Постигането на балансиран бюджет не изглежда приоритет за политическите сили

Състоянието на публичните финанси би следвало да е една от най-важните теми в предизборната кампания

Служебното правителство постига по-добри резултати

Състоянието на публичните финанси би следвало да е една от най-важните теми в предизборната кампания. Основният проблем понастоящем е дали ще може да се формира стабилно мнозинство, което да състави редовно правителство с ясна програма и приоритети. Едновременно с това ще трябва да бъде приет и държавният бюджет за следващата година. Това извежда на преден план фигурата на министъра на финансите независимо дали ще бъде част от редовно или служебно правителство. Именно министърът изготвя и защитава пред Министерския съвет и след това пред Народното събрание съответния бюджет или промените при евентуална актуализация, която изглежда все по-вероятна.

Към момента са налични данни за бюджета до края на месец август и частични до края на септември. Така според очакванията, формирани още преди приемането на бюджета, дефицитът продължава да нараства, което изисква финансиране чрез все по-големи емисии държавен дълг.

Текуща картина

Предварителните данни от Министерството на финансите за изпълнението на консолидираната фискална програма към края на септември 2024 г. показват общи приходи в размер 52,1 млрд. лв. Така нарастването им в относително изражение спрямо съответния период на 2023 г. е 9,3% (4,4 млрд. лв. в абсолютно). По този начин изпълнението им спрямо планирания размер се повишава до 73% спрямо миналата година, когато то е 70,3%, което е признак за подобряване работата на приходните администрации. От друга страна обаче изоставането от плана все още е налице, а периодът до края на годината се скъсява, така че наваксването е под въпрос.

Най-голям принос за по-високите общи постъпления имат приходите от данъци и осигурителни вноски, които за посочения период достигат 42,3 млрд. лв. и нарастват с 13,2% (4,9 млрд. лв.) на годишна база. Освен това помощите и даренията се увеличават с около 800 млн. лв. до 2,5 млрд. лв. (растеж с 47,2% на годишна база), най-вече заради получени средства през месец март по европейските фондове. От друга страна неданъчните приходи намаляват с над 1,3 млрд. лв. (15,6%) на годишна база заради значително по-ниските приходи от дивиденти от държавните предприятия. През 2023 г. тогавашният министър на финансите изтегли значителен финансов ресурс от Българския енергиен холдинг, което допринесе както за намаляване на ликвидността му, така и ограничи значително възможностите за инвестиции и за бъдещо изплащане на дивиденти. Другият фактор в тази категория са по-ниските цени на въглеродните квоти.

Общите разходи, които включват вноската в бюджета на Европейския съюз, възлизат на 56 млрд. лв. към края на септември и нарастват с над 7,5 млрд. лв. (15,5%) спрямо съответния период на 2023 г., което означава, че темпът им на растеж изпреварва тези на приходите и на брутния вътрешен продукт по текущи цени.

В резултат от тези развития очакваният от МФ дефицит към края на септември е приблизително 2,8 млрд. лв. Тъй като за 2024 г. е планиран дефицит от 6,2 млрд. лв. и поради високия растеж на разходите, дефицитът до края на годината ще продължи да нараства. Очаква се ограничаването му до 3% от БВП на начислена основа през 2024 г. и съответно планиране на дефицит с подобен размер през 2025 г., за да не бъде застрашена целта за влизане в еврозоната. За момента постигането на балансиран бюджет не изглежда приоритет за политическите сили, а освен това изглежда невъзможно без сериозни структурни реформи.

Сравнение между действащото и предходното правителство

Основният проблем понастоящем е дали в парламента ще бъде формирано стабилно мнозинство, което да състави редовно правителство с ясна програма и приоритети.

Данните до август позволяват представянето на малко по-детайлна картина на бюджетната ситуация. Според тях след средата на годината вече е осезаемо въздействието на служебното правителство спрямо коалиционното преди него по отношение на приходната част в бюджета и най-вече при данъчните приходи. Сравнявам средния размер на данъчните приходи през наличните месеци от второто полугодие (юли и август) с първото (януари - юни). Оказва се, че той е по-голям с почти 630 млн. лв. на месец (ако се използват периодите май-август спрямо януари-април разликите са още по-големи).

Повишаване на средномесечният размер на приходите се регистрира дори при корпоративните данъци (с над 90 млн. лв.), въпреки че окончателният срок за декларирането и внасянето им е именно през първите 6 месеца на годината. Освен това стагнацията или дори спадът при някои от основните търговски партньори на българските промишлени предприятия (Германия и Австрия) се отразяват негативно върху поръчките и печалбите им, а оттам и върху внесените данъци.

Позитивно развитие е налице и при облагането на личните доходи (средно повишение със 130 млн. лв.). При тези данъци силно въздействие имат повишаването на средната работа заплата и броят на заетите (най-вече наетите) лица. Освен това се повишават приходите от извънтрудови правоотношения - при свободните професии, гражданските договори и едноличните търговци, при които контролът на декларирането е по-труден, както и от окончателен данък на физическите лица и от дивиденти.

Данните показват значимата промяна при данъка върху добавената стойност. Средномесечните приходи от ДДС през второто полугодие се повишават с почти 290 млн. лв. спрямо първото, което се дължи както на сделките при внос (50 млн. лв.), така и от тези в страната (240 млн. лв.). Основен принос за нарасналото потребление имат по-високите доходи от работни заплати и пенсии, ниските лихвени проценти по депозитите, които не насърчават спестяването, относително неизменната склонност към потребление и забавянето на темпа на инфлация (но при все още нарастващи цени), който вече не принуждава домакинствата да търсят толкова сериозно начини за запазване на покупателната си способност, както и нарасналият внос.

Тези аргументи са валидни и за другите косвени данъци. Подобрение (макар и по-малко) е налице и при приходите от акцизи и при митата (с общо около 75 млн. лв. средномесечно). Тук трябва да се отбележи скандалът с разследването на контрабандните канали, който засегна и двете приходни администрации в края на управлението на предходното правителство и вероятно също допринесе за разпадането на излъчилата го коалиция.

Позитивно развитие е налице и при осигурителите вноски - за социално и здравно осигуряване (над 60 млн. лв. средно). Освен посочените аргументи сезонните фактори също биха могли да влияят върху изпълнението на приходната част на държавния бюджет. Неизпълнението на данъчните приходи спрямо бюджетния план се свива както спрямо края на април (редовното правителство си подаде оставката в началото на април), така и спрямо средата на годината.

Изоставането при помощите от Европейския съюз е сериозно (над 90 млн. лв.), но то също е заради наследените недостатъчни проекти по европейските фондове и по Плана за възстановяване и устойчивост.

В крайна сметка сравнението ясно показва, че служебното правителство постига по-добри резултати от предходното, особено по отношение на данъчните приходи.

Разходи

Повишените приходи обаче не са достатъчни, за да компенсират нарастването на разходите. Ако се приложи същият подход, се оказва, че в сравнение със средномесечния размер през първите 6 месеца, разходите през второто тримесечие са с около 450 млн. лв. по-високи. Тук обаче причината не трябва да се търси толкова в действията на служебното правителство, а най-вече в заложеното в бюджета за 2024 г. Пример за това е повишението на пенсиите.

Социалните разходи (предимно пенсиите) се повишават с над 290 млн. лв. (тоест около 2 от всеки 3 допълнително похарчени лева са социални разходи). Причината за това е увеличаването на пенсиите според т. нар. Швейцарско правило от 1 юли всяка година. Така дори за период от 2 месеца съотношението между приходите от социални осигуровки и разходите за пенсии, помощи и обезщетения се влошава - тоест дефицитът на социалното осигуряване се повишава.

Следващият източник на нарастване на разходите е издръжката, която струва средномесечно с почти 210 млн. лв. повече, което е резултат от по-високите цени на стоките и услугите. Капиталовите разходи нарастват средномесечно с приблизително 100 млн. лв., ако направените през първото полугодие се коригират с 1,2 млрд. лв. заради креативното счетоводство, приложено от предходния финансов министър и отрицателните разходи в същия размер, отчетени през месец февруари. Разходите за заплати се увеличават с малко над 50 млн. лв. между двата разглеждани периода.

Средномесечните разходи за лихви и за субсидии се понижават съответно с почти 160 млн. лв. и със 70 млн. лв. и по този начин задържат дефицита от още по-голямо разширяване. Причината за това позитивно развитие е календарът на плащанията, които са по-ограничени през летните месеци на годината.

Разходите за субсидии в следващите отчети ще се повишават, тъй като народните представители гласуваха предизборно помощи за бизнеса заради покачването на цените на електроенергията. За разлика от кризата през 2022-2023 г., която беше неочаквана и подобна намеса беше донякъде оправдана, настоящият епизод вече би трябвало да бъде предвиден от мениджърите и те да се подготвят за него чрез сключване на по-дългосрочни договори при фиксирани цени и да не разчитат на пазара ден напред, където колебанията на цените са големи.

Резултатният дефицит се увеличава средномесечно с около 200 млн. лв. което потвърждава тезата, че нарастването му се дължи най-вече на повишаването на пенсиите и на заплатите в обществения сектор. Следователно той вече може да се определи като траен. Освен това посочените разходи не могат да са източник на устойчив растеж, тъй като не повишават потенциала на икономиката. Поради това финансирането им с емисии на дълг застрашава устойчивостта на публичните финанси.

Следователно рано или късно те ще наложат повишаване на данъчните и на осигурителните ставки с всички последствия от това - намаляване на разполагаемите доходи, на предлагането на труд и на инвестиционната активност. Алтернативата е подобряване на ефективността, ефикасността и икономичността на разходите, което също представлява сериозно предизвикателство, тъй като вероятно ще има висока социална цена.