Да не римуваме Капоти с… капути

Толкова ли доскуча на нашенеца домашния уют

С повече от 30 години опит в модата и живота на висшето общество, Евгени ще отразява за вас горещите моменти от живота на богатите и известните. Лорд Минчев ще се изказва по злободневни теми, ще посочва модните личности на деня, ще бъде в началото и края на червения килим...

Вярно е, и на мен ми се иска да отворят заведенията. И на мен ми липсва светската гюрюлтия, нафиркването по нощите и свалките. Но нещата се промениха и никой не знае докога ще сме заложници на навиците и желанията си. Но се замислям за друго - как хората, които оплакват жалката си съдба на фалирали или потънали в загуби заради карантината, биха могли да слагат ходенето на ресторант като необходимост. Като приоритет, да не кажа- ПИРоритет.

Та не е ли именно това, което обикновеният европеец си позволява веднъж месечно или поне два пъти? Не е ли това всъщност една прищявка, която да можем да си позволяваме само при повод и не е нещо, което може да ни залипсва за месец, два или три?

Ето ме мен - човек от народа по душа, но купонджия и отраснал в организация или участия на партита, ето ме мен, комуто цялата тази дандания не липсва. Или поне не особено много. Защото се научих да харесвам дома си, да си го „милвам”, да си го отглеждам, да си пазарувам като всеки редови гражданин каквото ми трябва в магазина. Да си нося маската, да показвам само с очи, че се усмихвам под нея на продавачката и да й пожелавам лек ден през запотените си очила.

Животът има много аспекти и това, което ни сполетя в последната година е един от тях. Вайкането по ресторантите от страна на клиентите ми идва малко вповече, като естествено оставам с разбиране към онези, които са от другата страна. Инвеститори, персонал, доставчици. И все пак, тук, където живея, се вият опашки за обедно меню от 15 лева, виждам блъсканица от плюскащи хора, носи се аромат на готвено, вдига се пара, да не кажа - пушилка от оборот. Браво! Значи, имало напредничави хора, които са направили подобни заведения още преди години и днес заслужено берат плодовете на своята предприемчивост.

Види се - отминава модата на ресторантите с надменен персонал, със завишени цени, с претоплени пилешки хапки със сос, с който можеш да търкаш подовете, с цени, които достигат тези на някой лондонски клуб.
Толкова ли доскуча на нашенеца домашния уют, семейните ценности, в които така се кълне, особено по празниците? Толкова ли много иска да избяга от реалността, която си е избрал, та да абдикира в пушека на едно заведение, да зяпа гърдите на барманката, да се съизмерва с бакшиша, който оставя.

Май всичко това идва да подчертае абсурдността на житейските порядки. Май не сме съвсем щастливи вкъщи? Май ни е добре да сме 50 на 50 с реалността, да поделим вниманието си между своето и чуждото. Наричам това лицемерие. И не искам това да е веруюто, което светът ще изповядва занапред. Ресторантите ни свързват, но и ресторантите ни делят, тогава когато са ни отнети под носа, когато се явяват единствено убежище пред неловката заигравка на Живота с нас.

Ако искате твърдото ми мнение - отворете ресторантите скоро. Моля! Но не ми навирайте потребителския хленч, нито онзи на заетите в бранша. Защото и те, като видят позволението за възстановяване на бизнеса, може да тръгнат пак по старому.

Дали овълчването не ни чака в новото меню на заведенията, а нехайството и обирджийството да са утвърденото ново-старо статукво на бизнеса. Както казва Капоти - най-много сълзи са проляти по сбъднатите молитви. Така че - внимавайте какво си пожелавате. Да не се окаже, че Капоти лесно се римува с…капути.

Fashion idol

Гуинет Полтроу

Обаятелна при всяка своя поява, актрисата Гуинет Полтроу е и тих съветник за това, какво звездите в подобна възраст би трябвало да носят. Без нахалните разпоредби на нейни колеги, които пледират тенденции и размахват пръста на последната модна инстанция, Гуинет е истинска и неподправена в качеството си на модна икона. Облеченото днес я поставя директно на пиедестала на одобрението ми, заради нежния цвят и материя, които е избрала. Раменете са покрити от царствени харбали, разпределени по предницата и сключващи се в малко сексапилно пространство, приютило брошка мак. Контрастът между петроленосиния цвят и червеното е в полза на бляскавите коси, носени както обикновено от звездата в свенливо приличие.

За децата на героите в бяло

Ники Кънчев - великодушен благотворител

Въпреки скромното си отношение към славата, на Ники Кънчев следва да се постави орден на благотворителността за редицата му милосърдни инициативи. Сред тях е „Децата на героите в бяло“. Управителят на болницата в Разлог д-р Божидар Велев се обръща с молба към председателя на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров да се помогне еднократно на двете дъщери (на 15 и 10 г.) на починалия от Ковид д-р Спас Радев кардилолог, ерудит. Писмото стига до Кънчев и той решава да помогне. Кани и своите приятели от другите инициативи „Защото сме хора“ и „Благодаря ви че Ви има“, с които носят топли обяди на медиците в ковид отделения. Великолепният художник Дамян Дамянов създава логото на „За децата на героите в бяло". Колегите на мистър Биг брадър от Дарик на благотворителен търг даряват 2000 лв., а сумата достига близо 20 000 лева.

Годишнина на любовта

Николай и Лариса празнуват парижки романс

Дванайсет години щастлив брак отбелязаха в Париж художниците Лариса Илиева и Николай Панайотов. Двамата се запознават през 2004 г. В галерия, където той случайно попаднал на нейна самостоятелна изложба. В този ранен период творбите й носят полъха на импресионизма, но Николай с неговия аварганден нео сюрреалистичен стил все пак не остава равнодушен към тях и дори хвали автопортрет на Лариса. След тази първа среща няма продължение, но съдбата отново ги срещна по-късно във Велико Търново, където тогава тя живее и твори. Има неочаквано появила се хармония между двата напълно различни стила тогава и осъзнават, че могат да са добър тандем. Последват пътувания и събития, които щастливо осъществяват заедно и затвърдяват връзката им.

Идеята да се оженят в Париж идва напълно естествено, водени от красотата и традициите на града.