Уморените от войната украинци едва ли ще са силно против тя час по-скоро да свърши

Нито в САЩ, нито в ЕС има политици, които са сигурни, че Украйна ще преживее зимата

От различни източници на Запад и Изток се сипят твърдения, че в Украйна руските войски побеждават убедително, а украинските въоръжени сили (ВСУ) понасят тежки загуби. Продължаването на тази война става все по-малко изгодно дори за САЩ, които досега извличат от нея редица доста сериозни и разностранни ползи.

Съвсем неотдавна за сриването на фронта писа в Bild наблюдателят Юлиан Репке. Същият израз „сриване“ употреби и генералът от ВСУ Дмитрий Марченко, като посочи подробности: голям недостиг на оръжие и боеприпаси, неподготвени попълнения, недостигащи и като количество. Сложи и друг важен акцент: разбалансирано управление. Камък по властта в Киев.

За „мрачната реалност на конфликта и избледнявашите надежди на Киев на фона на отслабване на западната подкрепа“ пише The Washington Post. Както и за перспективата „Русия до голяма степен да постигне своето в Украйна“.

The Nation, САЩ: „От предната линия в Украйна идват мрачни новини. Появяват се все повече признаци за изтощение, деморализация, дезертьорство и отклонения от службата, засягащи и елита, и обикновените хора... Възниква опасност от разпад на ВСУ. Вашингтон може да се окаже пред избор: да признае пълното поражение на Украйна или да рискува ядрена война с Русия.“

Президентът Зеленски, цитиран от Ройтерс, страда, оплаква се от Запада, Вашингтон и НАТО, че все по-слабо му помагат:„Разчитате на резерви, разчитате на специални бригади, разчитате на такова оборудване. И ако вие получите 10% от целия пакет, който беше гласуван... това не е забавно“.

Руши се очевидно и информационният фронт на Запада. Доскоро монолитен в предсказването на крайна победа на Украйна и стратегическо поражение на агресора Русия както и нетърпим спрямо други тълкувания на събитията там. Много скоро може да забележат, че като военноморска и военновъздушна сила Украйна вече не съществува.

А се навършиха 80 години от 28 октомври 1944 г., когато е приключило освобождението на Украйнската ССР от хитлеристките войски. Сред храбрите освободители е бил и дядото на Володимир Зеленски. Днес той е явен почитател на тогавашните украински хитлеристи-бандеровци. Трима братя на дядото и техният общ баща като евреи са били избити от онези.

Курската операция на ВСУ през лятото очаквано се оказа провал. Командирите на войскови части дори я считат за предателство, защото най-добрите бригади и западна техника бяха изпратени на неподготвени позиции, затова иоказали се лесниза унищожаване. Загубите там са много големи, по руски източници са над 25 хиляди убити и тежко ранени.

По цялата източна и южна линии на бойни действия руските войски бележат сериозни успехи, много болезнени за Киев. Изгражданите цели осем години с пълното съдействие на военни експерти от НАТО, главно от САЩ и Великобритания, вкопани дълбоко в земята мощни бетонни укрепления в и около жилищни агломерации вече биват превземани.

За цели три укрепени линии иде реч. Руши се втората. В Купянско направление руските въоръжени сили (РВС) разширяват зоната на контрол, превзеха ключовата за града Кругляковка. Водят се улични биткив Торецк. Напълно се контролират всички пътища за достъп до Часов Яр. ВСУ са напуснали много важния за отбранителната линия Селидово фактически без бой!

Украински източници пишат, че след падането на Угледар Кураховския фронт започна да се разпада, а техните въоръжени сили „масово напускат позициите си, в града има паника, военните са започнали да гонапускат“.  До особено важния Покровск остават 5-6 км, изходите са блокирани, налага се спешна евакуация, падне ли Курахово, той е обречен, попада в оперативно обкръжение.

Следва Краматорск, той е най-важният команден, опорен и логистичен пункт в отбраната на ВСУ на Донецкия фронт, РВС бързо ще излязат на Днепър срещу Запорожие и Днепропетровск. На Запад вече открито говорят, че Украйна губи военния сблъсък. ВСУ все още не са за подценяване, продължават да се бият отчаяно, но за Киев картинката несъмнено е критична.
Интензивните бомбардировки на военната и пристанищната инфраструктура на Одеска област, през които „зърновозите“ с чужди флагове доставят оръжие и боеприпаси, вече дават резултати. Логистиката на ВСУ в Одеса и други градове в региона е поразена, основните маршрути за движение на сенчестия флот на Украйна са ударени.

Недостигът на техника и боеприпаси прави мотивацията на войската изключително ниска и това е забележимата тенденция. Няколко елитни и отлично въоръжени бригади като пожарна команда биват мятани от командването по цялата фронтова линия, но също се обезкръвяват.

Полевите командири престават да изпълняват заповедите да „стоят докрай“ и да „отстъпват само в съотношение един срещу осем“. Но все по-често при първата опасност от обкръжение военните бягат от позициите без заповед. И бойците, и командирите са схванали, че руските бойци с всеки изминат месец все повече ги превъзхождат в подготовка, организация и мотивация за победа.

Украйна вече претърпя огромни демографски загуби, разрушени са много голям брой предприятия, обществени сгради, нанесени са и редица други трудно поправими щети. Очакваният от Кремъл прелом в обществените нагласи сред населението изглежда настъпва необратимо. Уморените от войната украинци едва ли ще са силно против тя бързо да свърши.

Случва се закономерното в този кървав геополитически сблъсък. В Украйна се случва, но също в Европа, Америка и Русия. Изборите за евродепутати, но и други местни избори показаха, че в съзнанието на все повече европейци се прояснява, че са били обекти на тежка измама за замисъла, характера и перспективите от всестранното им включване в тази война.

В Европа, особено в Германия и Франция, все повече схващат, че Вашингтон ги скара люто с Русия, за да ги елиминира като конкуренти, а САЩ да се напечелят за тяхна сметка. Проумяват вече в ЕС, че предателството на националните интереси от техните политически елити е изведено в ранг на геройска съпротива срещу авторитариста Путин.

Политиката на Запада срещу Русия, особено санкциите срещу нея, все повече наподобява хвърлянето на бумеранг, който силно удря и него. Напрежението в обществата расте с увеличаването на икономическите проблеми. Става много вероятно да тръгнат стачки и протести, впоследствие хората да натирят „зелената“ и прочие НПО-агентури от властта в своите страни.

Все по-добре виждат и паразитната същност на режима в Киев. Ето American Thinker: „Украйна е абсолютно корумпирана държава, в която няма чиновник, който да не краде от хазната. А целта на „мирния план“ на Зеленски е да направи така, че украинската държава да си е все същата“.

По много белези и симптоми личи, че Западът вече не залага на Зеленски. Но промяната или непромяната на досегашната позиция на Вашингтон ще зависи от това коя концепция в елитарните американски кръгове ще наделее. Но изглежда нито в САЩ, нито в ЕС има политици или експерти, които са сигурни, че Украйна ще преживее идващата зима.

Затова ту твърдят, че Киев трябва на всяка цена да отива на преговори с отстъпки с Москва, ту ръчкат Зеленски да не го прави. Но пък е очевидно, че настъплението на РВС няма да приключи в Донбас. Дали сили в САЩ не целят за Русия там да останат непригодни за живот територии, сираци и вдовици, гробове и инвалиди, население, мразещо руснаците?

Тогава остават два основни варианта. Първият е „война до последния украинец“, но едва ли ще трае дълго. Вторият - при всички очевидни трудности, в контекста на очертаващия се нов световен ред да се върви към задоволяващ и Русия траен мир с Украйна.