Меглена Антонова от "Грийнпийс-България" пред "Труд": Ще плащаме заради това два пъти - за здраве и глоби от ЕС

България излезе на 19-място сред 20-те най-големи замърсители на планета чрез емисии на серен диоксид (SO2), създадени от човешката дейност. Страната ни стана и единственият член на Европейския съюз в класацията с 350 хил. тона, изхвърлени в атмосферата. Информацията е публикувана в последния световен доклад на Грийнпийс с данни от 2018 г.

В доклада за първи път са включени няколко спътника на NASA, като те са заснели "най-горещите точки" в света, където се изхвърля парников газ. Те следят за този проблем и качеството на въздуха още от 2004 г.

Информацията е потвърдена и проведени измервания в различни страни от ЕС и на територията на САЩ. Според доклада най-големите естествени източници на серен диоксид (SO2) са вулканите, при човешката дейност обаче емисиите идва от централите работещи с въглища и петрол. Една част идва и от рафинериите за петрол и металургичните заводи.

През 2017 г. ЕС прие нови по строги мерки за сероводородните емисии от въглищни централи, тогава България им се противопостави и разреши на ТЕЦ-ове да продължат да работят с въглища и по старите стандарти.

България е и единствената страна в Европа, в която въглищата са посочени като основен замърсител, се казва в доклада на природозащитната организация.

В списъка са включени три места от България - това са "Марица Изток" с трите едноименни централи и тази на "Брикел", както и ТЕЦ "Бобов дол". Те се нареждат съответно на 33-то и 98-мо място по изхвърлено количество серен диоксид.

За последните години България е систематично критикувана за това, че не изпълнява задълженията си, а миналия месец Европейската комисия дори заведе дело срещу държавата заради емисиите на серен диоксид.

"Марица Изток" 1 и 3 са собственост на американската "КонтурГлобал", "Марица Изток" 2 е част от държавния Български енергиен холдинг. "Брикел" се води собственост на 36-годишния Георги Василев Илиев, а "Бобов дол" - на офшорки, но се свързват с бизнесмена Христо Ковачки.

Меглена Антонова от националния офис на организацията "Грийнпийс-България", коментира пред "Труд" данните от доклада за качеството на въздуха в районите със сериозно замърсяване и какво трябва да направи България за да спре то.

- Какъв е вашият коментар относно доклади и каква е вината на българските институции за замърсяването ?

- Смятаме, че има нужда от повече инициатива от страна на българските институции, от една страна да се оценява комулативният ефект на замърсяването. Когато си говорим за замърсяване в един район, където има концентрирано производство на електричество от въглища, смятаме, че има нужда от оценка на общото замърсяване от всички централи. На фона на отговора на Министерство на околната среда и водите по повод процедурата, която е стартирана от ЕС за замърсяването със серен диоксид, те казват, че всяка от тези централи изпълнява комплексните си разрешителни и не е във нарушение на нормите, поставени по разрешително. Ние се съгласяваме с това, за повечето от тях, но то не се отчита, че централите колективно имат по-голямо замърсяване и съответно това единият аспект. Другият за нас е, че като цяло енергетиката като сектор върви във една посока, в която се обръща много по-голямо внимание на замърсяването и се мислят политики да се намалява използването на изкопаеми горива и да се преминава към източници на енергия като възобновяемата. Като смятаме, че това е другият аспект, върху които институциите много повече трябва да работят, когато става въпрос за въглища, централи и райони, където хората са много силно зависими от тях да се работи към стратегии за това как да се разнообрази икономическата дейност там и как да мислим за различно производство на енергия. В случая за нас като организация е много важно да се мисли за политики как хората индивидуално да могат да произвеждат енергия. За нас това е бъдещето, малките централизирани системи, където хората са по ключови от колкото големи централизирани производства, които неминуемо създават проблеми със замърсяването.

- Кои са трите горещи точки на замърсяване в България?

- В България има три горещи точки - това са комплексът "Марица Изток", ТЕЦ "Бобов дол" и районът на Варна, където са ТЕЦ "Варна" и където има друго производство.

За нас трябва да се случи една централизирана политика, за да намалее производството на въглища. Дали за дадени централи това ще означава по скорошно затваряне, защото имаме централи на над 50 години като "Бобов дол", които са изживели живота си и могат да бъдат постепенно изключвани от енергийния микс. За другите по-нови централи като "Марица Изток" 1,2,3 трябва да започне да се мисли за инвестиции за подобряването им дългосрочен план за намаляване на емисиите и ако това не е икономическо изгодно за тях, е добре да се мисли каква е стратегията за затварянето им. Като цяло Европа смята, че 2030 г. една подходяща година за затварянето на голяма част от въглищните производства и затова смятаме, че е време България да започне да мисли в тази посока, като вече има държави от ЕС, обявили дати за затваряне на тези производства. Това са например Германия, Холандия и други в диапазона 2035-2038 г.

- Какво е качеството на въздуха в България?

- Смятаме, че в България има нужда от много подобрения основно в районите, където има такива производства.

Ние редовно получаваме снимки от хора, живеещи наблизо или минаващи, като част от тях са много притеснителни. Конкретно в Гълъбово виждаме доста често обгазяване на града и смятаме, че е нужно да се вземат по адекватни мерки.

- Кой е най-големият замърсител в България?

- Когато си говорим за серни диоксиди, можем да кажем, че това са въглищата и изгарянето им. Такъв пример е ТЕЦ "Марица Изток", тъй като имат голямо производство. Друг такъв замърсител е ТЕЦ "Брикел" с доста по старата си инсталация, при тях има доста по-чести аварии и такива ситуации на замърсяване причинено от нерегламентирано изпускане на емисии. Други такива са двете американски централи и те също отчитат сериозно замърсяване.

- Как ще коментирате заведеното дело от ЕС срещу България заради замърсяването?

- България отдавна знае, че ЕС ще вземе такива сериозни мерки, в крайна сметка се получава това, че ние като данъкоплатци ще плащаме заради това два пъти - от една страна е здравният разход, а друга страна ще плащаме глобите, наложени от ЕС.