Не ми се иска да виждам лицата на звездите от миналото изкривени от алчност

Повечето се пазаряха без всякакъв такт за допълнителни пари или привилегии

Не ще и дума, българинът съществува заради пенсията си. Болно живуркане, ама някак си му дава сигурност. Онази привидна сигурност на роба, който след смъртта си вече може да се счита свободен. Но пенсията - този човешки навик и причина да се съществува, така  изкован в човешките души и ако за някои прослойки хора е последна финансова инстанция, то за други е просто мрънкане и срам. 

Без да поставям всички естрадни певци в това, ще спомена само, че напоследък се чуват единствено гласовете на безспорни звезди, които като такива отдавна трябва да са надмогнали безличния чар на обикновени суми. Разбирам терзанията по изгубените, изпепелени или удавени пенсионни картони със стаж, разбирам онези, които са пяли извън статута на естрадните величия. Разбирам и самите естрадни величия, но само ако им бъде свалено величието, докато мрънкат. 

Защото макар Концертна дирекция да им даваше заплата за 60 задължителни концерта по времето на социализма, много от тях, да не кажа всички, правеха странични участия, записваха и продаваха плочи, живееха не лошо по принцип. Някои от тях познавам лично. С повечето съм работил на сцена и с риск да бъда окончателно намразен, ще кажа, че съм се нагледал на нечувана стиснатост и пресметливост. 

Къде са тогава парите, следствие на тази спестовност. Много от тези, неспоменати заради уважението към кариерата им творци, си мажеха филиите с лютеница, искаха си полагаемите пари за хотел, за да се връщат по нощите и да пестят от този разход. Повечето се пазаряха без всякакъв такт за допълнителни пари или привилегии. Къде са наградите от всичко това? Или българският естраден изпълнител, включително и някои от днешните му представители са харчели така, с вяра, че „Винаги ще има утре” както е заглавието на онзи филм. 

Никак не ми се иска да виждам лицата на звездите от миналото изкривени от алчност, надявам се - не от лишения, зобейки темата за пенсии, повечето от които някога са били участието им на ден. Ще си позволя да предположа, че това не изглежда много изискано в очите на почитателите и може би в очите на някои колеги. Ако оставим настрани наистина много старомодната кохорта певци, какво искат онези които и до днес пълнят залите, искат хонорари в размера на нов автомобил… 

Какво искат и защо пришиват имената си към уморения бял байряк на отчаянието и обречеността, когато вижда се, изчислява се, не би трябвало да са в нужда. Освен това - какво повече към достойнството може да добави една скромна пенсия, която би могло да се изкара от участие в пиано бар или ресторант за стари градски песни? Ще се изненадате какви хонорари искат повечето от тези изпълнители, които днес реват за пенсиите си… Четирицифрени суми, дами и господа, а онова, което могат да предложат е на стойността на чифт обувки. Стар репертоар, пеене на пълен плейбек, остарял мизансцен и гардероб. Само дето не си искат вечерята в котленки завкъщи. С истинско съчувствие към онези, които са в нужда, мога да кажа, че не е красиво да си развяват звездните имена в медиите и да досъсипват вече съсипаните си кариери. 

Почти всички имат поколение, което или не са възпитали правилно, за да се погрижат синовете и дъщерите им за тях, или е похарчило в тази семейна кауза и последния петак за онова, което биха могли да заделят за себе си. Вярвам в това, че всяка звезда трябва да има достойни и красиви старини, но те не минават през вайкане и плач. Можеха да внесат изискванията си без писъци и медийно оплакване. Искам техните афиши, а не техните некролози, мама му стара.

И нека това бъде апел за настоящите звезди, чиито хонорари минават през носа и черния им дроб. Защото след години няма да повярвам, че разчитат на пенсиите си, а на постигнатото с труд и умело разпределение на благата. А това са етапи, стълби, по които избират да се изкачват дълго или да слизат уморени по тях. С истинска любов и съчувствие се моля, всички да бъдат удовлетворени.

Fashion idol

Гери Тодорова

Бизнесът е благословен с една талантлива и стилна дама, каквато безспорно е Гери Тодорова. Голямо име в сферата на счетоводството, тя разполага не само със специфични познания, но и с такива по естетика. 
В днешния кадър, Тодорова предсказва пролетта с нежно синьо, което затрогва така, както кокиче напъпва в първите дни на сезона. Гери напълно сполучливо е избрала кройката, придаваща аристократизъм, особено причислена към прическата - също истинско произведение на изкуството. Без да е в конкуренция на натрапващи се бижута, тук усмивката ги замества по начин, който трудно може да бъде фалшифициран.

Гала церемония „Певец на годината“

Стивън Ачикор с награда за дебют

Младата певческа надежда Стивън Ачикор е сред номинираните за Певец на годината. Гала церемонията, която ще се състои в началото на юни, ще изтъкне и още заслужили имена в българската естрада, като Мими Иванова и Развигор Попов ще получат приз за цялостно творчество. Ачикор, който беше финалист в X factor, ще получи наградата за дебют както и поощрение за новите му проекти, сред които дует с Невена Пейкова. В списъка с номинираните са още имена от българската поп сцена, които организаторите на престижния конкурс пазят в тайна. През годините Певец на годината са получавали Тони Димитрова, Орлин Горанов и Сандра Александрова, Михаил Белчев и други.

Музикална среща

Криси и Пецов с пижамено парти

След като записа поредния успешен дует с Кристина Димитрова, Искрен Пецов влезе в здравословен режим на хранене. Запознати твърдят, че от зимните месеци звездата на Латино партизани излиза с поне три излишни килограма. Пецов не е последвал кифленския метод на житната диета, а опитва да постигне успех с месо. Искрен се е доверил на Кристина Димитрова, която скоро отвори собствен месарски магазин, да подбира най-доброто месо за него и семейството му. Неотдавна, в много тесен приятелски кръг, двете знаменитости си направиха пижамено парти, с което да отчетат първите резултати от диетата.