Има я на хартия, но е като дървото в абсурдната пиеса на Бекет

Кога парламентът ще е задължен да приеме референдум? 

Народното събрание ли става ядрото на държавната власт?

„Двама души чакат до едно дърво. Чакат някой си Годо. Говорят си. Идват още двама, говорят и те, после си отиват. Продължава очакването на Годо. Но кой е Годо? Така ли се нарича? Ще дойде ли? И има ли го изобщо?“ „В очакване на Годо“ е една от най-емблематични драматургични творби на всички времена с автор Самюъл Бекет (1906–1989), носител на Нобелова награда за литература.

Декорът на пиесата е описан лаконично с три думи: път, дърво, вечер. Главните действащи лица са Владимир и Естрагон, сякаш са заседнали във времето, приковани на едно място в очакване на някой си Годо (който бива очакван), срещата с когото според тях ще осмисли безсмисленото им съществуване и ще ги спаси от заплахите на враждебния свят около тях. Сюжетът на пиесата не се поддава на еднозначно тълкуване. Зрителят по свое усмотрение може да определи Годо като конкретна личност, Бог, силна личност, смърт и др. Името „Годо“ се тълкува с препратка към английската дума God и френското умалително окончание като „малък бог“, за чието пристигане човек се надява напразно. В контекста на „моралното тълкуване“ Годо представлява както обещание за морална отговорност, така и нейното извръщаване.

Пиесата е изтъкана от въпроси, които се разпадат, както се разпадат и възможните отговори. А смисълът? „Винаги намираме нещо, за да си даваме вид, че съществуваме“ – заявява един от героите в пиесата. 

Интерпретациите на пиесата, която става част от определението „театър на абсурда“ (по описанието на Мартин Еслин), са както на плоскостта на морала, така исторически (бягство на евреите от Париж по време на нацистката окупация 1942/1943 г. и Годо – скрито обозначение на Съпротивата) и философски. Подобно на екзистенциалистите, които поставят фундаменталните въпроси за ценности (живота, смъртта, смисъла на човешкото съществуване и мястото на Бога в това съществуване), в пиесата се твърди, че човечеството е обречено да се сблъска с Абсурда или абсолютния абсурд на съществуването си при липса на вътрешна цел.

В пиесата има две нива на поставени етични въпроси: чакане поради възникване на второстепенни проблеми, които са извинение за пропиляване на времето; и решаване на най-належащите проблеми (на следвоенния период) при изместване на вниманието, така и избягване на отговори на въпроси за причините (за смъртта на милиони хора). Това, което в първия случай все още изглежда като клоунада или „театър на абсурда“ на двама скитници, във втория случай се превръща в критика на моралния отказ на един свят да се справи ретроспективно с травмите си и да работи за предотвратяване на последващи трагедии. Така формулата „Не правете нищо“, с която започва пиесата и се повтаря няколко пъти, е семантично предназначена, от една страна, да бъде описана като опит да се ускори идването на Годо, а от друга, да бъде предписано като отказ от всички причинно-следствени въпроси и отговорност. Без да прави разлика между тези две концепции за действие, моралната критика на Бекет става невидима и се превръща в чист абсурд.

Българската пряка демокрация е като дървото в пиесата. Размисли за тази тъжна констатация дават мотивите към Решение 3 от 2024 г. на Конституционния съд по конституционно дело 13/2023 г. С това свое Решение Съдът от една страна отклони искането на 49 народни представители от 49-ото Народно събрание за самостоятелно произнасяне за установяване на конституционосъобразност на въпроса „Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 година?“ (предмет на предложение за произвеждане на национален референдум, внесено в Народното събрание от Инициативен комитет на 7 април 2023 г.), а от друга – отхвърли искането на 49 народни представители от 49-ото Народно събрание за установяване на противоконституционност на Решение по Предложение за произвеждане на национален референдум, внесено от Инициативен комитет на 7 април 2023 г., с въпрос: „Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 година?“, прието от Народното събрание на 07.07.2023 г. (Обн., ДВ, бр. 60 от 14.07.2023 г.).

Пряката демокрация в България я има на хартия, но е в очакване на по-добри дни (и да се появи Годо). Сблъсъкът на основни конституционни принципи – народен суверенитет (чл. 1, ал. 2 от Конституцията) и разделение на властите (чл. 8 от Конституцията) е в полза на … правовата държава (чл. 4, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията). Правилно Съда отбелязва, че конституционният законодател е установил две основни форми на осъществяване на държавната власт с равностоен конституционен ранг – пряко и представително (чл. 1, ал. 2 от Конституцията), които взаимно се допълват и укрепват стабилността на модерната демократична държава.

Мотивите към Решение 3 от 2024 г. поставят поне три същностни въпроса – два явни и един скрит отвъд конкретния казус (да има или да няма национален референдум за отлагане на приемане на еврото като официална разплащателна валута в страната). Според мнозинството в Конституционния съд „като предвижда пряко осъществяване на държавната власт от суверена, конституционният законодател изрично определя способите за това – избори за държавни и местни органи на властта и допитване до народа (чл. 42, ал. 1 от Конституцията)“. Няма обаче единно мнение в теорията и в практиката дали изборите са една от проявните форми на пряко осъществяване на държавната власт. Ако това разбиране се наложи, то е много възможно националните референдуми да се окажат излишни.

На следващо място, посочва се в Мотивите, че Народното събрание „е ядрото на държавната власт“. Възможно е това разбиране занапред да отразява новата роля на парламента (след промените от декември 2023 г.) – център на политическата и на конституционната система и все повече и повече власт да се концентрира в Народното събрание. Парламентът освен постоянно действащ орган, ще работи и в условията на непрекъсваемост. Това вече води до риск за законотворческа хипертрофия. Настоящото състояние на депутатския корпус допълнително спомага за това.

Третият въпрос се свежда до положението: дали Народното събрание е обвързано автоматично от отправеното до него предложение за произвеждане на национален референдум с поставения в него въпрос, когато са спазени изискванията на Закона за прякото участие, към който препраща Конституцията? „Дори когато волята на активното гражданство е обективирана чрез подписите на повече от 400 000 граждани с избирателни права, това не задължава парламента да вземе решение единствено за произвеждане на национален референдум (чл. 1, ал. 3 от Конституцията)“. Кога тогава ще сме изправени пред задължение за парламента да вземе решение за произвеждане на национален референдум?

Самюъл Бекет пише: „Няма АЗ, няма ИМАМ, няма СЪМ“. Конституционният съд пише: няма РЕФЕРЕНДУМ, но пък имало ПРАВОВА ДЪРЖАВА.