеш богат!”, казва му тайнствен глас. Ицо зарязва Джото и останалите и започва да имитира ценни книжа. Над 20 години затвор лягат на раменете му. “Почти не е имало фалшификаторска афера в последните години, в която да не е замесено името на Христо Арнаудов”, пише вестник “Утро”.

В тъмните коридори на Централния Арнаудов стиска десницата на Васил Недялков. Васо също е учил в Рисувалното, но няма таланта на Ицо и го ударил на апашлък. Промъкнал се в нумизматичното отделение на Народния музей. Нагрял витрините с антични монети, изпикал се отгоре и пукнал стъклата. После напълнил джобовете и се измъкнал. За това деяние облякъл райе.

Сега Недялков предлага на Арнаудов да събират стари гербови марки, да ги “реставрират” и пласират. Гербовите марки са стара далавера. В началото на миналия век с откраднати клишета от Държавната печатница са извъртяни копия за 10 милиона лева. По този повод Стоян Михайловски пише христоматийната творба “От развала към провала”.

Ицо и Васо се консултират с Пецо. Той ги убеждава вместо да трият стари, направо да печатат нови марки. Първата проба е с номинал 100 лева, но Ицо се мръщи. “Не е докарана, ще ни издъни!”, констатира професионалистът. Работата зацикля, защото липсват такъми и материали. По този въпрос аверите говорят с Георги Мумджиев. Той излежава глоба за контрабанда на захарин и скоро излиза на светло. Гого има свой човек в затворническата охрана.

Чрез него в панделата са вкарани цинкови плочи, киселина, хартия, мастила. Доставена е и шевна машина за перфориране на крайния продукт. Стоката се изнася в рамки за картини с двойни стени. Тях Ицо държи в килията си, защото има разрешение да рисува. “Нека цапа”, махат с ръка тъмничарите.

Магистратите и законът

В Китай има смъртно наказание

Фалшивите пари са стари колкото истинските. Когато е отсечена първата монета, се е появил и нейният фалшификат. Законодателството винаги е било сурово към производителите на ментета.

През XVIII век са ги горили на клади. Днес в Китай при изключително тежки случаи наказанието е смърт. Във Франция е 30 години, а в САЩ 20 години затвор. У нас чл. 243, ал. 1 от Наказателния кодекс постановява:

“Който изготви неистински или преправи истински парични знаци с курс в страната или в чужбина, се наказва за подправка на парични знаци с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.”

През 2012 г. Габровският окръжен съд даде на двама фалшификатори по 1 година и 6 месеца. След това в шушу-мушу споразумение между адвокатите и прокурора ги замени с условно наказание.

Хонорарите най-вероятно са изплатени с истински банкноти!

Нашенец работи за Ал Капоне

Тодор Кривналиев цепи доларите на две

Ако има гений на фалшивите пари, това е Тодор Кривналиев. Той разнася славата на българските измамници далеч зад пределите на родината. Чак в страната на неограничените възможности!

Кривналиев е роден през 1907 г. в русенското село Вятово. Учи в цинкографско училище, където кривва от правия път. Изключват го, защото пробва да имитира ценни книжа.

Чрез подставено лице Тодор се опитва да пусне в обръщение облигации и полицията го подгонва. През 1923 г. заминава за Ню Йорк, откъдето се прехвърля в Чикаго. Започва работа като мияч на чинии в бар на Ал Капоне.
Това е времето на “сухия режим”, забранено е пиенето на алкохол. Капоне цени талантите и го прави доставчик на контрабанда от Мексико. Скоро Тодор разкрива пред боса какво е истинското му призвание. Легендата на престъпния свят му осигурява база с четирима работници.

Българинът стига до идеята, че е по-лесно да се фалшифицират оригинални долари, отколкото да се печатат нови. Банкноти $1 и $5 се избелват с хлорна вар и върху тях се печатат номинали от $20 до $100. Хрумването наподобява онова с гербовите марки в Централния затвор.

Тодор Кривналиев обаче е иноватор в жанра. Разработва уникална технология за разцепване банкнотите на две. Не се знае какво още би измислил, ако не беше връзката му с циганката Надя. Нелегална емигрантка от болшевишка Русия, тя го подпитва как печели толкова пари. В горещите ѝ обятия той открива тайната.

Оная чисто по цигански прави донос, срещу който си урежда документите. Кривналиев е арестуван, по време на процеса експертите са изумени от качеството на фалшификатите. През 1933 г. геният е осъден на 15 години затвор и екстрадиран в България.

През 1937 г. го хваща амнистията по случай раждането на престолонаследника Симеон. Отива в Пловдив, където с изпитаната технология фалшифицира 20-доларови банкноти. Прави преводи до самия себе си в банката, а чиновниците не разпознават ментетата!

През 1939 г. полицията влиза в дирите на Тодор и го арестува. Дават му 12 години и половина. През 1943 г. успява да избяга. С фалшив пътнически чек заминава за Виена. Същата година решава да се върне. На 29 октомври го закопчават в Пирот и пак го вкарват зад решетките. На историческия 9 септември 1944 г. Тодор Кривналиев е освободен като политически затворник.

Както Ал Капоне, народната власт също поощрява дарованията. Назначават го на работа в монетния двор. Заплатата обаче е мизерна и той си докарва отгоре с фалшиви бонове по 5000 лева парчето. Произвежда такова количество, че Министерството на финансите е принудено да изтегли от обръщение цялата емисия.

През 1946 г. е осъден на 5 години затвор. Като излиза на светло, се хваща отново с ментетата. Арестуват го в някакво село, докато предава партида на група пласьори. Между тях има агент под прикритие, който е информирал милицията. Закопчават ги в момента на сделката. В затвора Тодор лежи с Георги Илиев. Преди време той осветли биографията на гениалния фалшификатор.

През 1954 г. Кривналиев доверява на Илиев, че е отпечатал 10 000 долара, с които иска да осигури старините си. Закопал ги близо до родната къща, но не помни къде точно е фалшивото имане. Другата година умира от туберкулоза в лазарета на затвора.