Шпионски игри

Не всеки можел да работи в най-мощната и влиятелна институция 

Често агентите са вербувани против волята им

Работата в КГБ означава определени предимства, но в този комитет са приемани хора от различни сфери на живота. Това е сложна институция, състояща се от няколко администрации и всяка има свои собствени професионални отговорности. Следователно има нужда да се наемат хора с различни таланти и професии. В подбора си на кадри руското КГБ активно набира сътрудници и агенти, понякога против тяхната воля.

Сложна структура

"КГБ на Съветския съюз беше голяма организация със сложна структура. Например, работата на Първо главно управление (разузнаване) се различаваше значително от териториалните дирекции (служба за контраразузнаване, от 2 до 6 дирекции). Имаше много специализирани, бойни и технически отдели, военната контраразузнавателна служба, граничните войски (със собствена разузнавателна служба), дирекцията за специални комуникации, а също 7-ми и 8-ми отдел, отговарящи за сигурността на партийните функционери“, казва Андрей Милехин, бивш офицер от КГБ.

Що се отнася до това кой може да работи в КГБ, Милехин обяснява, че това е голяма организация, която се нуждае от различни личности. От друга страна, мощната институция функционира тайно и не се доверява на неизвестни лица и непроверени кандидати.

КГБ работи усилено, за да пресее потенциалните кандидати, които нямат нищо общо с тайната полиция, а това означава в университети, във военните, фабриките и т.н. Служителите по подбора на персонал наблюдават и оценяват потенциалните кандидати за работата им. Най-често бъдещите членове на КГБ дори не подозират, че някой ги проверява за евентуални ангажименти. Бившият офицер от КГБ Милехин казва, че новобранците имат много добра и ефективна подготовка.

"Никъде другаде не съм виждал такова мотивирано и ефикасно обучение и организация. Мисля, че КГБ беше короната на идеологическата работа и управление в Съветския съюз. Това беше истинският елит на страната ни", добавя той.

Мрежа от информатори

В работата си КГБ разчита на обширна мрежа от информатори. Те често убеждават и съветските, и чуждестранните граждани да работят за КГБ, а понякога ги принуждават. Основните цели на служителите на КГБ, ангажирани с набиране на персонал в чужбина и особено в страните от Западния блок, са хора, които вече са достигнали определена позиция или функция в тяхната страна, или тези, които потенциално биха могли да постигнат това в бъдеще.

В наръчника на КГБ, които в миналото е секретен, а сега е публикувани в интернет, се посочва, че агентите трябва да съсредоточат усилията си по набиране на персонал предимно върху институциите, отговорни за контрола на външната политика на страната: „Правителството, Министерството на външните работи, управляващи центрове на политически партии, големи монополисти и др."

Агентите на КГБ търсят хора, разочаровани от работата си и такива, които подкрепят прокламираните идеологически принципи на Съветския съюз. Университетите по света също са основно гнездо за тайните агенти на КГБ. Тези, които са вербувани там, са използвани по-късно, след като изградят определена кариера. Съветските граждани често са неволни агенти и информатори на КГБ.

"Класическата ситуация е, когато човек знае, че е бил вербуван. Той получава псевдоним и често подписва документ, в който приема да работи за КГБ. Преминава обучение, при което изучава елементарни или усъвършенствани методи за конспирация, комуникация, кодове, шифри и пр. А когато например говорим за агенти, които проникват в банди, картели, терористичния ъндърграунд и т.н., тогава имаме нужда от сериозно подготвена агентура“, казва Генадий Гудков, бивш служител на КГБ и ФСБ. В историята са известни случаи, когато представители на интелигенцията: писатели, художници и спортисти са вербувани за КГБ с цел изпращане на информация за дисиденти в техните среди.

Без физически недъзи

КГБ набира информатори и агенти без почти никакви критерии, но след това внимателно филтрира онези, на които ще предложи официална работа. Петната в биографията или някои физически недостатъци често се оказват непреодолима пречка за постъпване на работа в КГБ.

Предпочитание се дава на кандидати, които не привличат вниманието с външния си вид, за разлика от тези, които имат някои необичайни физически черти, например тикове на лицето, зрителни увреждания, проблеми с говора, изпъкнали челюсти или големи бенки, да не говорим за очевидните физически увреждания. Смята се, че такива черти могат да повлияят неблагоприятно върху способността на кандидата да изпълнява задълженията си, което често включва тайни действия.

Според бивш офицер от КГБ, представители на определени националности неофициално нямат достъп до работа в КГБ. Например, вербуващите офицери избягват евреи, кримски татари, чеченци, ингуши, гърци, германци, корейци и финландци, защото тези националности се смятат за „ненадеждни“. Това е интересен факт, като се има предвид, че СССР понякога изнася лекции за расовото равенство в Америка.