Предстои въвеждането на ESG стандартите за устойчивост и в България

Народното събрание прие промени в Закона за счетоводството, с които се задължават предприятията да включват в докладите за дейността си отчет за устойчивостта

ESG: екологично, социално, корпоративно управление в т.ч. устойчиви бизнес модели

Прилагането на регулационната рамка на Директива (ЕС) 2022/2464 по отношение на отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта – CSRD и европейските стандарти за отчитане във връзка с устойчивостта – ESRS вече е налице в повечето от страните членки на ЕС. Вече пълноценно се прилагат и у нас свързаните с ESG директивата, отчети за устойчивостта. Последните вече са задължителни, тъй като на 13.08.2024 г. Народното събрание прие на второ четене промени в Закона за счетоводството, с които се задължават предприятията да включват в докладите за дейността си отчет за устойчивостта. Корпоративната устойчивост вече следва да обхване както анализ на имуществено-финансовите показатели на дейността на предприятията, така и анализ на социално-икономическото въздействие като резултат от тази дейност. Това е посочено в мотивите на измененията на Закона за счетоводството.

Отчетът за устойчивостта засега да се изготвя само от големите предприятия, както и от малките и средните предприятия (с изключение на микропредприятията), чиито прехвърлими ценни книжа са допуснати до търговия на регулирания пазар в държава членка на ЕС (предприятия от обществен интерес), както и от предприятията майки на големи групи предприятия. Налице е задължение и за дъщерните предприятия и клоновете на предприятия, регулирани от законодателството на трета държава, да публикуват отчет за устойчивостта на предприятието от трета държава при определени условия.

Съществен момент в промените на в Закона за счетоводството е предвиденото задължение за изготвяне на доклад за дейността, съдържащ отчет за устойчивостта, което влиза в сила за отчетната 2024 г. за големи предприятия, които са предприятия от обществен интерес и които към 31 декември на отчетния период надвишават критерия за среден брой през финансовата година от 500 служители, както и предприятия от обществен интерес, които са предприятия майки в голяма група, която към З1 декември надхвърля на консолидирана основа критерия за среден брой на служителите през финансовата година от 500 души.

Приетите от НС промени в Закона за счетоводството са в съответствие с Директива (ЕС) 2022/2464 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 537/2014, Директива 2004/109/ЕО, Директива 2006/43/ЕО и Директива 2013/34/ЕС (Счетоводна директива), по отношение на отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта, като се предвещаваше посочената Директива да стане част от нашата законодателна рамка.

Препоръчително е големите предприятия своевременно (още за 2024 г.) да изготвят свой индивидуален план за действие за изготвяне на Методика за идентификация, оценка и управление на ESG рисковете, както и постиженията (на фирмата или банката) в рамките на ESG: екологично, социално, корпоративно управление в т.ч. устойчиви бизнес модели.

В директивата за ESG са включени три мерки, които голямото предприятие, банка или друга небанкова финансова институция следва да предприемат и да оптимизират, а именно: устойчивост или усъвършенстване на корпоративното управление, нови екологични изисквания и новасоциална политика. За тези мерки поотделно е характерно:

1. Към мерките за Устойчивостта или оптимизация на управлението се отнася и приетия от НС ЗИД на Закона за счетоводството. Този законодателен акт е предпоставка приоритетно да се прилагат изискванията към големите (около 500 на брой) фирми у нас, както и към банките и другите финансови институции, на разпоредбите на Директивата за ESG. Засега все още не се предвижда задължително снабдяване на ESG сертификат на големите и средните български предприятия, но не е много далече времето, когато този сертификат ще бъде предпочитан от българските фирми-износителки, при това без дори той да е задължително регламентиран със закон. В досегашната бизнес практика през последните година-две е налице отказ от приемане на изнесената партида стоки от чуждестранни контрагенти на български фирми-износителки, които нямат ЕSG сертификат?!? В тези случаи те са принудени от обстоятелствата, спешно да заделят финансов ресурс и екстрено да се сертифицират по ЕSG?!? Ето защо, дори в близко време да не се въведе у нас законодателна регламентация големите и средни български предприятия, банки и други финансови институции, задължително да притежават ESG сертификат, то повечето от тях, ще се сертифицират доброволно, предвид своя външнотърговски профил, ако е ориентиран към износ за страни от ЕС.

Независимо, че засега задължителен сертификат по  ESG не се предвижда, с вече приетия от НС на ЗИД на Закона за счетоводството занапред е задължително представянето на отчет за устойчивостта. С него следва да се постигне целта на Директивата, според която предприятията да отчитат не само имуществено-финансовите показатели на извършваната от тях дейност, а да докладват и нефинансова информация във връзка с устойчивостта, която включва елементи в областта на опазването на околната среда, социалните права и правата на човека и управленските въпроси, които съгласно настоящия проектозакон трябва да намерят своето място в специален раздел (т. нар. отчет за устойчивостта) в общия доклад за дейността. 

В отчета за устойчивостта се включват и измененията в Директива 2013/34/ЕС от 2024 г. Те намират отражение в приетия ЗИД на Закона за счетоводството, като основната заложена мисъл в тях е да се подсили социалната отговорност на компаниите в ЕС, за да се утвърди хармонизацията с Европейския зелен пакт, която да гарантира докладването на подходяща и надеждна информация с оглед Европейските стандарти за отчитане на устойчивостта, както и нейното изготвяне в единен машинно четим електронен формат, достъпен за заинтересованите страни. Срокът за изготвяне и ползване на услугата по обявяване на докладите за дейността с отчетите за отчетност в посочения формат е отредено да се случи у нас до 30.06.2025 г. Отчетът за устойчивост е предвидено да влезе в сила за отчетната 2024 г. за големите предприятия и предприятията майки в голяма група, които по своята същност са предприятия от обществен интерес, а за останалите предприятия изготвянето и публикуването на доклада с отчета за устойчивост следва да се осъществи до 2028 г. С това изменение на Закона за счетоводството се цели и транспониране в националното ни законодателство на Делегираната директива (ЕС) 2023/2775, в която са променени стойностите на финансовите показатели за категорията на предприятията според размера им съгласно Директива 2013/34/ЕС поради солидните инфлационни процеси последните години.

В становището по ЗИД на Закона за счетоводството до Комисията по бюджет и финанси към НС Института за дипломираните експерт-счетоводители се посочва, че при приемане на по-високи от предложените прагове за задължителен одит въздействието на тези законодателни промени върху малките и средни одиторски практики ще бъде изключително негативно върху одиторската професия и пазар, и много одитори ще се наложи да излязат от професията трайно. Подобни негативни последици вече се наблюдават в други страни от ЕС (напр. Словакия). Това в по-дългосрочен план ще окаже сериозен ефект върху качеството на информацията на различни равнища. Това ще засегне интересите на различните ? потребители, вкл. и държавните институции. По прогнозни данни, получени от анкети, проведени сред одитори, около 30%-40% от приходите на одиторските предприятия ще бъдат намалени в зависимост от степента на увеличение на праговете за одит.

Същевременно одиторските цени за повечето малки предприятия са много ниски в сравнение с други страни от ЕС и намаляването на „административната тежест“ за фирмите ще бъде под 0.5% от общите разходи. От проучването сред различните потребители на финансова информация е възможно да се направи извода, че ползите и потребностите от независим финансов одит за обществото превишават разходите за одит, а също и редица структуроопределящи предприятия занапред няма да подлежат на одит, което ще се отрази на тяхната дейност по отношение на спазване на законодателството?!?

В съответствие с посочената директива за ЕSG ще е необходимо в големите фирми, банки и др. създаването на ЕSG екип (отдел или дирекция) „Устойчиво развитие“. Служители от различните отдели също ще участват в различните аспекти на ESG управлението съобразно тяхната област на експертиза. Основният екип ще бъде ангажиран с разработването и внедряването на политики за околната среда, екологични, социални и управленски фактори. Освен това, екипът подпомага изграждането на капацитет на служителите, насочен към работата по ESG фактори и отговаря за спазването на политиките, свързани с устойчивото развитие на фирмата.

2. По отношение на  Екологичните изисквания предприятието е възможно да включи следните по-съществени мерки: изграждане на инсталация от фотоволтаични панели на покривите на своите офиси; оборудване на зелени офиси; във всички офиси монтиране изцяло на LED осветление, което е по-енергийно ефективно; получаване на най-висок сертификат за въглеродно неутрални сгради – EDGE Zero Carbon; намаляване чувствително използването на хартия чрез цялостно внедряване на вътрешни дигитални процеси; по възможност мебелите и паркетът за в бъдеще да са направени от рециклирано дърво; във всички офиси следва да се поставят кофи за разделно събиране на отпадъците в кухните (хартия, пластмаса, стъкло) и постигане на средно месечно 90 % от всички отпадъци от офисите да се рециклират и др.; наложително е да се проучат възможностите за закупуване на зелен ток или инсталиране на източник за възобновяема енергия.

Необходимо е да се изготви Ръководство за упражняване на политиката за управление на риска, в което се дефинира модела и рамката за управление на рисковете във фирмата, както и да се интегрират ESG рисковете в рамката за управление на риска. До 2027 г. следва да се създаде методология за оценка и управление на ESG рисковете. Също следва да се изготви и прилага политика по предотвратяване на изменението на климата и със свързаната с нея Таксономия. Ежегодно следва да се отчитат въглеродните емисии, съгласно GHG Protocol и PCAF стандартите. Следва и да се постави за цел: Постигне въглеродна неутралност на сградния фонд на фирмата, а също да се изготви: Политика за установяване на делови контакти с устойчиви доставчици.

3. По отношение на Социалната политика следва да се предвидят: обучения, организиране на стажантска програма за кандидати без предишен опит (добре е до 1/4 от стажантите да се наемат на  постоянен трудов договор). Ежегодно служителите следва да се включат в курс за мениджъри, където се стимулира критичното мислене, развиват се бизнес знания и социални умения. Следва да се предвиди издаване на ESG нюзлетър или ESG бюлетин; Следва да се предвиди гъвкаво работно време с осемчасов работен ден, както и предоставяне на възможност за работа от вкъщи (за служители, които не работят непосредствено с клиенти). Възможно е създаване на сдружение с нестопанска цел, което ще подпомогне лечението на възрастни хронично болни хора с ограничени доходи и ще им се осигури достъп до качествено здравеопазване в страната и в чужбина. Следва да се спонсорира и екологичното образование по отношение на установяване на взаимовръзките в природата, както и между хората и обществото. Необходимо е да има нулева толерантност към всички форми на дискриминация и незачитане на равенство във възможностите независимо от пола, сексуалната ориентация, физическите способности, възрастта, религията или вероизповеданието, расата или етническата принадлежност. Зачитането и защитата на правата на човека и възприемането на многообразието се залагат в Етичния кодекс на фирмата. Жените следва да разчитат на равни условия с тези на мъжете, както при възможността за започване на работа, така и за кариерно развитие.

Изготвянето на отчети за устойчивостта и впоследствие снабдяването им с ЕSG сертификати несъмнено ще е от полза за подобряването на конкурентоспособността на големите и средните български фирми и утвърждаването им като водещи контрагенти на пазара на страните от ЕС, в които тези изисквания имат вече законова регламентация. Приемането на ЗИД на Закона за счетоводството от един състав на НС, който вече приключва своята законодателна дейност, е доказателство, че все пак част от народните представители (най-вече тези от Комисията по бюджет и финанси) реагират адекватно на предизвикателствата на финансово-икономическата ситуация у нас според изискванията на ЕК. (приет бе от 50-то НС и Законът за еврото).