БНБ предотврати възможността за недостиг на ликвидност на междубанковия пазар

Депозитите в банковата ни система нарастват до 102,3 млрд. лв.

След края на 2020 г. вече е налице информация за промяната в отделни показатели. Едни от първите данни, които вече са достъпни, са балансите на централните банки. Тук по-конкретно ще обърна внимание на балансите на управление “Емисионно” на Българската народна банка (т. е. на валутния борд), на Евросистемата и на Федералния резерв на САЩ. Освен това ще използвам данни за салдата в платежната система TARGET2. Задачата ми е да проследя реакциите на централните банки и тяхното отражение върху съответните икономики чрез изменението на балансовите показатели в края на 2019 и 2020 г.

България

Поради наличието на валутен борд в България липсата на множество типични за централната банка операции опростяват баланса на управление “Емисионно”. През 2020 г. размерът на активите/пасивите нараства с 24,2% на годишна база, което е сериозно постижение за година, характеризираща се като кризисна за икономиката. Това означава, че размерът на официалните валутни резерви, които гарантират стабилността на валутния борд, достига 30,8 млрд. евро при 24,8 млрд. евро в края на 2019 г. Следователно коефициентът на покритие на пасивите с валутни резерви слабо се понижава - от 114,5% в края на 2019 г. до 112,9% в края на 2020 г. Стойностите над 100% показват, че е налице свръхпокритие с валутни резерви.

От страна на привлечените средства се регистрира значително нарастване (с 68,8%) на позицията “Задължения към банки”. Това е важен показател от най-ликвидните активи на търговските банки, които са част от техните резерви и активно се използват при разплащанията в страната. Размерът на тези средства се увеличи след решение на БНБ през март, което беше част от пакета от мерки спрямо последиците от кризата, причинената от пандемията COVID-19. БНБ изиска от банките да върнат в страната голяма част от средствата си, инвестирани в чужбина. По този начин се повишиха свръхрезервите в банковата система и това оказа натиск върху лихвения процент на междубанковия пазар, който беше започнал да нараства.
Така БНБ предотврати възможността за недостиг на ликвидност на междубанковия пазар, което е особено важно предвид фактическата невъзможност на централната банка да осигурява резерви за кредитните институции дори при крайна необходимост. Разбира се, за това банките плащат съответната цена - лихвеният процент по свръхрезервите, държани при БНБ, е отрицателен. Тоест в случая цената на сигурността се изразява и в немалки разходи за банковата система.

БНБ предприе и друга адекватна мярка, като не позволи на търговските банки да разпределят дивиденти. При положение, че значителен дял от банковата система в страната е притежание на чуждестранни собственици, това би означавало в кризисна година да се реализира и отчете значително изтичане на капитали от страната. Така можеше да бъде излъчен негативен сигнал за българската икономика, но той беше предотвратен.

Друг фактор, който допринася за по-големия размер на банковите резерви, е нарастването на депозитите през годината. Към края на ноември депозитите в банковата система достигат 102,3 млрд. лв. и нарастват с 6,9% на годишна база (увеличение с почти 6,6 млрд. лв.). Същевременно броят на депозитите намалява, което означава, че средният размер на един депозит нараства. Факторите за това са свързани с кризата в някои сектори на икономиката, която води до използване на част от спестените преди това средства за потребление при домакинствата и за оборотни нужди при предприятията. Поради това намаляват малките депозити. От друга страна продължаващият процес на повишаване на банковите такси и понижаване на лихвените проценти по депозитите ограничава стимулите за държане на по-малки суми в банка.

Следващият компонент на пасивите на валутния борд са банкнотите и монетите в обращение. Техният размер се повишава с над 2,1 млрд. лв. през 2020 г. и достига 21,2 млрд. лв. Липсата на номинален растеж на икономиката през годината и използването на повече налични пари обаче означава, че е налице по-голям общ размер на сделките с плащане в брой. Тъй като доверието в банковата система е запазено, това е признак за увеличаване на неформалната икономика.

Задълженията към правителството и други бюджетни организации са друга важна част от този баланс. Те представляват значителен дял от фискалния резерв на правителството. Размерът им в края на 2020 г. е приблизително 8 млрд. лв. и се понижава с 1% на годишна база. Интересен факт е, че новоемитираният дълг през 2020 г. е близък по размер до това число (т. е. може да се твърди, че фискалният резерв към момента е изцяло от заемни средства). Принос за това развитие имат най-вече последните 2 месеца от годината, когато от средствата при БНБ правителството е похарчило над 4,6 млрд. лв. (тоест тази сума е превишението на разходите над реализираните приходи през ноември и декември).

Баланс на Евросистемата (ЕЦБ)

Европейската централна банка и националните централни банки на държавите от еврозоната, имат активи в размер на почти 7 трилиона евро. Това е израз на опита за стимулиране на европейските икономики в период на криза.

Евросистемата се състои от Европейската централна банка и националните централни банки на държавите от еврозоната. Посочените банки заедно са отговорни за провеждането на единната парична политика. Поради това активите им се разглеждат също заедно. Техният размер в края на 2020 г. достига почти 7 трилиона евро и се повишава с 48,7% на годишна база. Това е израз на опита за стимулиране на европейските икономики в период на криза. Характерно за еврозоната (както и за някои други икономики) е, че се очакваше тя да изпадне в рецесия и без пандемията. Икономическият спад обаче съществено се задълбочи поради нея. Това беше оправдание за силно разхлабване и на паричната, и на фискалната политика.

Съществен принос за разширяването на баланса има кредитирането на банките от еврозоната, чийто размер почти се утроява през 2020 г. и достига 1,8 трилиона евро, докато другият основен източник е изкупуването на активи. Притежаваните от Евросистемата ценни книжа на емитенти от еврозоната достигат 3,9 трилиона евро и се увеличават с над 1 трлн. евро през 2020 г. Подобно на България и тук наличните пари нарастват (с 10,9% на годишна база), което също може да се тълкува като увеличаване на дела на неформалната икономика.

TARGET баланси

Салдата по сметките на съответните национални централни банки в платежната система TARGET2 представляват допълнителен източник на риск в еврозоната освен официалната задлъжнялост на правителствата. Всъщност с течение на времето в тази система възникват все по-сериозни дисбаланси между отделните държави, които са резултат от външната търговия и капиталовите потоци между тях. Те се превръщат на практика в постоянни и, за съжаление, все по-големи салда при основните потребители.
От едната страна е Германия. Вземанията на централната є банка през 2020 г. надхвърлят 1 трилион евро и трайно се задържат над тази граница. Вторият най-голям кредитор е Люксембург. Най-големите длъжници са Италия и Испания - към края на ноември задълженията им в тази система са съответно 494,9 млрд. евро и 480,4 млрд. евро. Самата ЕЦБ също е сериозен длъжник, чието салдо е -330,7 млрд. евро.

Салдата обикновено се повишават в периоди на по-бързо нарастване на емисията на пари и се асоциират с нарастване на недоверието към еврозоната. Също така е възможно те да са причинени от фрагментирането на финансовите пазари в еврозоната, което допринася за неравномерно разпределение на ликвидността и по този начин представлява риск за ефективността на провежданата парична политика.

Балансът на ФЕД

Федералната резервна система, наричана накратко ФЕД, е централната банка на Съединените щати. Подобно на ЕЦБ и тук ситуацията през 2020 г. е на силно раздуване на баланса. В края на годината активите достигат 7,36 трилиона долара, като нарастват със 76,4% на годишна база. Тоест само за 1 година ФЕД почти удвоява балансовото си число, като причината за това е експанзивната парична политика.

През март и април в САЩ беше регистрирано рекордно високо нарастване на нормата на безработица, което предизвика мащабна по размер реакция. Увеличаването на паричната база и оттам на активите на централната банка е равносилно на емисия на допълнителни пари или по-просто казано печатане на пари.

Това нарастване е за сметка на покупката на различни финансови инструменти. По този начин централната банка става кредитор на правителството, банковата система и други институции. Така притежаваните от ФЕД държавни ценни книжа, емитирани от американското правителство, нарастват през 2020 г. с над 2,3 трилиона долара, докато гарантираните с ипотечни кредити облигации се увеличават с над 0,6 трилиона долара. За разлика от ЕЦБ, ФЕД не прилага отрицателни основни лихвени проценти.

Резултатът от политиката на ФЕД и на ЕЦБ обаче не съвпада с мандатите на двете най-големи централни банки в света. Целите им са да поддържат ниска и стабилна инфлация, а освен това стабилност за финансовите пазари и институции. Заедно с това те се стремят да поддържат икономиките близо до потенциала им, тоест при пълна заетост. И двете икономики регистрираха сериозен спад през годината, докато потребителските цени се повишиха по-бавно от поставената цел. Най-силно въздействие се получи фактически върху финансовите пазари. Правителствата се финансират при изключително ниски лихви спрямо рекордната си задлъжнялост. Цените на акциите и на криптовалутите достигнаха рекордно високи стойности, като основният фактор за това е именно изобилието от ликвидност на пазарите в резултат от паричната политика.

Ликвидна криза и паническа разпродажба на активи този път не се случи, но това не означава, че състоянието на финансовата система е добро. Неслучайно ЕЦБ (съответно и БНБ) удължи срока на мораториумите по банковите кредити. Към момента фактически липсват данни относно състоянието на кредитните портфейли. Вероятно в резултат от икономическата криза качеството им съществено се е влошило, което ще се прояви след време.

Важен факт за дейността на централните банки е, че те могат да предоставят ликвидност, но не би трябвало да се намесват при недостиг на собствен капитал. Те активно кредитират правителствата и търговските банки, които от своя страна задлъжняват все повече и по този начин увеличават системния риск за икономиките.