Психическото и физическото страдание са тяхната отличителна черта

Корейският сериал „Игра на калмари“ се превърна в един от най-обсъжданите на 2021 година. На платформата Netflix сериалът набра 142 милиона гледания. Поредицата буквално взриви публиката от различни възрасти по света, като за пореден път ни принуди да обърнем внимание на корейското кино.

Любопитно е, че рейтингът на сериала е „18+“, а това само разпалва интереса на зрителя: сюжетът е пълен с жестокост, картината засяга най-болезнените аспекти на социалния живот. В центъра на историята са обикновени корейци, които поради определени обстоятелства дължат пари. За да си върнат дълговете, те приемат покана за участие в игра с голяма парична награда, без да знаят, че ще трябва да играят за оцеляването си.

През 2019 г. излезе филмът Parasite и спечели „Оскар“ в цели 4 категории. В центъра на сюжета отново е темата за бедността. Бедно семейство получава работа в къщата на богат човек и тогава започва трилърът.

И така, защо харесваме корейските филми? Формирането на корейското кино в сегашния му вид: със зловеща, гротеска атмосфера и остро социални мотиви, започва през 90-те години на ХХ век. Корейските режисьори умишлено преувеличават явления, ситуации, черти на характера. Ако героят страда, тогава животът ще го „счупи“ докрай. И психическото, и физическото страдание в корейските филми са показани много подробно. Това е тяхната отличителна черта. Героите са надарени със сложни противоречиви характери. Често във фокуса е класическият „малък човек“, изигран по нов начин. Главните герои са бедни хора, удушени от дългови задължения, обречени на страдание или труден избор, или някой с разбито сърце.

Друг международно популярен филм, Train to Busan, излезе през 2016 г. Сега филмът може да се нарече плашещо актуален, защото действието се развива в постапокалиптична реалност: в свят, завладян от неизвестен вирус. Но в центъра е упадъкът на семейните ценности и взаимната подкрепа в обществото - тоест същите социални въпроси, представени по нетривиален, парадоксален начин.

Корейците не се страхуват от жестокостта и гледат на нея като на специална естетика, която предават на чуждата публика чрез киното. Необичайни за нас, целенасочено стремящи се към карикатурен излишък, лентите привличат вниманието на феновете по целия свят.