Да, имаме си съд, армия и вътрешни силови структури, но са в трагично състояние

Около Деня на Съединението някои политици, общественици, учени и видни граждани изразиха мнение, че държавата ни е в една или друга степен порутена, а народецът – драматично разединен и отвратен от своето настояще.

Шефът на ПГ на БСП в Народното събрание Борислав Гуцанов: „На прага сме на пълен разпад на държавността, намираме се в абсурдна политическа ситуация при категорично обществено недоверие“.

Проф. Нако Стефанов убедено твърди, че „ние сме свидетели на полуразпад на държавността и на българския дух“.

Проф. Васил Проданов пише, че България е страната с най-висока смъртност на човек от населението сред държавите в ЕС. И припомня, че към 2009 г. вече се е смъкнала до нивото на страната с най-голяма детска смъртност в Европа и на второ място в света по сърдечно-съдови заболявания.

Пълен разпад, полуразпад, напредващ разпад... Не е новина, тези диагнози се носят в информационното пространство от началото на т. нар. мирен преход от социализъм тоталитарен към капитализъм развит. Сега обаче веднага се появиха обратни твърдения в успокояващ и дори оптимизиращ тон.

Внушава се усещане за безнадеждност, за апокалипсис, пресилено е, заявява политологът доц. Стойчо Стойчев. При наличие на истинска кризисна ситуация избирателната активност на гражданите щяла да бъде висока, а тя е ниска. Няма криза, следователно! А с обратните твърдения се атакува пряко установената у нас демокрация и се цели смяната ѝ! Ти да видиш!
Няма разпад на държавността, категоричен е и Нидал Алгафари, спец по политически пиар. Имаме си, казва, армия, полиция, министерства на финансите и икономиката, те си работят, значи имаме си и държава. Държавата се крепи на институциите и в тях никой не говорел за разпад. Говорят го политиците, но те не били тези, които трябва да я крепят. Последното е принос в политологията.

Според книжките Държава още е Върховна власт, водеща независима политика. По-стара форма е Владичество върху определена територия. Символизирано в редица европейски страни със златен глобус с кръст отгоре като емблема в ръката на самодържеца. Най-често се разбира като независима самостоятелна страна.

Целите на държавата се осъществяват чрез основните ѝ функции. Те са две - вътрешна и външна. Вътрешната: да осигурява вътрешния ред и сигурност, правата на хората, да опазва собствеността на юридическите и физическите лица и създава условия за развитието ѝ въз основа на закони. Да гарантира независимостта на страната, териториалната цялост и граничната неприкосновеност.

Пак тази функция има важна роля за развитието на образованието, науката и културата, за здравеопазването, пенсионното дело, общественото осигуряване.

Защитата на собствеността и разпределението на благата се осъществява от държавен апарат, публичната власт се превръща в политическа, а общественото управление става държавно. Обаче властта реално се крепи върху силата на принудата и наказанието, върху особено важния обществен регулатор правото, но никога само върху авторитета на властимащите.

Съдът, армията и вътрешните силови структури - полицейски и тайни - са първата по важност опора на държавата. Обективното им състояние е огледало за състоянието на държавността в една страна. Стадо без кучета - вълци го яли, казано е. Преди всичко около тази комплексна опора древни хорица са пожелали да се установи владичество върху тяхна временна земя.

Да, имаме си ги съд, армия и вътрешни силови структури, но в какво състояние са? О. з. полк. Румен Стоянов, военен летец и инструктор 1 клас: „След 20 години в НАТО пилотите ни са с нулева подготовка и натренираност... „Атлантици“ обещаваха по натовски стандарт 200 часа за пилот, а летят по 5 - и то не всички... Виновни са всички, от пилотите до депутатите!“
Не само авиацията е в трагично състояние, въобще армията е в такова. И МВР се тресе от поне тридесетина години организационно, материално и кадрово. А генералите и комисарите по задължение се налага да твърдят, че не е чак пълна драмата при тях. Правосъдието... все е за основен ремонт. Значи и държавността е между полу- и пълен разпад. Съвсем не е случайно, а от страх да не им спретнат преврат.

Втората опора на държавността очевидно е своя парична единица като мощен инструмент за контрол върху икономическия и социалния живот, здравеопазването, общественото осигуряване и пенсионното дело в поне относително независима страна. Във валутен борд сме, ентусиазирано управниците ни възнамеряват скоро въобще да премахнат левчето. Разпад с тежки проблеми.

Третата опора е културата, тук са науката и образованието. Върху всичките са нанесени от сериозни до много тежки поражения. България се разпада по външна поръчка. Постоянно действаща задача е размиването на националната идентичност на българина. Не сме субект, а почти стопроцентов обект предвид водената външна политика.

В реален васалитет с елементи на колония, поднесен като партньорство. Демократична е онази власт, която се поддържа от голямата част от народа. Тази не се поддържа, само се търпи, но при това обществото се разединява и морално загнива. Едно е порок - такива винаги има - друго е да стане норма. Стане ли, което имаме от 35 години, обществото се скапва и държавата с него.

Допусна се с началото на т. нар. преход да се лъже и краде и това определиха като ценности и пазарна икономика. Бой по Православието с отмяна Десетте Божи заповеди. По външна поръчка.

Ето какво ни каза през 2016 г. мъдрият американец проф. Ноам Чомски: „България пострада от колапса на комунистическия режим, нещо, което би могло да се нарече икономически геноцид от страна на Запада... Добре е да знаете, че България е една провалена държава благодарение на САЩ. Мислете за пропагандата, която се шири за благородните цели на мощната държава САЩ.“

Гледаме, мислим. Към 31.12.1946 г. населението на страната е 7 029 349 души, през 1989 година нараства до 9 009 018 души, към 1.8.2024 г. сме 6 699 789. Казват ни обаче, че едва ли не процъфтяваме в условията на единствено възможната демократична държавност. Като в Оруеловата „Ферма за животни“.

Дължи се до голяма степен на политиците у нас. Големият процент от тях негласно действа в разрез с общите национални и държавни интереси. Фактически ги предава. Като имитира сплотеност и добронамереност, бори се с корупцията и другата престъпност, например. На практика партиите им са откъснати от избирателите и се саморазпадат.