Идеята за референдум против Договора за добросъседство и приятелство с България е или политическо късогледство, или пълна липса на визия за бъдещето, или и двете заедно

С атаките към София ВМРО-ДПМНЕ се опитва да взриви цялата геополитическа конструкция 

На много екстравагантни политически идеи съм бил свидетел, работейки като кореспондент на български медии в Скопие, повечето от които угасваха още преди да бъдат приложени на практика. Доста от тях бяха забавни, други - безобидни, а трети просто на границата с фантазията.

Сега обаче сме изправени пред нещо, което нито е забавно, нито е безобидно, а още по-малко е фантазьорство. То просто е вредно. Но не толкова за нас, българите, колкото за хората оттатък границата при Гюешево-Деве баир. Казвам „вредно“, даже много „вредно“, с надеждата, че край Вардар ще ме разберат въпреки тамошното значение на думата, което   там е „полезно“.

Става дума за идеята за референдум в Северна Македония, лансирана от лидера на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски, с който се предлага да се денонсира Договорът за добросъседство, приятелство и сътрудничество с България. Както знаете, документът бе подписан на 1 август 2017 г. в Скопие от премиерите тогава на двете държави - Зоран Заев и Бойко Борисов, и стана основа за началото на процеса на излизането на страната от изолация, вкарана там от режима на Никола Груевски. Последва Преспанският договор с Гърция, който окончателно отвори пътя на Скопие към евроатлантическата интеграция. Скоро след това бившата югорепублика стана членка на НАТО.

От ВМРО-ДПМНЕ вече започнаха процедурата за стартиране на референдума. Събрани бяха много повече от необходимите 100 подписа, за да влезе предложението в парламента. Оттам нататък има други прагове от необходими подписи за подкрепа, които трябва да бъдат преодолени. Цялата процедура е достатъчно тромава и разпъната във времето. Но колкото и да е регулирана, тя е пълна с възможности да бъде нарушена, ако властите искат по този начин да я прекратят, или отложат, или изобщо да я спрат.

От друга страна, в този формат, в който е вписана в законите на страната, тя е добра, не, отлична територия за политически и особено за пропаганден натиск над управляващите социалдемократи на премиера Димитър Ковачевски и президента Стево Пендаровски. Тя, пропагандата вече и започна с пълна сила, форсирана от ръководството на ВМРО-ДПМНЕ с мантрата, че на управляващите вече им треперят гащите от страх от евентуален успех на референдума. Толкова се били уплашили, че нямало начин да не бръкнат някъде по процедурата и да провалят всичко.

Споменавах по-горе Димитър Ковачевски и Стево Пендаровски. Не случайно. Премиерът и президентът бяха двамата политици, които много скоро след като Мицковски лансира публично идеята за въпросния референдум, се обявиха категорично против нея. Особено когато стана ясно какъв ще бъде въпросът на анкетата. А той е насочен към Договора от 2017 г. с България, който, според инициаторите, бил основният, който щял да българизира Северна Македония.

Изслушах внимателно по една от местните телевизии дълго интервю с човек от близкото обкръжение на Мицковски в ръководството на ВМРО-ДПМНЕ. Става дума за Антонио Милошовски, председател на комисията по външната политика на парламента в Скопие и някогашен външен министър от първите кабинети на Никола Груевски. Знам за неговата метаморфоза от пръв приятел на България до сегашната му позиция на човек, който дори не крие антипатиите си спрямо нас. Та, Антонио Милошоски (така вече се изписва фамилията му) от екрана се опита да аргументира политическото поведение на ВМРО-ДПМНЕ и очакванията за референдума. Според него тъкмо двустранният ни Договор със Скопие бил основата на всички злини, които щели да се случат на хората от Северна Македония, защото от него произтичали всички конкретни задължения, които сега влязоха като изисквания и постановки в предложението на френското председателство.

И тук се крие първата проява на коварство, което обаче е различимо с невъоръжено око. Няма Преспански договор, против който Мицковски нееднократно се е изказвал, заканвайки се, когато партията му дойде на власт и той стане премиер, документът да бъде денонсиран. Как така Северна Македония, откъде накъде? Да си бяхте останали ФИРОМ, или бивша югославска република Македония, така най-синтетично щяхте да сте в хармония и с политическото поведение, и с манталитета на голяма част от гражданите на страната.

Няма и френско предложение, което, както стана ясно, е позиция и на Европейската комисия, и на ЕС. България с подписа под Договора била основата на всички злини, които ще се стоварят над бедните измъчени глави на гражданите от Северна Македония.

Ако досега съм имал някакви съмнения, че Мицковски е куха фигура начело на ВМРО-ДПМНЕ, която няма никаква представа от геополитика, вече съм напълно сигурен, че той е извън този свят. Тук не говоря за папагалщината, с която следва указанията на своя ментор Никола Груевски, временно избрал за свое убежище Будапеща. Тук става дума за непознаване и неразбиране на основните процеси, които движат политиката в Западните Балкани.

Какво си представя той? Че държавата, в която осъществява политическата си дейност като лидер на най-голямата опозиционна партия, е някакъв сериозен фактор в регионалната и европейската геополитическа динамика? Че членството на Северна Македония в НАТО бе „по заслуги“ на неговата страна и че тя бе бутната и приета в пакта заради сините очи, както се казва, на нейните държавници? Пълни глупости, сър. Че атакувайки договора с България от 2017 г. Мицковски се опитва да взриви цялата геополитическа конструкция, която бе изградена в резултат на сложен политически процес, началото на който е тъкмо нашият двустраен договор. В този процес България имаше определена роля, която тя изигра и се намери на точното място в точното време. Без този документ нямаше да има и Преспанско споразумение, и всичко останало, което доведе до това, че Северна Македония стана член на НАТО като първа стъпка от своята евроатлантическа интеграция. 

Сега пак се появиха гласове, при това на уважавани мои колеги и приятели от Скопие, че въпреки цялата шумотевица около референдума, неговата цел била всъщност предсрочни парламентарни избори. Да, Мицковски ляга и става с тази идея откакто неговата партия спечели убедително местния вот през миналата година. Какво ли не направи за да окаже натиск над правителството - първо на Заев, после на Ковачевски, да ги накара да отидат предсрочно пред урните. Заев си подаде оставката и напусна. Но пък Ковачевски още в първите дни като премиер вкара проблема за вота на заседание на кабинета и получил подкрепата на министрите си и отсече - ще се видим пред урните на парламентарни избори в редовния срок след две години.

Колкото от опозиционната сила да се опитват да намерят и лансират относително цивилизовани аргументи в подкрепа на идеята за референдум, особено при така формулирания антибългарски въпрос, това е скандал с трансгранични измерения. И реакцията срещу него няма да е само българска, или по-скоро най-малко ще е българска. 

Много пъти съм питан от приятели и познати как мога да определя накратко това, което се случва с Македония. Винаги съм отговарял: те се движат напред, но някак си обърнати с гръб към бъдещето и с лице към миналото си. Патологичната югоносталгия им пречи дори да оценят реално настоящето. Затова са и на това дередже.