На никоя от влезлите в Събранието партии не ѝ трябват избори наесен, особено на ППДБ

Предстои сеирът как „великият“ Марков ще „осветлява процесите в политиките“

През април “Труд news” писа в “Кампания под знака “Всички сме маскари!” : “Десет месеца крепиха кабинета на мразещите ги недоброжелатели, в служебния държат доста от назначенците им и е много вероятно пак да се сглобят с тях под вънкашност друга и под име ново.” Това и се очертава следизборно като основен вариант, тъй като трите сили от сглобката са в челната тройка.

Още по-важно е, че не се е променила и външната команда за единствено допустимото в този политически момент евроатлантическо управление на страната. Както е отлично известно, само трите сглобяеми в кабинета „Денков“ са припознати за проверено предани на единствено правилната линия, спусната от Вашингтон и Брюксел.

От ГЕРБ, особено от нейния началник, нито веднъж не се дочу изявление, според което ППДБ твърдо и завинаги са нежелан партньор. Напротив, само съжаления, че Кирил и Асен се оказали неотстъпчиви за едни дреболии и затова се наложило да се провеждат предсрочни избори.

Ubi concordia, ibi victoria - където има съгласие, има победа - гласи римска поговорка. Поне от 20 години Бойко Борисов не само я повтаря в различни варианти, но и често я следва. Както спазва и евроатлантическите указания. И ДПС ги спазва. Съпредседателят Делян Пеевски призова Борисов да се забърза с преговорите за кабинет, в който да се обединят евроатлантическите партии.

Защо не и да продължат сглобката с кирчовците, тя ръжда не е хванала. Нищо че преди месеци пак той каза: „Не може да се работи с ППДБ. Нямат интегритет... една мръсна престъпна сглобка“. Да, насилена сглобка беше, обречена на кратък живот поради партниране с лица със заслепен от лакомия и безотговорност разум. Носеща при това редица неуспехи и немалко щети.

Но... по-малкото зло. По различни поводи Доган и Борисов са запознавани с много важна и за политическия живот мъдрост на Сун Дзъ: „Ще победи този, който знае, кога може да се сражава, а кога не бива“. Макар отблъскваща като партньор и вече полужива, коалицията ППДБ е обгрижвана от сили, с които не е здравословно да се сблъскват. Пак ще ги преглътнат.

Е, онези ще се цупят и пудрят известно време, но хем им е посочено, хем сами се досещат, че друг по-добър ход нямат. На по-задни позиции във властта, с по-малко възможности за покупко-продажби, но все пак на терена, а не унизени и в публиката да крещят „Долу!“. На никоя от влезлите в Събранието партии не и трябват избори наесен, но най-малко на „Промяната“.

Всичко може да се очаква от безхаберни въртоглавци като кирчовците, но е малко вероятно да изтърват питомното. От следизборните изявления на лидерите на представените в парламента партии се очертава като главен един тактически въпрос - кое да е приемливото ново название на старата сглобка.

„Тъжна работа е, защото няма как с 30% участие в изборите да е легитимна тази власт“, пише „Труд news“. Тъжна е, но не е изненада, а само етап от добре набелязана тенденция. Какво като ГЕРБ е първа с голяма преднина, щом резултатът и е с 20% по-нисък от предишните избори, при това е по-малко от четвъртинката на гласувалите?

Не може да управлява дори заедно с втората сила ДПС, горда от постигнатия рекорден брой депутати. Затова всъщност двете и не искат да се изпъчат с кабинет с лидерите си начело и видни партийни лица за министри. Защото няма как с по-малко от половината от 30-процентното участие в изборите такава власт да е легитимна. Оттам няма да е способна на силни и трудни решения.

Значи снишаване му е майката! Чрез кротки пазарлъци и търсене на съгласие около и под масите да се сглоби нещо временно. Не пречи и бавничко да става, ей го служебният кабинет администрира търпимо за първата тройка партии, в жегите поносимо и за народонаселението. Наесен политиците ще сглобят нещо експертно, може и с плаваща подкрепа.

После ще се скрият зад експертни министри и оттам ще си мишкуват спокойно и безотговорно. Междувременно ще си подредят според интересите преди всичко на ДПС и ГЕРБ високите позиции в съдебната и другите важни институции. Ще пуснат едно-друго и за ППДБ, важни фигури от тях останаха извън парламента.

Да де, хората отдавна знаят, че експертното управление пак си е политическо, но неолибералната политическа „класа“ също отдавна е усвоила, че отвътре в страната е недосегаема. Знаят го и избирателите, преди всичко повечето затова и не гласуват. Нямат избор, чрез който да отстояват своите интереси.

Някои гласуват напук, процентно стават все повече заедно с баламурниците, манипулирани професионално през интернет. В началото на 90-те чрез телевизиите и вестниците за усвояване на протестния вот прокараха забавния за мнозина лъжльо с китара Жорж Ганчев Петрушев. Свърши полезна за синьо-червената мъгла отвличаща работа.

После така уредиха и Сидеров да компрометира националистическите тенденции в политиката. Възползваха се от атакистките изцепки сините, червените, особено ДПС. И той де.

Сега уредиха главно през мрежите нелепото нещо „Величие“. Целево, преди всичко за увреждане на „Възраждане“. Успешно му отнеха няколко процента, с които евентуално можеше да заеме трета, дори втора позиция. Ясно е кои имаха пряка полза. Типичен политинженерен продукт, най-вероятно с туземен произход. Думичката величие по звучене наподобява възраждане, подвежда хората, особено невнимателно слушащите. Маркетингов психологически трик. Например Panasonic и Panasoanic. Огромен брой ментета се продават по света с този брутален номер. Ето и в политиката все по-често се използва по света.
Иначе от неколцината „величави“, които излязоха на светло, нито един не става за дълготрайна полезна употреба в политическата дейност. От „Възраждане“ просто не трябва да ги забелязват, за да се удавят „величията“ в собствените си нелепи, щурави или лъжливи излияния. Тежки комплекси избиват най-видните двама „великани“, ще видим и другите, щом изпълзят от сумрака.

„Атака“ и дори Бизнесблока на одиозния Жоржи бяха на значително по-високо ниво. Сега ще е просто сеир да се наблюдава как „великият“ Марков ще „осветлява процесите в политиките“, а други „воини на светлината“ ще громят корупцията и ще се борят за неутралитет в НАТО.

БСП с Корнелия Нинова начело достигна нови низини, но все още не е изпълнила задачата да свали столетницата под 4%. Затова почти никой не вярва в искреността на подаването на оставката u, правила го е и друг път като временна поза. Макар че и с нея, и без нея краят е неизбежен.